Петко Ив. Петков, бивш журналист от “Янтра ДНЕС”, който от години живее и работи в Лондон – за изборния ден в английската столица: За пръв път на избори чух възгласи “България над всичко!”

Моето мнение е, че тези избори бяха в известен смисъл исторически, тъй като аз лично срещнах новия избирател – младите, патриотично настроени българи. Които не се притесняваха да споделят един на друг кой за кого ще гласува – без дрязги, политически разпри, опити за убеждаване на някого в собствената правота. И най-важното – без страх, без озъртане през рамо, без шепнене.
Същото се случи и с мен в деня преди изборите – четирима души, подкрепящи четири различни кандидата, обсъдихме кой как ще гласува – без истерия, без скандали. Никой не се опита да убеди другите, че грешат, че трябва да променят мнението си в последния момент… Сигурен съм, че когато утре се срещнем, ще продължим да бъдем добри приятели, милеещи за България, решени да се върнат един ден, и то по-скоро, отколкото обстоятелствата позволяват.
За мен това беше квинтесенцията на този вот. Да, имаше нерви, имаше викове, имаше и обиди. Но те бяха изключително изолирани случаи! Да, камерите уловиха тях, но оставиха зад кадър реакцията на масата търпеливо чакащи, за да гласуват. Хората просто се смееха на истерясалите лелки и със смеха си лека-полека ги засилиха към миналото. И мисълта, че всичките тези смеещи се, ведри и топли хора са един ресурс за бъдещето, неотчетен в нито един годишен бюджет и все още неприсъстващ осезаемо в новините, ме изпълни с оптимизъм, неусещан досега.
За пръв път на избори чух, и то няколко пъти, “България над всичко!”, което всъщност е смисълът на всякакви подобни прояви. За пръв път видях и разговарях с толкова млади хора, никой от които не беше длъжен да гласува (някои от тях дори не знаеха, че вече е задължително). За пръв път лично видях хората от огромните опашки да избутват напред тези с деца, да им правят път и да подканват приятелски по-срамежливите от тях, решени да чакат часове, без да се оплакват и ругаят системата.
За пръв път си пожелахме и “успех и занапред”. За пръв път видях едно бъдеще на България, каквото всъщност трябва да бъде. Надежда има и никоя партийна централа няма да успее да я пречупи. Може и да съм краен оптимист, но действителността е само такава, каквато твоето съзнание успее да конструира.