Подземното царство на село Мусина

Публикувано на ср, 16 Окт. 2013
3835 четения

Кметският наместник Христо Иванов показва геокомплекса “Пропастите”.

За повечето хора, живеещи извън региона на Велико Търново, павликенското село Мусина е известно преди всичко с прословутия виц за мусинския свидетел. Според историята човек от селото бил призован пред съда да дава показания и му показали иззета като веществено доказателство пушка. На въпроса дали я е виждал, свидетелят с несъкрушима убеденост отвърнал “Ама как, господин съдия, аз тая пушка от ей такова пищовче я знам!”. Оттогава името на село Мусина завинаги се оказало прикачено към нарицателен израз за изключително нагло лъжесвидетелстване.
Извън тази история малко са хората, които знаят нещо повече за това селце, в което към днешна дата живеят малко над 200 души. Всъщност нещото, което повече от всичко прави Мусина и околностите му едно забележително място, се намира… под земята. “Триъгълникът” между селата Добромирка, Вишовград, Мусина, в който попада и село Емен, обхваща значителен по площ карстов район с най-различни интересни образувания – както за учени и изследователи, така и за туристите. Подземни реки от милиони години бавно изграждат изключително красиви пещери, каньони, скални образувания, огромна част от които все още са скрити от погледа на хората в своеобразно мистично “подземно царство”. Една от най-интересните местни забележителности на Мусина е геокомплексът “Пропастите”. Той се намира непосредствено до главния път между Велико Търново и Павликени, на около километър от селото. Двете бездни, с дълбочина 24 метра, са предизвиквали възхищението на местните хора от стотици години, а фактът, че до 70-те години на миналия век те не са били изследвани е обгръщало съществуването им с най-различни легенди и поверия. Старите хора от село Мусина вярват, че пропастите са вход към “долната земя” и който се спусне в тях, никога не се завръща. Изключително стръмните стени и голямата дълбочина на пропастите дълги години е карала местните хора да ги заобикалят отдалеч, а майки и бащи строго заръчвали на любопитните малчугани да не ги доближават. Често се случвало в пропастите да попадат домашни и диви животни, които понякога не загивали веднага при падането и с дни огласявали местността с жалните си вопли. Поради особената акустика, която скалните образувания създават, от пропастите се чували звуци, в които местните хора не разпознавали нищо земно. За тях това били гласове от “долната земя”, от един непознат и страшен свят, където хората нямали място.
Спелеологичните изследвания, започнали през миналия век, донякъде разрушили мистиката, обгръщаща пропастите, митовете отстъпили на науката. За спелеолога Евгени Коев обаче това ни най-малко не е намалило тяхната стойност. “Те са част от целия комплекс от карстови образувания, в това число Мусинската пещера. Считаме, че вероятно подземното течение, образувало пропастите, е свързано с пещерата, и че е част от водосборна система от цялото поле около Мусина. Все още има много непроучени неща около тези образувания”, твърди Коев.
Днес през двата входа към “подземния свят” може да влезе всеки, без да се притеснява, че пътуването му ще е с “еднопосочен билет” и без да е необходима специална алпийска подготовка. До самото дъно има метални стъпала, монтирани по проект, завършен през 2006 г. “По идея на доц. Петър Петров от БАН, който е председател на Българската асоциация по селски екологичен туризъм, се направи проект за поставяне на стълба и беседка. Общата стойност беше около 20 хиляди лева, който получихме по европейско финансиране. Смятам, че имаше голям ефект от тях. Самите пропасти не са нещо невиждано по света, но пък са съвсем близо до главния път и всеки може да отбие колата, да отдели няколко минути, за да го разгледа. И всъщност много хора го посещават, откакто проектът бе реализиран”, разказва кметският наместник на Мусина Христо Иванов. Въпреки стълбите, пропастите не са за хора, страдащи от страх от височини или от клаустрофобия. Слизането изисква внимание, тъй като една прибързана стъпка може да доведе до осакатяване или дори смърт, но веднъж слязъл, човек не може да не почувства едно особено чувство. На дъното цари неземната тишина и спокойствие на един свят, останал недокоснат от каквито и да е външни влияния в продължение на милиони години. Издигащите се край него стени на “дяволската пропаст” не могат да не смирят така присъщата за човека гордост, да го накарат да усети колко тленен и крехък е пред величието и непреходността на природата.
Беседката близо до пропастите е добро място за отмора и много хора след изкачването на близо 30 метра стръмни стълби искат да си починат поне за минутка. За съжаление, беседката не рядко става обект на вандалски прояви. По думите на Христо Иванов дървената маса е била напълно разбита и съвсем наскоро е подменена с нова. Скоро ще трябва да се прави и подмяна на покрива. Табелите на телената ограда около пропастите сложени, за да дадат повече информация на туристите, мистериозно са изчезнали. Съкровищата и змейовете на дъното на пропастите може и да са били рожба на фантазиите на някогашните хора, но боклуците и угарките от цигари, които намираме днес там са напълно реални. Въпреки че хора като Христо Иванов, Евгени Коев и жители на селото се стараят поне периодично да отстраняват доколкото могат пораженията, нанесени от хора, които нямат уважение нито към красотата на природата, нито към чуждия труд.
