Петър Тачев – основателят на спорта вдигане на тежести във Велико Търново

Петър Тачев е роден на 23 юли 1938 г. в село Русаля, Великотърновско. През 1945 г. семейството му се премества в старопрестолния град. Родителите му го записват в училище “Йосиф I”, по-късно преименувано на “Никола Йонков Вапцаров”. То се намирало близо до тях, във Варуш махала.
След последния час малчуганите от махалата се събирали в двора на училището, за да играят футбол. Това била любимата им игра. Определяли вратите с по два камъка, разделяли се на отбори и ритали, докато топката се вижда. По това време футболните топки се правели от парцали. Петър предпочитал да играе вратар. Трудно пропускал голове и с акробатични плонжове спасявал своята врата. Затова децата го кръстили “славния вратар”.
Когато станал в четвърто отделение, се провеждали състезания по земна гимнастика между училищата. Учителят по физическо възпитание го включил в отбора, защото изпълнявал най-добре всички упражнения.
На следващата година, след като преминал в пети клас на прогимназията, по настояване на учителя по физическо възпитание Петър Йонков (по-късно председател на дружество “Етър”), се записва в детско-юношеската школа по гимнастика, ръководена от бившия гимнастик на дружество “Юнак” Васил Бояджиев. Интересно е, че при бай Васил, както го наричали, за първи път научил за съществуването на спорта “вдигане на гири”. По това време, след състезанията на гимнастическите дружества в България, имало дисциплина по вдигане на гири. Такива гири Васил Бояджиев донесъл в залата по гимнастика и всички вдигали, за да развият мускули и укрепнат силово. Тренировките се провеждали три пъти седмично след училище.
И така, след две-три години, когато вече е ученик в гимназията, благодарение на своята пъргавина и сила Петър Тачев е включен в отбора по спортна гимнастика. Тимът става градски първенец и като такъв участва в окръжни и областни състезания. За да се включва в тях, един спортист е трябвало да има покрит поне II разряд. Спортните категории били, както следва: III, II, I разряд и най-високата “майстор на спорта”.
Освен в състезания Петър Тачев се изявявал и във физкултурните празници на града. Те се провеждали пред ДНА (Домът на народната армия). На специална платформа се поставяли уреди – успоредка и кон с гривни, на които се изпълнявали различни упражнения. На земя се изпълнявали различни акробатични упражнения, пирамиди и прескоци. От гимнастиците той се откроявал със своята пъргавина и сила. Една от изявите му била вдигане на гърба си на гимнастическа греда, на която, качени от двата ѝ края, били няколко души.
Един ден неговият треньор Васил Бояджиев го запитал желае ли да участва в предстоящото окръжно първенство по вдигане на тежести. Той се съгласил. Състезанието се провело на игрище “Юнак”. “Това е първата ми среща с щангите и първото ми участие,” споделя Петър Тачев.
След прогимназиалното си образование Петър Тачев се записва в Средна смесена гимназия “Митрополит Климент”. В училището се помещавали две гимназии – мъжка и девическа. Там се спортувало усилено волейбол. В двора на гимназията имало волейболно игрище, а и учителят по физическо възпитание Тодоранов бил треньор по волейбол в юношеската спортна школа. Играело се по всяко време. Петър бил пъргав и с голям отскок. Веднага бил забелязан от Тодоранов и включен в отбора. Започнал да тренира волейбол, без да прекъсва тренировките си по гимнастика. Като всестранно развит спортист в 11 клас участва в Републиканското първенство на спортните школи в град Варна, а след това и в лекоатлетически състезания, предимно в силовите дисциплини и в щафетата 4 х 100 метра.
Макар че по-късно Петър Тачев е изявен щангист в националния отбор на България, за него волейболът си остава любимата игра. В едно интервю той споделя: “В този период в Търново беше много популярен волейболът и се практикуваше на игрище “Юнак”. Дори бях включен в градския отбор. В него тогава играеха Веско Бояджиев, д-р Петър Попов, Никола Глушков и други изявени спортисти”.
До завършване на гимназията през 1956 г. Петър не забравя и първия си спорт – футбола, с който започва неговата спортна кариера. Учител му бил Петър Шатров, който току-що бил завършил ВИФ, а в окръжния отбор негов треньор станал Донко Долмов. Пешо продължавал да играе любимия си спорт в ролята, в която се изявявал като дете – тази на вратар.
Интересен момент от футболната му кариера е мачът между ДФС “Спартак” и отбора на ДНА. Докато пази вратата на “Спартак”, му вкарват 7 гола. Това слага край на футбола в живота му.
