Петко Славейков е инициатор за първото честване на Кирило-Методиевия празник в Търново

По въпроса за първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий у нас спорят будните възрожденски градове Шумен и Пловдив. Според някои източници инициативата е на Найден Геров, който в навечерието на църковния празник на първоучителите 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив организира първото честване. На този ден училището приема за свой патрон двамата равноапостоли.
Според други писмени извори Шумен претендира за първото отбелязване на празника, като се твърди, че на 22 май 1813 г. българската община в Шумен е провела градско тържество, посветено на създателите на българската азбука. Източник е едно писмо на Минас Пажъшкян – арменски учен и пътешественик. Според него в специално подготвен салон със сцена на 22 май 1813 г. (по стар стил e 10 май), т. е. в навечерието на църковния празник на Кирил и Методий – 11 май, се състояло “вечерно зрелище, което се нарича театро”. Програмата включвала и вокално солово изпълнение на жена със съпровод на кавал. Съобщава и за играта на български народен танц, изпълнен в кръг.
Във Велико Търново празникът на светите братя за първи път се чества през 1861 г. Инициатор е изтъкнатият учител, книжовник и общественик Петко Рачов Славейков. И съвсем в традициите на старата столица е толкова известен великотърновец да е в основата на идеята за отбелязването на Кирило-Методиевия празник. През Възраждането светлият ден се отбелязва по подобаващ начин и се превръща в любим празник на учащите се. В следосвобожденския период, когато Търново играе съществена роля в държавно-политическия живот на страната, в училищата е обърнато още по-сериозно внимание на паметта на славянските първоучители. Образователното дело в старата столица заема водещо място, градът се превръща в средище за провеждането на редица национални прояви – конгреси на учителите, педагогически срещи, посветени на образованието и възпитанието на подрастващото поколение.
По възрожденска традиция на този ден се окичват с цветя и зеленина портретите на двамата братя, над всички входни парадни врати на училища и читалища се поставят техните портрети, обкичени с красиви цветни венци. Но най-тържествената част от празника е парадът, в който участват учениците от всички училища, войсковите части от Великотърновския гарнизон, представителите на редица културно-просветни и обществени организации. Задължително парадът е предшестван от военния духов оркестър, а всяко училище се съпровожда от собствената си духова музика. Това красиво и цветно множество, подредено в стройни редици, дефилира по главната улица на града, приветства стеклите се и застанали в шпалир хиляди великотърновци. В спомените си великотърновецът Добри Лазаров е записал: “…Може би най-приятните спомени от ученическия ми период са свързани с посрещането на 24 май. Виехме венци. Ама истински венци. Тренирахме близо месец да маршируваме, за да минем добре на манифестацията. Музики свиреха. Ние марширувахме. Треперещи, но стъпващи здраво на краката си. Сетне идваха хората и панаирите.”
Два пъти цар Борис III става свидетел и участник в народните тържества, посветени на славянските първоучители. На 24 май 1933 г. Негово Величество, заедно с царица Йоанна посещават нашия град и се включват в общия ентусиазъм, обхванал старостоличани. Още повече че в този ден освен на традиционния парад, участват в полагането на основния камък на новостроящия се Военен дом, читалище и музей. Присъства и военният министър Вергил Димов, както и полковниците Пеев и Стефанов, допринесли в значителна степен за изграждането на този паметен за нашия град Военен дом. Цар Борис III и царица Йоанна престояват два дни в Търново и имат възможност да се срещнат и удостоят с внимание много обществени дейци от града, както и обикновени граждани. За тяхното височайшо пребиваване в старата столица свидетелства Общински вестник “Велико Търново” – “Още в зори се пръсна като мълния радостната вест, че Височайшите гости ще присъстват на тържествата. И всички се втурнаха на там, към Марино поле, голямо и мало, болно и здраво, немощни старци и деца, всеки тичаше и гореше от нетърпение да види своите скъпи и обичани Цар и Царица. И те пристигнаха всред възторжени акламации! Пристигнаха весели, жизнерадостни, защото бяха уверени, че влизат в един град – център на просвета, на родолюбие и на предани монархически чувства. Техни Величества, заобиколени от търновци, лично можаха да констатират сега това, в което вярваха и вярват. Твърде рядко се е проявявала така задушевна, сърдечна, искрена почит и обич, такава възторжена радост от трогнатите граждани към своите владетели. Ето защо 24 май 1933 г. беше за В.-Търновци празник на празниците!”
Дните 4, 5 и 6 май 1935 г. се смятат за болярския ни град за едни от най-знаменателните в новата му история, защото тогава, освен състоялите се исторически събития, градът е посетен от голям брой гости.Тогава се устройват големи тържества, посветени на 100-годишнината от Велчовата завера и се освещава Паметникът на падналите воини през войните 1877-1878, 1885, 1912-1913, 1915-1918 години за освобождение на поробените български земи и обединението на българския народ. Направената украса на града, участието на многоброен народ от всички селища на региона, подхранват надеждата и подсказват на хората, че непременно цар Борис III и царица Йоанна ще присъстват. Но непредвидени обстоятелства попречват на това всеобщо желание. Може би, за да компенсира пропуснатата възможност и да откликне на поканата на великотърновци, само няколко дена по-късно – на 24 май 1935 г., в деня на Светите равноапостоли, цар Борис заедно със своя брат принц Кирил за всеобща изненада се озовават между старостоличани. Те стават свидетели на тяхната непринудена радост и възторзи. Високите гости участват в молебена, извършен от епископ Софроний на терасата пред Военния дом, където много набързо е декориран специален аналой. Пред входа на Девическата гимназия “Св. Климент” е построена красива естрада, окичена със зеленина и цветя. Точно от нея цар Борис и принц Кирил приемат парада, командван от полк. Хаджипетков, приемат и манифестиращите с голям ентусиазъм учащи от Велико Търново и Горна Оряховица, представителите на родолюбивите и благодетелни организации. Сред знамена и цветя най-развълнувани са учениците, които имат възможност да споделят радостта си с Техни Величества.
В почетната книга на Общината при това свое посещение цар Борис III е записал: “Нека всеки българин посети Търново, старата наша столица, пълна с романтична красота и със скъпи нам спомени от миналото!”
КАТЯ МИТОВА-ГАНЕВА
Регионален исторически музей