Уважаема редакция,
Пишат ви група граждани от кв. “Варуша” във Велико Търново. Пишем ви като крайна инстанция, защото нашия квартал е забравен от Общината… и зиме, и лете. Внимание не ни се обръща, или ако случайно заместник-кмет или шеф на дирекция благоволят да ни приемат, се сипят обещания, които остават неизпълнени.
В старинния ни квартал тази година започнаха ремонти и преподреждане на паветата. Цяло лято улиците бяха „окъпани“ в строителна пепел, като само дъждовете успяваха да поизмият малко пластовете прахоляк, които се вдигаха от тежките машини и труда на полегналите на кълка мургави „майстори“. Ако това беше частен строеж, строителен надзор щеше да налага глоби ежедневно, но понеже ремонтът е с пари на данъкоплатците, контрол нямаше никакъв. Конкретно ул. „Кирил и Методиий“, в частта в която се пренаредиха павета, неизвестно защо остана затворена за зимния период. Цялата улица е завършена, остава по-малко от метър, за да се отвори тя към ул. „Бузлуджа“, но това не се случи. Това значи, че колите, които обикновено паркираха там, сега са си намерили място другаде и пречат.
Комшии от квартала си взимаха отпуски, за да измолят малко фрезован асфалт за улици, които не са включени в грандиозния инфраструктурен проект. Обещаваха ни – за понеделник, за другата седмица, „ама сега вали дъжд, айде в сряда“… но въпросните дни явно още не са дошли, поне в общинския календар.
Дойде и зимата. При първия сняг, който се задържа, в квартала снегопочистваща машина „пристигна“ чак, когато в целия град пътищата бяха изсъхнали. Всъщност, въпросната машина просто е дошла. Качила се е до края на улица „Кольо Гайтанджията“ с полувдигнато гребло, загладила е вече утъпкания сняг и си е заминала. Имаше места, на които пътят беше заледен дори след като на центъра всичко беше сухо – и улиците, и тротоарите. Ние не можехме да излезем с коли още седмица след това… докато снегът се стопи.
Дойде и 2019! Да ни е здрава и късметлийска. И на нас, и на общинската администрация. Същата тази администрация, в която явно няма кой да вдигне един телефон и да прати техника на Варуша, за да се опесъчи. В петък заваля сняг, през деня започна да се топи и замръзна. На стъкло! Никой не прати техника да хвърли сол, пясък, химия и… в неделя заваля отново. Пухкавият бял сняг натрупа върху леда и стана пързалка. Такава, на която дори децата не излизат да се пуснат. На празничния Йордановден някои именници падаха и ставаха, докато стигнат до магазина, за да си купят хляб, а други бутаха колите си нагоре. С часове! Морската сол в магазините свърши, почнахме да купуваме обикновена готварска. Като свърши и тя, шарена сол ли да купуваме?
2019 е изборна година. На Варуша живеят възрастни хора, които сигурно сте сметнали, че не са ви електорат. Но пък кварталът почна да се пълни и с доста млади семейства, доста от тях с деца. И те ли не са ви електорат? Данъците, които плащаме, не са, за да седим блокирани вкъщи докато снегът се стопи, нали?
Изборите са в края на годината, но това не значи, че като вдигнете още малко прах на лято, ще забравим неволите, които сме викали сами предните няколко години. Тази година няма да си вземаме отпуски, за да идваме в общината да се молим. Редно е вече вие да дойдете при нас! И не заместник-кметовете да обещават, а те или вие да се разпоредят и работата да се свърши. За да е „мирна и успешна“ 2019-а!
От живеещите на ул. „Кольо Гайтанджията“
