Календарът сочел: 17 юли, 1931 г. Понеделник. Нямам архивна метеорологична справка, но трябва да е бил голям пек в Търново… На този ден свикали Общо събрание на “Етър”. Избрали за председател на клуба адвоката и окръжен управител Дончо Смилов. И управа, разбира се. 19 души. Сред тях (за първи път!) три жени. Зорка Пеева – зъболекарка, и гимназиалните учителки Мария Москова и Райна Петкова. И те се трудили за дружеството шест години. Избраните били облети с одобрителни аплодисменти…
От създаването на “Етър” през 1924 – та и десетилетия по-късно, това остава възхитителен пример за съпричастието и на търновки към спорта, към футбола. А най-ярко в троицата се откроявала Зорка Пеева. По времето, за което пиша, била на 45. Откъде знам ли? От добрата ми позната г-жа Светла Петкова – единственото момиче от трите внучета на Зорка Пеева. Тя разстла с умиление живота на баба си, за която няма кой друг да разкаже с магнетизма и достоверността на непосредственото родство…
Зорка Иванова Радивоева се родила през 1886 г. в Елена. Баща й Иван бил брат на известния възрожденски деец Милан Радивоев. Оженил се за изгората си Мария и им се родили седем деца – Тодор, Никола, Крум, Костадин, Александър, Зорка и Пенка. Много деца – щастлива къща! Зорка се изучила в Девическото класно училище в Елена, а подир това сама станала учителка в селцето със странноватото име Кормянско – Севлиевско. А в Севлиево се запознала с осем години по-възрастния от нея дряновец Ганчо Пеев Белев.
(Разказът ми иска един голям абзац за него. Пеев учил в родния си град, после – в Педагогическото училище в Силистра. Работил и като учител и той, и като училищен инспектор, и като книжар в Търново. Бил и директор на Сметната палата в града, влюбен в музиката председател на Музикалното дружество “Струна”, а на стари години написва в съавторство с Коста Патрунчев удивителния том “Музикалният живот на Велико Търново 1860-1960”. Музика, музика звънти от редовете. Но дотогава, до преклонната възраст на героя, много вода имало да изтече и много сезони се изредили…)
Веднъж харесали се, Ганчо Пеев и Зорка Радивоева се сгодяват през 1906-а, а на следващата година минават под венчило. И младоженката излиза от черквата вече като Зорка Пеева. Следва изключително необичайната и смела стъпка за онова време: булката – със сърдечната подкрепа на съпруга си! – заминава да следва зъболекарство във Франция. Ганчо Пеев рекъл: “Тя да завърши първо, аз – после…” Съпругата не предала вярата и любовта му и се завърнала като първата дипломирана зъболекарка в Търново! Трябва да е било в началото на второто десетилетие на отминалия век. По онова време дома на двамата огласят и две дечица – Ружка и Борис. А къщата била на лично място – на някогашната улица “Макензен” № 27 (сега – “Независимост” № 25). Благодарение на архитект Донка Колева имаме зрима представа за постройката. На два етажа, с два балкона с прочутите филигранни търновски железни парапети-красавци. Влизало се от най-ляво разположената врата.
А за скритото зад фасадата помага единствено разказът на Светла Петкова: “Помня кабинета на баба на приземния етаж, добре оборудван, а в коридора – място за сядане на чакащите. Имаше редовни пациенти и името й се тачеше като зъболекарка. …А дворът бе любимото място на нас – внуците, които прекарвахме ваканциите в Търново. От двете страни на къщата се издигаха две големи липи, чието ухание и днес изпълва спомените ми. В дома винаги се правеше липов чай! В градината се надпреварваха да растат цветя, чимшири, имаше маса с дузина саксии с мушката, а по пътека връз стълби по средата на просторния двор направо изтичвахме чак до долната улица. По-късно скъсиха мястото и дворът стана малко дворче…”
През 1931-ва Зорка бива избрана за “съветничка” в управата на “Етър”. Но това не станало заради родството й с Ганчо Пеев. Той – радикалдемократът, е назначен за кмет чак три години по-късно: през 1934! И макар да е на поста малко повече от година, прави много за толкоз време. Открива Паметника на площад “Баждарлък”; Паметника на победите – Паметника “Майка България”; организира тридневна среща на търновлиите, живеещи в София, приканяйки ги заедно с още видни съмишленици да пращат снимки и спомени за родния си град… Усмихнат, благ, кмет за пример.
Още от думите на Светла Петкова и за къщата, и за баба й Зорка: “…Не помня стаята с пиано, но спалнята на баба и дядо беше на първия етаж – светла. А баба бе наистина запомняща се. Ведра, засмяна и оправна. С професия и с характер! Човек на реда, понякога рязка, невинаги дипломатична, но – пряма.”
Френската възпитаничка била с изискан вкус към облеклото. Най-харесвала елегантните шапки. Но и да готви обичала. Сред най-ожиданите от внучетата гозби било пилето “фрикасе” – с гъстата бяла брашняна кашица, подправена с черен пипер… Съпругът пък с удоволствие ходел да пазарува. Не толкоз от магазини, а от пазаря. Тъй казваха старите търновци. Майсторка била и на сладката от смокини, от череши, вишни, на бялото сладко. Сервирани на гости в малки чинийки с малки лъжички и със задължителната чаша студена вода редом.
А сред най-близките семейни приятели били д-р Хаджигенчев – колега на Ганчо Пеев от кметството, и върлинестият прочут художник Борис Денев. Нерядко правели и отдавна забравените “домашни концерти”. Зорка Пеева не свирела на пиано, но Борис Денев умеел да извива трели с цигулка в ръце… Имали и колиба/малка сушина в някогашните търновски Лозя. Борис Денев оставил спомен за нея с картина, която измайсторил и подарил на фамилията – “На лозето”. Трима са нарисуваните – Зорка Пеева, Ганчо Пеев и художникът.
…Календарът пак рекъл безшумно: 9 септември 1944 г. Събота. Никой не посегнал, не “погнал” бившия буржоазен кмет Ганчо Пеев. Нито когото и да било от семейството му. Нямало и за какво. Правил бил само добрини. Той вече превалял 65-те. Но не спирал да работи, да проучва, да пише… Да дарява града с щедростта на духа си. В къщата им обаче настанили квартиранти, скъсили, както бе споменато, и двора им. Но преживели и голяма радост – отпразнували “златна сватба” през 1957-ма. Малко след това – в средата на 60-те, се преместили при децата си в София. Годините натежавали на плещите им.
Зорка Пеева се случвало да позабравя някои случки и имена от едно време, но до последния си ден не забравила френския, който донесла – заедно с дипломата си – от Франция. Угаснала през 1968-а. След две лета – през 1970, на патриаршеските 92 я последвал и Ганчо Пеев.
Помнете ги!
Иван ТОДОРОВ
сн.: личен архив на Светла Петкова и скица на архитект Донка Колева (публикуват се за първи път)

текст към снимките:

1. Годежната фотография от 1906 г.
2. Зорка – с двама от братята си
3. Къщата им – на улица “Макензен” 27, сега “Независимост” 25.
4. Семейство Пееви с двете си деца – Ружка и Борис
5. Зорка Пеева – около 1937 г. Още от 1931-ва е в Управата на “Етър”.