Политици рониха сълзи и белиха лук и картофи на празника на градинарската чорба в Златарица

Публикувано на пт, 5 Сеп. 2014
510 четения

За девета поредна година Златарица посрещна гости, готвачи и приятели на традиционния си празник “Ден на градинарската чорба”. С указ №1942 от 4 септември 1974 г. Златарица е обявена за град и тази година чества своята 40-годишнина. Т.г. празникът започна нетрадиционно. Кметът на Златарица Пенчо Чанев предизвика водачите на листи за предстоящите парламентарни избори да премерят силите си в състезание. “Да ги видим как белят картофи и лук и как плачат. После ние ще плачем, когато ги изберем”, шеговито обясни поканата си той. “Ако не можете да готвите, как ще управлявате държавата, сега да ви видим какви майстори сте и дали окото ви е точно, а ръцете сръчни”, предизвика политиците Ути Бъчваров.

Един до друг с народни носии или в съвременни костюми да обелят и нарежат на ситни и еднакви кубчета по две глави лук и да приготвят точно по 1 кг картофи за готвене се подредиха Милен Манолов от коалиция “БСП – лява България”, който ряза лука, а д-р Таня Андреева го смени в беленето на картофите и Милен Михов от коалиция “Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО. Кулинарните си умения показа и Мария Капон от коалиция “Десните”, Николай Илчев от “АБВ” показа завидни умения в бързината и качеството и първи се справи с лука. До него с ножа беше Деян Хаджийски от ГЕРБ, Екмал Джомова от ДПС и Румен Горанов от “България без цензура”. Илчев получи награда от кмета колаж на Златарица с общината, вкусната чорба и лютите чушки. Д-р Андреева победи в беленето на картофите.

Малки и големи майстори на градинарската чорба запретнаха ръкави и готвиха на 16 огнища в местността Черничките. Баба и внучка с името Анка смаяха гостите с вкусната си чорба и домашна пита, както и със сладкарските си умения в декорацията на диня и дребни сладки като букет с цветя.

14-годишният Петър Кирчев е раздвоен между таланта си на художник приложник и кулинарията. Момчето абсолютно само сготви чорбата си, в която беше сложил лук, домати, бамя, картофи, чубрица, магданоз. Тинейджърът е добър и в месенето и приготвянето на пити и тестени закуски. Питките му със сирене и шарена сол набързо бяха разграбени и изядени от гостите по съседните огнища.

Пиперлива градинарска чорба бяха приготвили бабите от с. Росно. Дафинка Мундрева от читалище “Будители” беше майсторката на чорбата с много люти чушки. “За голямо съжаление в Росно сме останали все такива беловласи хора, които сме работили по 40 г. в града и след пенсионирането сме се прибрали на село, за да си изкараме старините. Много ни е хубаво, защото селото ни е китно, пролетно време ухае на акация и бор, по средата му минава бистър планински поток. Тайната на нашата чорба е в щипката любов, с която е приготвена. Тази люта чорба върви с домашна сливова ракия и сиренце, които в Росно правим майсторски, хвали селото Дафинка.

Част от празничната програма беше участието на телевизионния кулинар и гастроном по душа Ути Бъчваров. Той приготви зеленчукова чорба в своя 1000-литров казан. “До сега не бях готвил чисто градинарска чорба, а с нашата ще можем да нахраним най-малко 3000 души. Това ястие е много важно за кулинарната карта на България и родолюбци като златаришкия кмет Пенчо Чанев пазят традициите ни”, заяви Ути.

От читалището в Златарица приковаха всички погледи с красивата си трапеза и оригиналните плата, пити, катък, различни салати, украсени с домашни наденички.

Иван Вачков, прочут колекционер на шевни машини, телевизори и радиоапарати, беше подготвил изложба от уреди, сечива и съдове от бита на златарчани.

По традиция имаше възстановки на изпращане и посрещане на гурбетчиите. Златарица тачи гурбетчиите си, защото с тяхна помощ са направени много неща в селото, вдигнати са църквата, училището, образование са получили много бедни, но талантливи и умни деца, разказва кметът Пенчо Чанев. През 1858 г. в Златарица е било учредено Златаришкото градинарско благотворително дружество, а година по-рано първо е било извезано неговото знаме. Основната идея на дружеството е била с част от припечелените пари след раздаването от така наречения пай – на градинарски език означава дял и размерът му е зависел от възрастта на градинаря, да се подпомогнат даровитите будни деца, да бъдат подкрепени вдовици и бедни хора, разказва кметът. В бр. 22 на Държавен вестник от 1914 г. е обнародвана съдебната регистрация на Златаришкото градинарско благотворително дружество. То е просъществувало до 1945 г. По документи при приключването му е имало набрани 800 000 лв.

Преди век златаришките гурбетчии са работили по градините на Румъния и Молдова, Сърбия, Австрия, Чехия. Заминавали са през февруари и са се прибирали през ноември по Димитровден. Днешните гурбетчии по-скоро са емигранти, защото заради тежкия живот в България предпочитат да останат по чуждоземско и там да изкарват парите си и да помагат на семействата, споделят болката си местните. В Гърция златарчани берат маслини и предпочитат да стоят там, за да вземат по-високи пенсии. В Германия, Англия, Испания също има работници от Златарица.

В балканското градче днес градини има само по дворовете. Градинарството започва лека-полека да се възражда с подкрепата на програмите от ЕС, разказва Чанев.

За доброто настроение на всички се погрижи гост-изпълнителката на авторска народна музика Ана-Мария и златаришката духова музика. Гости бяха кметът на румънския град Подкова и секретарят на Румънския парламент.

Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Бранимир БОНЕВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново