Да си призная честно, когато разбрах за възможността да кандидатстваме за участие в Международния младежки форум “Една планета – едно бъдеще”, провеждащ се в рамките на Международната екологична акция ,,Спаси и съхрани”, не бях чувала за Ханти – Мансийск. Така далечно и непознато ми се стори, че не знаех дали си струва труда. След това си казах, защо пък не. Нещата се развиха толкова експресно, че докато не се озовахме на борда на самолета, все още не можех да повярвам, че наистина летим към Сибир. Тръгнахме по чехли, после сложихме обувки и накрая обухме ботуши.
Посрещането след полунощ със сироп от клюква (сибирска червена боровинка) толкова добре ни подейства след дългия полет, че след това стана една от любимите ни напитки в Сибир.
Олимпийското градче ни посрещна замръзнало в тишина и светлини. Някак си бе светло за един през нощта, а то се оказа, че сме в началото на белите нощи. Мислех, че няма да мога да се събудя на другия ден навреме, но сутринта още в 6 часа бях вече на крак. Измъкнах се тихо и се отправих по пътеката към заспалите езера. Обичам разходките рано сутрин, толкова е тихо и свежо. Безкрайна равнина от вода и тук-там малки парченца суша. Тайгата – никога не съм си мислела, че някога ще се озова в това девствено кътче. Пък и какво толкова, като чуеш тайга ти звучи някак скучно, студено, безинтересно. Не е лъжа, така е. Но мисълта, че си в Сибир, че в тази част на света рядко хората идват на екскурзия и това е единствената ти възможност да опознаеш това място, те кара да гледаш, да разпитваш, да запомняш, за да можеш, като се върнеш, да разказваш. Естествено, че всеки от нас може да отвори Гугъл и за няколко минути да прочете за Ханти – Мансийск, но уверявам ви – не е същото. Някой ми беше казал, преди да тръгна, “е, ако беше Москва, по си струва”. Колко е смешно това!
Няма да ви разказвам за работата ни на конференцията, вече разказахме за многобройните участия в научните форуми, кръгли маси, дебати и тематични игри. Похвалихме се и с големия успех на нашата прелестна Траяна, която обра овациите на всички участници и стана един от петимата победители в конкурса.
Искам да ви разкажа за чувството, което те обзема тук. Суровата природа, дългите бели нощи и този град, който расте сред многобройните езера и блата. Светъл, чист, с много паркове, изпълнени с прекрасни брези и символи, с които местните се гордеят – елени, бизони, мамути, мечки, носорози. Желанието на организаторите да ни покажат всичките си забележителности за няколкото свободни часа на ден направо ни оставяше без дъх. Бързахме, бързахме за всичко, защото времето наистина ни притискаше – археологическият парк, етнографският музей, музеят на природата и човека, центърът за зимни спортове, шахматната академия, известна с многобройните си световни прояви и първенства, и още, и още интересни местенца, които няма как да опознаеш така добре, ако не си на това място.
Чувството – точно това са местата, които те карат да поглеждаш на природата с други очи, да си казваш колко велик е творецът и колко мъничък си ти сред този простор!
Може би затова са избрали това място за среща на децата от различните кътчета на света. Може би затова логото на форума е “Една планета – едно бъдеще”. Със сигурност има много по-привлекателни места, където си струва да отидете, но ако ви се отдаде възможност да посетите Сибир, не я пропускайте, дори и някой да ви каже ,,друго си е Москва”.
А може би хората на Ханти – Мансийск са тези, които ни накараха да се почувстваме като у дома си – доброжелателни, усмихнати и любезни (а казват, че на юг хората са по-топли и сърдечни)…
Днес не ми става студено, като чуя ,,Сибир”, а се усмихвам…
Маргарита БУРНЕВА
СОУ “Емилиян Станев”, Велико Търново