От редакционната поща: Има ли право на претенции българският избирател?

На 26 май 2019 г. в България за пореден път се проведоха избори за европейския парламент. На следващия ден партийни стратези, платени анализатори, социолози и тем подобни се надпреварваха да обясняват (внушават) защо резултатите от изборите са точно такива и на какво се дължала ниската избирателна активност на българина. И видите ли как “мъдрият” български избирател зашлевил “звучен шамар” както на управляващите, така и на опозицията. Но никой, почти никой не посмя да каже една простичка, но важна истина. На базата на тази изборна активност, заслужавали си “мъдрият” български избирател дереджето и социалния си статус, в който се намира, и на базата на това свое решение има ли право на претеции към управляващите и ЕС. Никой не посмя да каже това, а то според мен това е най-важният извод от тези избори.
Тук бих искал да разкажа за един случай в моята избирателна секция, на която бях председател. В изборния ден около 9,30 ч. в секцията бавно и с големи усилия, подкрепяно от двамата си родители, в залата се придвижи млад мъж. Движенията му бяха некоординирани и не можеше да стои прав без чужда помощ. След като го въведоха в кабината за гласуване, родителите го оставиха сам да упражни вота си. Като председател на комисия предложих на майката да влезе в кабината, за да го поддържа, но тя категорично отказа. Младият мъж остана сам няколко минути вътре, на няколко пъти имаше опасност да събори кабинката и да падне заедно с нея. Впоследствие, подкрепян от родителите си в продължение близо на минута, се опитваше да положи подписа си в списъка с избирателите. Предложих на родителите член от комисията да положи подпис вместо него, тъй като ИК дава това право при такива ситуации, но те отказаха с мотива, че той желае лично, без чужда помощ да изрази вота си.
Този случай ме потресе. Сигурен бях, че тази бюлетина ще бъде недействителна заради невъзможността да бъде оформена правилно, но за мен тя имаше по-голяма сила и стойност от липсващата бюлетина на онзи “мъдрия”, вечно хленчещия, вечно недоволния български избирател, който точно в този ден беше “зает” с друго по-важно нещо и не дойде да гласува. Изборният ден премина вяло, скучно, безлюдно. Късно вечерта, слизайки от автобусите пред РИК, като подивели животни с чувалите на гръб тичахме кой от кой по-първи ще стигне до пропуска, за да се вреди с по-преден номер. Докато изчаквахме реда си в РИК, неволно подочувах от коментарите около мен как на някои места циганите масово са дали гласа си в полза на една партия. И в този момент се сетих за онзи завинаги нещастен и наказан от съдбата млад мъж, който с нечовешки усилия упражни правото си на глас, за разлика от неговите здрави и необременени връстници, които не гласуваха, за разлика от “мъдрия” български избирател, който в този ден беше зает с по-важни дела и не дойде да упражни правото си на вот.
Та на въпросите:
Първо – заслужава ли българинът съдбата си? Моят отговор е: “Категорично “ДА”!
Второ – има ли българинът право на претенции към управляващите и ЕС? Моят отговор е: “Категорично “НЕ”!
Стефан Панайотов
председател на СИК
в гр. Горна Оряховица