Нашето поклонение на Трети март 2018 година
От 700 години в България има един-единствен връх, който е най-високият, най-скъпият, най-кървавият, най-ценният за българите – ШИПКА (вр. “Св. Никола”)!
В годината има две дати на официално поклонение на народа ни пред героизма, саможертвата, силата, непобедимостта и величието на всички български, руски, румънски и финландски воини, които ни осигуриха свободата, спокойствието и възможността да се гордеем, че сме българи и ни има, и имаме държава – БЪЛГАРИЯ. За разлика от кюрдския народ, който първи е паднал под робството на османлиите и все още е под робство! Как живеят те? А как живеем ние?
Та, едната дата е през август, когато са били най-тежките и решаващи боеве на Чутовния връх, но тогава всички сме заети с почивки или работа за пари – нашият кумир!
Втората дата е на ТРЕТИ МАРТ, но тогава пък е зима и ни измръзват гащите, и отново не можем да отидем, макар че е национален празник, и би трябвало да не работим, а да отдадем заслуженото на героите ни.
А по онова време, по времето на войната, нашите знайни и незнайни освободители с цялото си бойно снаряжение са преминали през планината пеша, гладни, премръзнали, а доста са и умрели от замръзване. Цяла България видя и усети, че всички, които дойдохме на върха за да се поклоним, бяхме благословени от Бог с най-хубавото, безветрено и слънчево време!
А ние, съвременните „герои“, многознайковците и талантите, не можем да отделим нищожна сума за транспорт, който да ни закара почти до върха и да ни върне, и 2-3 сандвича за из път!
Ех, ние, СЪВРЕМЕННИТЕ ГЕРОИ!
Когато всичко ти е подсигурено (храна, транспорт и т.н.), на топличко, по тениска, с раничка еднодневка на гръб, лесно се скандира:
– “Българино, събуди се?“, а нас кой ще събуди?
– “За България, свобода или смърт!”. Преди 145 години поета не случайно е казал: “Патриот е – душа дава за наука, за свобода, но не свойта душа, братя, а душата на народа!…”, актуално и днес! А този поет си даде и живота за нас! Ние бихме ли дали здравето си, парите си, живота си, дори времето си за един ден на поклонение или за другите, за бъдещето на Родината ни?
Благодаря на хилядите, които дойдоха на Върха на славата!
Благодарим на всички охранители и за превантивните проверки срещу недоброжелатели, което като организация бе много добре измислено и проведено, и осигури безпроблемното протичане на поклонението!
За първи път всичко бе на голямата площадка под Храм-паметника, с видео-стена, но колко от присъстващите можаха да видят всичко това? Като замисъл е похвално!
Толкова хора дошли от различни краища на България с автобуси, леки автомобили, с колелета, а имаше и такива, които дойдоха пеша, и всички за да се поклонят пред подвига на героите ни, да поднесат букети цветя на паметниците в района и сведат глави в знак на признателност! А там се оказа, че за този обикновен народ бяха отделени единствено 890-те стъпала на славата до Храм-паметника и площадката в дясно на него, е, ако не се смята и снега вдясно на стъпалата. Когато се изкачвахме по стъпалата нагоре се учудвахме, че още е 10 часа, а гневни, намръщени хората се връщат надолу. Изкачването бе тягостно, бавно, с много негативизъм. До 13:30 – часът, в който ние напуснахме с автобус района, асфалтовия път към върха бе затворен за „простосмъртните“ и всички се тъпчеха нагоре и надолу по стъпалата, а немалко бяха и онези, които падаха надолу по пътечките в снега, с риск от травми, само и само да успеят да стигнат навреме до автобусите си, с които са пристигнали и трябва да се приберат.
Е за това не бе помислено от организаторите на иначе добре замисления и проведен празник-поклонение!
Когато се изкачихме до Храм-паметника ни се изясни ситуацията, в която бяхме поставени и си обяснихме гнева на слизащите толкова рано. Та те бяха тръгнали от родните си места още в тъмни зори, а се оказа, че за били толкова път напразно!
Част от поклонниците избрахме да стоим 2 часа горе на площадката пред павилиона за сувенири и печати на книжките „100 НТО“. С група младежи от Хасково, дошли да се съберат с българи и да се почувстват като българи, пяхме възрожденски песни и играхме българско хоро! Развявахме българските знамена, скандирахме и пак да пяхме! Накрая коленичихме с всички в минута мълчание и по стълбите се върнахме, чудейки се какво да правим букетите с цветя, къде да ги поднесем и постоим минута със сведени глави.
През предходните години цялата група от ТК „Незабравка“ – Велико Търново, като блок също пеехме, скандирахме, не само обичайните текстове, които скандираме на похода „По пътя на Ботевата чета“ от Козлодуйски бряг до вр. Околчица, но и поемата „Опълченците на Шипка“ от патриарха на Българската литература Иван Вазов. Когато изкачваш „Орлово гнездо“ и рецитираш точните стихове от поемата, и всички, които са на върха спират и се включват в скандирането, чувството е невероятно – ти си там, на върха, срещу врага и отстояваш свободата си …!
Повярвайте българи, ако веднъж го преживеете, никога няма да го забравите и ще искате да сте отново на същото място и да го преживявате отново и отново! Та ние сме БЪЛГАРИ, братя и сестри!
Най-лошото тази година бе, че не можахме да минем по свещените за нас места и да съпреживеем историята ни!
Не ни позволиха да поставим четири червени карамфила дори пред входа на костницата на Храм-паметника – сякаш сме престъпници и ще навредим! На кого, питаме? Оставих ме ги на ръба на паметника, извън лентата за ограничаване достъпа на простолюдието!
Останалите карамфили, предназначени по два за всеки паметник, включително и за кръста на „Орлово гнездо“ ги поставихме на паметната плоча долу на пътя и на паметника по пътя към автобусите.
А когато купувах карамфилите и продавачката разбра, че са за паметниците на Шипка, ми даде да поставя и от нея два, защото тя сама не може да дойде – ще продава цветя и на трети март за онези, които ще останат в града и ще се поклонят пред нашите паметници. Това бе нейното поклонение!!! Какво ще кажа на тази жена? Къде съм оставила нейните червени карамфили?
Уважаеми господа организатори, за следващите години помислете и за обикновените хорица от цяла България, които ще решат да дойдат по светите за тях места. Като искате блокирайте района на асфалтовия път за вашите „избраници“, но осигурете свободен достъп до всеки от паметниците или паметните плочи на върха. Та народът е дошъл не да види живите „избрани от вас“, а да отдаде почит на героите! Ние можем да ги гледаме и по телевизията!
Нашата група, заедно с тази от ТД „Хемус“ -Велико Търново, по традиция спряхме на Дряновски манастир, завинаги свързан с освобождението ни от турското робство. След костницата се отправихме по край бучащата и пенеща се Дряновска река. Изкачихме се по металната стълба на „Боруна“. Полюбувахме се на гледката към долината с манастира, припомняйки си историческите събития и през крепостта „Градът“ слязохме до р. Андъка в най-бурната и красива й част – кална, бучаща, пенеща се в скалите, но продължаваща напред, както нашия български народ през вековете!
До Велико Търново рецитирахме „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване“! Беше чудесно!
На раздяла си пожелахме сме живи и здрави, и дълги години да се поздравява ме с празника! Да не забравяме, че сме българи, да помним историята си, да работим за издигане на Родината ни, за да я има и за нашите наследници!
Поклон пред паметта на всички герои дали живота си за България?
Бъдете благословени!
Снежанка Димитрова, председател на ТК „Незабравка“ – Велико Търново
