Полк. Васил Минчев оглавявал пожарната във Велико Търново почти три десетилетия

Във връзка със 100-годишнината от Балканската война Община Велико Търново връчи десетки грамоти не само на ветерани от войните, военни и офицери, но и на много заслужили граждани с принос в развитието на старата столица. Местната власт не забрави и ветераните огнеборци, изпълнявали години наред своя дълг да защитават живота и имуществото на гражданите от разрушителната сила на природните стихии и пожарите.
Един от хората, получили почетна грамота, бе и 82-годишният о.з. полковник Васил Минчев – “несменяемият огнеборец”, оглавявал противопожарната служба във Велико Търново в продължение на почти три десетилетия.
Срещаме се с него в сградата на РС “Пожарна безопасност и защита на населението” в кабинета на началник-група “Държавен противопожарен контрол и превенция” инж. Йордан Недев. Оказва се, че същото помещение е било някогашният кабинет на полковник Минчев. Сградата на пожарната е била не само негово работно място, но и негов дом, тъй като по това време е било задължително шефът на “Противопожарна отбрана” и неговият заместник да живеят в сградата.
“Ето тука спяхме (посочва едно от помещенията на втория етаж), а в това кьоше си оставяхме ботушите. Когато камбаната биеше тревога, ставах, обличах се, скачах в ботушите – и хоп по тръбата се спусках на долния етаж. Всичко за 2 минути!” – с гордост разказва ветеранът.
При Васил Минчев изборът на професия дошъл случайно. От малък бил активен спортист, тренирал и участвал в състезания по различни дисциплини. Негова страст бил футболът, а високият му ръст се оказал особено удачен за поста на вратар. След като отбил военната си служба в Пловдив, започнал работа като секретар към полицията. Един ден негов началник му споделил, че спешно трябва да намери пет младежи за пожарното училище. “Питам го дали за пожарникари ще учат, а той се засмива – “Не! За началници!”. Така Васил Минчев постъпил в Държавното противопожарно училище в София, което завършил за една година с пълно отличие. Още тогава се запознал с бъдещия началник на отдел “Противопожарна охрана” ген. Илия Дончев, под чието ръководство щял да работи дълги години.
“Когато завършвахме, трябваше да напишем три желания за разпределението. Аз написах Търново с огромни букви. Помислих малко, пък добавих Търново с по-малки букви. И вече нямаше накъде, третото беше София, обаче така го написах, че почти не се разчиташе”, смее се ветеранът. Късметът му се усмихнал, защото в службата в старата столица точно тогава имало свободно място. Така през 1957 г. лейтенант Минчев бил назначен за зам.-началник на градската “Противопожарна отбрана”. На следващата година създали окръжните отдели “ПО” и тогавашният началник на градската пожарна бил назначен да отговаря за целия окръг. Така още през 1958 г. ветеранът оглавил пожарната служба в старата столица.
По това време работата била трудна. Само десетина години по-рано пожарите масово се гасели с каруци и ръчни помпи. Когато Минчев постъпва във В. Търново, разполагали вече с камион “ЗИС” от СССР – военни камиони, масово използвани през Втората световна война, част от които впоследствие пригаждали за “цивилна употреба” – в това число и за гасене на пожари. Минчев си спомня и за един останал от царско време “Форд” с открита каросерия. “След всяко излизане с него, го вкарвахме в работилницата за ремонт”, разказва той.
“Малко по малко навлизах в работата. Започнаха обучения, планове, разводи. Никога не съм пропускал развод за толкова години. Точно в 8 часа сутринта биеше камбаната два пъти и всички трябваше да са строени с облекло и екипировка. Съседите се шегуваха, че по камбаната си сверявали часовниците”, спомня си Минчев.
За разлика от много “кабинетни” началници по това време, Минчев непрекъснато бил в движение и пряко ръководил гасенето на пожарите. Нерядко се оказвал в опасни ситуации, една от които силно се е запечатала в паметта му. След сигнал дежурната смяна отишла на ул. “Бузлуджа” край старата болница, където горяла една от къщите. “Пушеше отвсякъде, не можеш да разбереш какво точно гори, гредоред ли, покрив ли. Но беше на втория етаж. Влязох в къщата, изкачих се по дървените стълби – бяха се нагряли много и подвикнах да ми подадат струйника през прозорчето. Тъкмо почнах да гася и целият таван на стълбищата се срути надолу между мен и старшината. Няма друг изход, назад срутеното стълбище, напред – огънят. Вътре почна да се пълни с дим, а аз бях без противогаз. Изтичах до едно прозорче от северната страна и си поех въздух. След това скочих от прозореца долу”, разказва Минчев.
