Търновка превръща в началото на миналия век старата българска столица във втората модна столица на Царство България след София. Параскева Илиева е родена през 1889 г. и още от дете тя често обича да прекроява със старите ножици на майка си дрехите на цялото семейство. Като ученичка в стопанското училище в Търново тя проявява едно изключително усърдие и усвоява не само основата, но и тънкостите на шева и кройката. Учи се да изработва трудни кройки ръчно и машинно както и ефектни рязани бродерии.
На 19 години тя се омъжва за известния обущар Ганчо Илиев, собственик на ателието “Червен ботуш”, при когото идват да поръчват и ремонтират обувките си търновските кокони и богатите търговци и интелектуалци. Във все още мирните години, малко преди началото на Балканската война, Параскева оставя двете си малки дъщери на грижите на родителите и съпруга си, и отива сама в Прага, където по това време е отворил врати Европейския център за най-последни новости в дамската мода. Там тя се запознава с европейските модни тенденции. Завързва контакти и лични запознанства с едни от най-известните европейски модистки.
След завръщането си обратно в Търново Пъша, както я наричат приятели и клиентите й, истински се развихря. Тя донася със себе си цели куфари, пълни с модни дамски, а и мъжки кройки. А малко след това пристига за нея и пратка, която съдържа първата шевна машина “Сингер” в старата столица. През 1925 г. Параскева Илиева открива в Търново и първото шивашко ателие за дамска мода. Нейните облекла се отличават, защото тя успява да вплете в уж класическите и традиционни на пръв поглед рокли нови елементи: дантели, воалчета, волани, бродерии и всякакви други украшения. През цялата си професионална кариера като модистка, Пъша се стреми да бъде винаги в крак с европейската и световната мода. Ето защо тя всяка година се абонира не само за първото българско модно списание “Мода и домакинство”, но си изписва и специално лъскави журнали и от столицата на модата Париж.
Търновката успява да завърже контакти и с най-известната столична софийско модистка Пелагия, която крои и шие облеклата на царското семейство на Кобургите. Благодарение на приятелството с Пелагия, Параскева постепенно започва да пробива с облеклата си и в българската столица. Много столични дами от хайлайфа предпочитат да носят облеклата на търновската модистка и не жалят пари, за да я посетят в ателието и под Царевец, където да разгледат модната ѝ листа и да се вслушат в съветите ѝ. Сред клиентите на Параскева има съпруги и дъщери на министри, депутати и царедворци от двора на Борис III.
Периодът на 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век е звездния в модната кариера на Параскева Илиева. Тя работи много, но и води един доста лъскав за времето си начин на живот, на който завиждат много от най-популярните търновски кокони. Но за нещастие идва 9 септември 1944 г. и комунистическия преврат в България. В последвалата национализация на частния капитал и собственост, шивашкото и ателие набързо е закрито. А помещението е одържавено. Сред мотивите за решението на новите властници е и това, че с модата си Илиева развращавала жената като и предлагали капиталистически тоалети, крайно неподходящи за социалистическия морал, тъй като вулгарно разголвали красивите иначе женски тела. Въпреки закриването на ателието ѝ, Параскева продължава полутайно да приема в дома си клиентки, рискувайки да бъде арестувана и изпратена в някой лагер, или в най-добрия случай изселена интернирана на другия край на България като враг на партията и народа. Накрая между управляващите и модистката е постигнат компромис. Тя започва работа като редова шивачка в търновския текстилен комбинат. А в замяна на това властниците тихомълком си затварят очите за частпром заниманията и след работа.
Модната икона на Велико Търново напуска този свят през 1958 г. няколко месеца преди да навърши 70 години. Приживе тя успява да предаде моделиерските и шивашките умения на трите си дъщери: Фроска, Евгения и Тодорка.Средната от тях продължава пътя на майка си и работи като преподавателка по практика в същото това стопанско училище, което родителката и завършва няколко десетилетия по-рано. А най-малката ѝ дъщеря е първата дипломирана детска учителка във Велико Търново.
Иван ГЕОРГИЕВ
Снимки от българско модно списание от първата половина на ХХ век.