Завършвайки средното си образование, пред него изниква въпросът “Накъде?”. Родителите му настояват да се запише в Селскостопанския институт по специалност “Агрономство” или “Ветеринарна медицина”. Те били много търсени тогава. Но неговите учители и треньори Никола Панайотов, Петър Шатров, Донко Долмов и Васил Бояджиев го съветвали да се запише във Висшия институт по физкултура “Георги Димитров”. След дълго колебание Петър Тачев се явява на кандидатстудентски изпити в този институт. Представя се успешно и бива приет по специалност “гимнастика”.
В студентското общежитие попада в една стая с Михаил Абаджиев – брат на известния състезател и треньор на националния отбор Иван Абаджиев. Той тренирал вдигане на тежести. Един ден, когато Михаил отивал на тренировка, Пешо забелязал, че носи един голям колан. Любопитството му надделяло и го попитал за какво служи той. Михаил му обяснил, че с него се подкрепя кръстът, когато се вдигат тежести.
На Пешо му станало интересно и той отишъл с него. Наблюдавайки тренировката, решил и той да пробва: хей така, от любопитство. Вдигнал 80 кг без никаква техника. Това впечатлило треньора Ангел Акрабов, който попитал занимавал ли се е някога с този спорт. Той му отвърнал, че не е и в момента е студент във ВИФ по специалност “гимнастика”. Акрабов му обяснил, че е “тежък” за гимнастик и че ще има по-големи успехи в щангите. След кратко колебание Пешо се съгласил и се прехвърлил в специалност “вдигане на тежести”.
След редовни и упорити тренировки Петър Тачев напредва толкова бързо, че останалите щангисти не повярвали, че преди това не се е занимавал с този спорт. Треньорът бил на мнение, че бързият му напредък се дължал на основата, която имал от гимнастиката.
На следващата година Петър взема участие в републиканското първенство в средна категория и подобрява стар републикански рекорд в движението “повдигане”, който принадлежал на Иван Веселинов. Така, за около една година, идва признанието. Петър Тачев е включен в националния отбор на България. От този момент започва неговият спортен път към големите подиуми на европейските и световни първенства.
През 1960 г. се провежда XII Олимпиада в Рим. Това е мечтата на всеки спортист. Петър Тачев е включен в представителния отбор по щанги на България. В тази Олимпиада участват 5000 спортисти от 83 страни. На площад “Св. Петър” в Рим папата “благославя” всички тях. Тачев донася в класирането първата точка за България. На тази Олимпиада признанието за най-добър спортист и най-силният човек на планетата получава щангистът Юрий Власов, който поставя три нови олимпийски рекорда.
През следващите четири години Петър Тачев защитава цветовете на ЦСКА, а от 1966 до 1971 г. е тежкоатлет на “Етър” (Велико Търново). Назначен е за треньор в “Специализираната спортна школа”, в която се открива отделение по щанги. По решение на треньора на националния отбор Ангел Акрабов Петър се връща в ЦСКА, за да се подготвя с националния отбор за Олимпиадата в Токио. За да не закрият школата в Търново, той се обръща към своя приятел и съотборник Александър Бачийски, който идва в града и заема треньорското място.
В Токио Тачев е имал възможност да спечели медал. На контролно състезание постига втори резултат в света. Но в деня на състезанието вдига висока температура и остава на осмо място. Четири години по-късно той получава контузия и не участва на Олимпиадата в Мюнхен. Тогава слага край на състезателната си кариера.
Малко са спортистите с такава богата спортна биография. От 1958 до 1969 г. Петър Тачев е 11 пъти в призовата тройка на републикански първенства, като 9 пъти е шампион (от 1960 до 1968 г.). Подобрява 15 републикански рекорда. Изключително успешно се представя в международните турнири. Печели сребърни медали в турнира “Дунавска купа” през 1963 г. в София, 1964 г. в Любляна, 1965 г. в Будапеща и през 1966 г. във Виена. Участва в пет световни първенства. Представя страната ни на 4 европейски шампионата.
След приключване на спортната си кариера работи като треньор и методист в Дружеството за физическа култура и спорт “Добруджа”, откъдето е и съпругата му. Той е първият треньор на Петко Цанев, който става европейски и световен шампион за юноши през 1985 г. в Единбург. През 1993 г. Петър Тачев участва в Европейския шампионат по вдигане на тежести за ветерани в чешкия град Соколов, където печели сребърен медал. След пенсионирането си се връща във Велико Търново. Тук продължава да следи развитието на любимия си спорт.
Той остава в спортната история на България с признанието “Заслужил майстор на спорта”, получено след Олимпиадата в Рим през 1960 г., където заема шесто място и донася първата точка за националния ни отбор. С това той надгражда званието “майстор на спорта”, отредено му през 1958-59 г. Петър Тачев доказва, че с любов, упоритост и постоянство човек постига мечтите си.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)