Не е много по-различна ситуацията и с друга местна забележителност – Мусинската пещера. През пролетта Евгени Коев, ученици от ПГ по туризъм “Д-р Васил Берон” във Велико Търново и активисти от ТД “Академик” към ВТУ почистиха основно пещерата и пропастите. Тогава групата събра над 10 чувала с боклуци, а по думите на Коев вече е необходимо ново почистване.
Мусинската пещера не е от най-дългите пещери в Българи, до момента са картографирани около 300 м от нея, от които достъпни за туристи са около 160 м. Според Коев тя представлява уникална екосистема, развивала се независимо от външния свят и влиянията му. През м.г. в нея учени са открили непознат за науката вид охлюв. Карстовото образувание се обитава и от колония от около 100 прилепа от няколко различни вида. Точно тази колония е поводът Коев да избере Мусинската пещера за провеждането на Европейската нощ на прилепите миналата събота. “Събрахме дечица от селото, направихме им демонстрации със спелеоекипировка, особено забавно им беше спускането с т.нар. “въжен тролей”. С интерес слушаха нашия разказ за прилепите, научиха защо те са уникални и много полезни животни и как можем да ги опазим”, разказва Евгени Коев.
Самата пещера също крие много тайни за спелеолозите. Съставена от две галерии, едната от които изцяло потопена във вода, достъпната за неекипиран човек част свършва в своеобразен “сифон” с подводна галерия. Едва неколцина души са виждали някога продължението на пещерата след това място, а преминаването му не е шега работа дори за подготвени водолази. Тези, които са успявали, твърдят, че има и втори сифон, който обаче е толкова тесен и опасен, че спелеолозите не смеят да правят прогнози дали изобщо някой ще посмее да отиде “отвъд” това място. Във всеки случай, според Коев, това ще изисква дълга подготовка и специална екипировка.
Освен природната красота на карстовия район около Мусина, той има и историческо значение. Отново с усилията на Христо Иванов и Евгени Коев е разкрит каменен каптаж на водата на извиращата от Мусинската пещера река. Той е изграден още по римско време, като бистрата вода от него е снабдявала намиращото се на десетки километри разстояние от селото селище Никополис Ад Иструм. Освен самия каптаж във вътрешността на пещерата могат да бъдат открити и следи от своеобразна пречиствателна система, изработена с познати на римляните от тази епоха “природни” методи. На няколко метра от входа на пещерата е запазено и колелото на воденица, която само допреди няколко десетки години е осигурявала насъщния на цялото село. Постройката е съществувала до началото на деветдесетте, когато в бурните години на прехода е била “опоскана” за желязо и строителни материали. “Изключително жалко е това, ако бяхме съумели да я запазим, щеше да е уникално място за посещение на туристи. Аз не се сещам наблизо да има запазена воденица и мисля, че щеше да е интересна за посетителите. Обаче в онези години кой ти е мислил за културно-исторически ценности”, разказва Христо Иванов. Подобна “жертва” на недоимъка става и друга забележителност на с. Мусина – паметникът на Поп Харитоновата чета, чиято красиво изработена метална ограда без никакъв свян е нарязана за скрап от местни апаши. “Примирили сме се вече, нито полицията, нито частната охрана може да се оправи с тях. Не ги плаши нито бой, нито глоби – те нямат абсолютно нищо и недоимъкът ги кара да продължават с престъпленията”, твърди Иванов. Същевременно в селото почти не са останали млади хора и за наместничеството става все по-трудно да поддържа и опазва своите забележителности.
Въпреки това Христо Иванов не губи надежда, че селото може да се превърне в популярна туристическа дестинация. Наскоро появилата се къща за гости в Мусина е една обнадеждаваща стъпка в тази посока. Не по-различно е мнението и на Евгени Коев, който обаче е убеден, че все още има много какво да се направи, преди туристите активно да започнат да посещават павликенското село и района му. “За мен е важно тези туристи да получават адекватно информационно обслужване. За тях тези карстови образувания са просто едни дупки, докато някой не им обясни какво ги прави уникални, да им разкаже как са се образували, за екосистемите в тях, въобще да събуди интереса на хората. Същото важи и за каптажа и другите исторически забележителности”, убеден е спелеологът. От друга страна, според него е необходимо и да се обърне повече внимание на опазването на самите обекти. “Тези посещения не трябва да са безконтролни. Особено пещерните образувания, екосистемите в тях са много деликатни. Имаме печален опит с други места в страната, човек за месеци може да унищожи нещо, което природата е градила милиони години. Трябва достъпът да се контролира, но не просто с някакъв човек, който къса билетчета на входа. Посетителите трябва да разберат защо това, което виждат, е толкова ценно и трябва да се пази, това няма как да стане, без някой да ги въведе в този прекрасен и непознат за тях свят”, категоричен е Коев.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново