В продължение на повече от 800 години Царевец е една от емблемите на старата българска столица Велико Търново. Над 300 години градът е столица на Второто българско царство, което някои историци напълно основателно наричат българска империя. По това време на хълма са живели между 3000-3200 души, като наред с царското семейства и болярите хълмът е обитаван и от обикновени хора, които са изпълнявали различни обслужващи функции на аристократите.
През този период на хълма наред с царския дворец и патриаршията имало още 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки. Жилищата са образували няколко квартала, всеки от които имал своя църква. Общата дължина укрепителната система на крепостта е била дълга около 2 км и широка от 2,4 до 3,6 м като опасвала целия хълм и била подсилена с напречни крепостни стени, спускащи се към Янтра.
Столицата Търновград, а с нея и крепостта Царевец, падат под ударите на османските войски на 17 юли 1393 г. Според запазените легенди градът е бил превзет чрез предателство от страна на живеещите в столицата евреи, които отворили тайно една от портите, през които нападателите проникнали в крепостта. Дълго време и след Освобождението на Картал баир се е намирала местността Жидов гроб, където според легендата е погребан предателят евреин. За този Жидов гроб пише и народният поет Иван Вазов.
След падането на Търновград под османско владичество, противно на очакванията, крепостните стени на царския хълм не са съборени. Точно обратното, през XV век назначеният от султан Баязид местен паша Феруз бей доукрепява Царевец и издига мост. По този начин укрепеният Търновград издържа обсадата на войските на полско-унгарския крал Владислав Варненчик през 1444 г. След това хълмът Царевец е заселен от османски семейства, като там е построена джамия. Запазена снимка от британската преса на старо Търново от 1877 г. показва превърнатия в турски квартал Царевец. На фотографията ясно се виждат средновековните укрепления и автентичната Балдуинова кула. Събарянето на старите сгради и крепостни стени извършват не османските турци, а българите след Освобождението. Намиращата се на хълма джамия е била превърната във военен склад. Онова, което не е съборено по изкуствен начин, е сринато до основи по време на опустошителното земетресение на 14 юни 1913 г. Десетки сгради в Търново тогава рухват. А сред тях и турската махала на Царевец и мюсюлманската джамия. Останалата част от каменните укрепления са окончателно премахнати след Първата световна война, когато според клаузите на сключения Ньойски мирен договор България е задължена да разруши по-голямата част от своите крепости и военни съоръжения.
Два пъти в следосвобожденската ни нова история крепостта Царевец за малко не става частна собственост. През 1887 г. министър-председателят Стефан Стамболов, родом от Търново, отправя до Народното събрание искане хълмът да бъде подарен на новоизбрания за български княз Фердинанд Сакскобургготски. За щастие предложението му е отклонено от колегите му. Половин век по-късно след раждането на сина на цар Борис III – престолонаследника Симеон, пък е създаден комитет, който също излиза с предложение хълма да бъде подарен на новороденото в знак на почит и уважение на търновци към царската институция и към бъдещия български цар. Според идеята на комитетските дейци на Царевец Симеон трябвало да построи свой дворец, в който да си почива от държавните дела, съзерцавайки старата българска столица. По този начин щяла да се покаже и приемствеността и свързаността на династията на Кобургите със старите български владетелски династии. Втората световна война и далеч по-големите проблеми, в който затъва България в края на 30-те години и след това, обаче оставят предложението на заден план и за щастие то отново така и не се реализира до 1944 г. А след преврата от 9 септември това става и невъзможно при новия проруски и антимонархически режим.
Още в първите години след Освобождението започва проучването и разкопките на Царевец. Те се извършват под ръководството на чеха Карел Шкорпил. През 1927 г. крепостта Царевец е обявена за народна старина. През 30-те години на ХХ век се прави опит за възстановяване и на Балдуиновата кула в автентичния ѝ вид, но този опит е неуспешен. През 50-те години започва едно цялостно проучване на крепостта и останките от патриаршията и царския дворец.
През 1964 г. крепостта Царевец е обявена за паметник на културата с национално значение. А на 19 септември 1965 г във Велико Търново се провежда едно изключително важно заседание на Градския общински народен съвет. На него присъства генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков. Заедно с него в старата ни столица се изсипва и част от Политбюро – Енчо Стайков, Пенчо Кубадински, Митко Григоров. В работата на заседанието участие вземат и видни културни дейци като Емилиян Станев, Георги Джагаров, акад. Кръстьо Миятев. На това заседание е взето решение държавата да отпусне средства и да съдейства за възстановяването на Царевец която е определена като най-важната крепост в историята на Втората българска държава. В следващите години се правят сериозни проучвания и справки в запазени исторически документи как точно е изглеждала крепостта в годините на най-голямата мощ на българската империя. Държавата отпуска за проучване и възстановителни дейности 400 000 лв. – една доста голяма за времето си сума. Цялостното възстановяване на средновековната крепост набира сили през 70-те и 80-те години по време на националната кампания, свързана с честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Второто българско царство. Възстановени са част от крепостните стени, Патриаршията на върха на крепостта, царския дворец и е създаден аудио-визуалният спектакъл “Звук и светлина”. За съжаление поради различни причини тогава се допуска едно отклонение от автентичния облик на старата крепост. Така например Балдуиновата кула е била изместена на 5 м от оригиналното си местоположение и е създадена по модел на друга средновековна кула – тази от крепостта в Червен.
През годините на Царевец има отделни археологически разкопки. Очевидно обаче има нужда от едно цялостно проучване, извършено със съвременни средства, за да се установи какви ли изненади би могла да крие все още крепостта под повърхността. За това обаче се необхoдими доста сериозни финансови средства и помощ от държавата.
Иван ГЕОРГИЕВ