На 27 декември 1872 г. в малкото Къкринско ханче, намиращо се край едноименното ловешко село, е заловен Апостола на свобода, българският Спасител, Васил Левски. Много са въпросителните около причините за неговото залавяне, като основната сред тях е: Бил ли е Левски предаден от българин и ако “да”, кой е този предател? Тук няма да се спираме на този многократно дискутиран през годините въпрос. Ще направим опит да направим един преглед на връзката на Васил Левски с Търново и околностите му. Знае се, че след залавянето му, османските заптиета докарват Левски в старата българска столица. Тук той е разпознат, оказана му е медицинска помощ от д-р Стат Антонов и пренощува в една от килиите на местния затвор към конака. А на следващия ден придружен от засилена стража арестантът е откаран за София, където трябва да бъде изправен пред специалната следствена комисия, назначена от султана. Днес, век и половина по-късно, на пътя, по който Васил Левски поема по пътя към безсмъртието и вечността, се издига неговия паметник, който е единственият в България изцяло частно дарение на Търново от чеха Карл Йозеф Папоушек. Връзката на Апостола на свободата със старата столица и района обаче не се изразява само и единствено в престоя му в местния конашки затвор.
Според запазени исторически извори по време на обиколките си из българските земи дякон Левски посещава Търново и околностите му най-малко три пъти. За първото посещение свидетелства в спомените си съратникът на Левски и председател на Търновски частен революционен комитет Христо Иванов – Големия. Според него това посещение е било още през лятото на 1870 г., когато Апостола на свободата полага основите на своята Вътрешна революционна организация в българските земи. Това е най-продължителното посещение на Левски в Търново, то трае 3-4 дни. За да не бъде предаден или случайно разкрит от османските власти, всеки ден и нощ дяконът е местен от къща в къща. През този период обаче очевидно бъдещият враг № 1 на падишаха все още не е толкова известен и издирван от османските власти, тъй като докато е в Търново той не се крие особено много. “Разхождахме го из Търново, на театрона “Св. Никола”, на училището на Момчеоглу, на кафенето на панталонджийската еснафска одая. И спа 1-2 нощи там и го сварил колоасъ (началникът на полицията) в туй теке”, свидетелства Христо Големия. За съжаление в спомените си той не дава повече подробности за срещата на Левски с турския полицейски началник и как тя е завършила.
Второто посещение на Васил Левски в региона е през 1871 г. Този път той не е сам, а е придружаван от помощниците си Димитър Общи и Ангел Кънчев. Обиколката му има за цел да запознае революционните комитети и членовете им с изготвения проект за нов Устав на организацията. Преди да пристигне в Търново той посещава Лясковец и се установява в къщата на своя съратник Марин Станчев, където провежда събрание с представители от региона. От Търново като представители идват Христо Големия, Йордан Инджето и Христо Брусев. След края на събранието, късно през нощта Левски напуска Лясковец и през Арбанашкия баир рано сутринта пристига в Търново и се установява в къщата на баба Мота, майката на революционера Христо Караминков – Малкия. Тук той се среща с местните си съратници. За това второ посещение на Апостола свидетелства внукът на баба Мота – Иван Халачев: “Къщата на баба Мота беше комитетска къща. Тук се държеше комитетският код и комитетските вещи. Тук се пазеха и книгите на отца Матея Преображенски. Аз помня и дохождането на Васил Левски, Ангел Кънчев и другите революционери. Аз бях при баба си и при нука си Христо Караминков.” Според Филип Симидов пък при второто си посещение в Търново Левски отсяда в Стамболовия хан при бащата на Стефан Стамболов. А самите Филип и Стефан бъдещият главен апостол на Търновски революционен окръг, са назначени да слухтят докато е в хана Апостола да не бъде изненадан в хана от заптиетата. “Каква радост бе у нас двама ни, когато отидохме удостоени да видиме лично Апостола и да го вардиме ние”, пише Филип Симидов. При това свое второ посещение Левски също предприема разходка из града и след това през Асенова махала се отправя към Петропавловския манастир, където специално за него е имало приготвено скривалище и където той е бил чест желан гост.
Третото посещение на Васил Левски в Търново е след залавянето му на 27 декември 1872 г. и за него разказва отново Христо Иванов – Големия. “Като се известихме от телеграфа, че е уловен В. Левски, не повярвахме. Излязох ази пред дюгеня на вратата да гледам и като погледнах отдалеч видях В. Левски, че зачулен с един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах все в очита да видя дали ще ми даде знак с очи, но из един път съгледа и ми клюмна глава вместо “добър вечер” и с нажалени очи ме погледна вместо “прощавай” и замина колата бързо”, разказва в спомените си Христо Големия.
Както вече бе споменато в началото на нашия разказ, след като Левски е пъхнат в килията на конашкия затвор в Търново, е извикан местният лекар д-р Стат Антонов да го прегледа. По време на престрелката в Къкринското ханче Левски е ранен в главата и раната кърви.
Самият лекар по-късно си спомня, че е бил повикан късно вечерта и отначало помислил, че го викат в конака да помогне на някоя от пашовите ханъми. Когато пристигнал в конака обаче му казали, че трябва да слезе в затвора, за да прегледа един ранен комита. Преди да влезе в килията докторът е предупреден, че не трябва да разговаря с арестанта. Лекарят познава веднага Левски, но с нищо не се издава. Преглежда раната на главата и констатира, че Апостола има разкъсване на едното ухо от куршум. Д-р Антонов промива и превързва с чиста превръзка раната и си тръгва. Според спомени на някои търновски революционери лекарят е нарушил забраната и все пак е успял да размени няколко думи с Апостола. Д-р Антонов обаче не споменава такова нещо. Той се оказва и последният търновец, който успява да се срещне очи в очи с Апостола. Рано на следващата сутрин заловеният е откаран в София, където е осъден на смърт и обесен.
Това са трите посещения на Васил Левски в Търново и региона, за които има запазени сведения на съвременници. Не е изключено обаче да е имало и друга посещения, за които бившите съратници на Апостола просто да не са си спомнили. Известно е, че Левски е бил много близък приятел с отец Матей Преображенски и е напълно възможно да е отсядал и при него в Преображенския манастир или в родното му Ново село. Като географски център на българските земи при преминаването си от Северна в Южна България Левски вероятно е минавал и други пъти през нашия регион, но сигурно е отсядал в някое от по-малките населени места, откъдето няма запазени устни или писмени спомени на местните негови съвременници.
Иван ГЕОРГИЕВ