За читателите на младежка възраст името на Пенчо Кубадински едва ли говори нещо днес. Затова е необходимо да им го представим с няколко думи. Това е една противоречива личнот от епохата на тоталитария соц период от българската история. Кубадински е роден през 1918 г. Още като ученик той става член на РМС, младежката организаия на бъдещата комунистическа партия, която по онова време все още се нарича Българска работническа социалдемократическа партия. Борец антифашист, бивш партизанин, командир на отряд, осъден задочно на смърт от царското правителство. След преврата от 9 септември 1944 г. той е член на Политбюро, секретар и първи секретар на ЦК на БКП. Един от най-близките и най-доверени хора на държавния глава Тодор Живков и един от инициаторите за т.нар. “възродителен процес” през 80-те години на миналия век.
Кубадински се проявява и като един от представителите на “хард крилото” в управлението на страната. Той например е твърдо против вноса на всякакави вносни стоки от “гнилия империалистически запад” и се опитва да повлияе на Живков и да го убеди да не подписва договор за внос на “Кока Кола” в България. В края на 60-те години пък, разтревожен от намаляващия брой на българите за сметка на представителите на останалите етноси в страната, Пенчо Кубадински предлага у нас, по румънски образец, да бъде въведена пълна забрана за извършането на аборти. Това негово предложение обаче среща сериозна съпротива сред колегите му от Политбюро и то е прието само частично, като вместо тотална на абортите се въвеждат финасови стимули за многодетните български семейства. В края на режима на бай Тошо, верният му другар Пенчо Кубадински прекарва повече време в ловни излети и сафарита в Африка, отколкото в България. Умира на 22 май 1995 г. в Пловдив, на 76-годишна възраст.
Макар и да е роден в Лозница, Разградско, през годините името на Пенчо Кубадински е тясно свързано с това на Велико Търново. През 70-те години на ХХ век той е назначен за председател на Оперативното бюро на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически център. Комитетът е създаден, за да създаде един нов съвременен облик на старата столица във връзка с честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава и 800 годишнина от въстанието на Асен и Петър. Като председател на Бюрото Пенчо Кубадински истински се развихря. И няма да е пресилено да се каже, че една голяма част от съвременния красив облик на града е и негова лична заслуга. По това време е решен окончателно въпросът с водоснабдяването на В. Търново. Изграден е днешният административен център. Построени са основните сгради на ВТУ на хълма Света гора, паметникът на Асеневци. Основно се реставрират двата възрожденски квартала “Вароша” и “Асенов”, както и емблематичната улица “Гурко”. Открит е архитектурно-етнографският комплекс “Самоводска чаршия”. Реставрирана е Сарафкината къща. На Царевец е построен Патриаршеският храм. В съседно Арбанаси са реставрирани църквите “Рождество Христово” и “Св. Атанасий”. Към този списък може да бъдат и още доста случили се неща, за които търновци трябва да бъдат благодарни на Пенчо Кубадински. Защото, въпреки твърдите си комунистически убеждения, той прави много за старата столица и в продължение на цели 20 години осигурява много финансови средства, каквито иначе не биха били отпуснати от държавния бюджет. Както е известно, самият Тодор Живков не е бил особено голям привърженик на Велико Търново и е идвал в града само няколко пъти. Може би не е успявал да преглътне факта, че в миналото градът е бил царска столица. Впрочем и самият Кубадински също не е успявал да се примири с това царско минало на Търново. Историята дори му приписва нареждането намерените на Царевец кости на някои от средновековните български владетели да бъдат изхвърлени в Янтра. Наред с това обаче, комунистическият функционер не допуска и да бъде нарушен имиджът на града като средновековен и възрожденски град.
Бившият кмет на Велико Търново Драгни Драгнев приживе си спомня, че някога през 80-те години “отгоре” било спуснато нареждане в старата столица да се построи паметник на антифашистите. Той трябвало да се издига в тогавашния парк “Толбухин” и да бъде един от най-големите и монументални комплекси на партизанското движение в България. За изграждането му е ангажиран един от най-добрите скулптори у нас Валентин Старчев. Като тогавашен зам.-кмет по културните дейности Драгни Драгнев решава да се посъветва с Пенчо Кубадински, като му излага писмено становището си, че смята съществуването на един подобен паметник в Търново за неуместно. На десетия ден Пенчо Кубадински лично идва за да провери за какво става дума. Запознал се със ситуацията и отсякъл категорично че във Велико Търново активна антифашистка съпротива не е имало и затова за подобен паметник нямало място в града. “Ако е имало някъде силна антифашистка съпротива като в Балван и Стражица, там вече си има издигнати паметници. Търново няма нужда от такъв. Затова прекратете веднага строежа”, нарежда бай Пенчо. Така старата столица се лишава от “честта” на територията ѝ да се изгради поредният монумет, посветен на преувеличената антифашистка съпротива. Освен това Кубадински прави предложение паркът “Толбухин” да си върне старото си име, с което и днес е известен – “Марно поле”.
През есента на 2005 г. в Общинският съвет във Велико Търново постъпва предложение за поставяне на паметен знак, посветен на заслугите на Пенчо Пенев Кубадински към старата столица. Той трябва да бъде изграден в местността Боруна в алеята “Творци на България”, добила известност като “Алея на славата”. Обсъждането на предложението предизвиква една истинска война и ожесточени словесни престрелки в Общинския съвет. Съветниците се разделят на две групи: “за” и “против” паметника на Кубадински. Според първите със действията си в продължеие на две десетилетия партийният функционер е допринесъл за издигането на старата столица и името му може да бъде наредено до тези на заслужилите личности, чийто паметници се издигат на различни места в града. Противниците им пък се “хващат” за участието на Кубадински във “възродителния процес” и комунистическата му принадлежност. Накрая с 21 гласа “за”, 7 “против” и 5 “въздържали се” предложението е прието. Паметният знак всъщност се оказва един доста внушителен каменен паметник, в долната част на който със златни букви е изписано: “С признателност за стореното от Пенчо Кубадински за Велико Търново”. Днес, 19 години по-късно, паметникът на Пенчо Кубадински все още продължава да буди различни чувства, емоции и настроения както у жителите на Търново, така и сред гостите на старата столица. Досега обаче нито веднъж той не е ставал обект на вандалски набези и посегателства, което показва толерантността на търновци въпреки политическите и партийните им различия. В същото време в родния град на Кубадински – Лозница, Разградско, вече от 5-6 години се вихри жесток скандал да бъде ли съборен издигнатият там през 2018 г. негов паметник.
Иван ГЕОРГИЕВ