Скокът на началника смаял огнеборците, тъй като височината до прозореца била повече от четири метра. Той обаче се оказал невредим.
Друг от случаите, които ветеранът помни до ден днешен, е промишлен инцидент в кожарската фабрика в кв. “Асенов”. “Бях излязъл за малко по работа и като се върнах, ми казаха, че е станало произшествие и цялата смяна е натровена. Веднага се метнах на мотора и като бесен карах до кожарската фабрика.Заварих началник-смяната Панайотов заедно с три момчета по гръб на земята до дъбилната шахта. Долу в шахтата двама работници влезли да разбъркват химикали за обработка на кожите. Започнал да се отделя циановодород и ги беше отровил. Повикали нашата смяна, а те като не знаели с какво си имат работа…”, разказва Минчев. Въпреки циановодорода, успели да извадят телата на работниците от шахтата. Впоследствие цялата смяна от огнеборци била откарана в болница, където трябвало да останат под наблюдение. За щастие всички се разминали без сериозни последствия от сблъсъка с едно от най-токсичните химични съединения.
Сериозните пожари, които е гасил Минчев, били десетки. “Тогава дисциплината беше страшна. Непрекъснато имаше контрол и върху всичко. Когато станеше пожар в някое от предприятията, знаехме, още докато го гасим, че после ще трябва да се дават много обяснения. Редовна ли е документацията? Предвидена ли е била такава опасност, спазени ли са били всички инструкции. Имали ли сме предварително разработен план за действие, проиграван ли е бил? Всичко това се проверяваше най-обстойно. И си знаехме, че стане ли такъв инцидент – ще хвърчат глави”, споделя ветеранът. На него обаче винаги му се е разминавало, тъй като отделял особено внимание на предварителната подготовка.
Почти през цялото време на службата му началник на “Пожарна отбрана” в страната е бил ген. Илия Дончев. Спомня си, че не е било лесно да спечели доверието му. Генералът обичал да прави внезапни учения без предупреждение, за да провери готовността на службите. След една такава “фалшива тревога” за пожар в днешната текстилна фабрика “Арбанаси”, бил толкова впечатлен от бързината и ефективността на изпратената смяна, че веднъж завинаги спрял да “тормози” пожарната в старата столица.
“По отношение на парите и финансирането – и тогава сме имали проблеми, каквито има и днес. Имало е същия недостиг и на части, и на финансови средства, но сме се оправяли както можем”, спомня си ветеранът. Тъй като по това време всички предприятия били държавни, не е представлявало трудност да се прехвърлят средства и ресурси от фабрики и заводи в случай на необходимост. “Взимали сме дори заеми от ДЗИ”, споделя Васил Минчев.
Той се пенсионирал през 1986 г. с чин полковник на 56 г. Години след това продължил да работи в други сфери. Бил е и разпространител на вестници. Никога обаче не забравил работата си като огнеборец. Има син и двама внуци – вече пораснали, но никой от тях не продължил професията на ветерана.
И до ден днешен обаче има негови “наследници” в противопожарната служба. Такава е учебната кула, изградена по негово разпореждане, на което и днешните огнеборци тренират изкачване с щурмова стълба. Такива са двата приети от него противопожарни автмобила ЗИЛ, които вярно служат вече три десетилетия. И тополите пред сградата на пожарната служба, които Минчев и съвипускниците му засадили още след завършването си.
Според ветерана най-важното, за да си добър ръководител, е да имаш добър екип. “Заплащането и по мое време в службата не беше високо. И въпреки това момчетата работеха с огромно желание. Това е ключът към успеха – да съумееш да създадеш екип, да имаш доверие на всеки един от хората в него и да знаеш, че никога, в никаква ситуация нито един от тях няма да те предаде”, категоричен е ветеранът.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. авторът и ОУ “ПБЗ”