Екипен триаж “сортира” болните с код червено, жълто и зелено
От 16 ноември 2016 г. започва тестване на новата система за Спешна помощ, която здравното мининистерство забави почти година поради обжалване на стандарта от болници и пациентски организации. ВАС отмени стандарта за спешна медицина лятото с мотивите, че увеличаването на персонала, помещенията и оборудването ще доведат до нарастване на разходите на болниците. От своя страна пък здравното министерство обжалва това решение на Висшия административен съд. И сега министър Петър Москов издаде заповед да започне тестване на системата за спешна помощ в страната. Целта е и хората да бъдат запознати с новите изисквания.
Тя въвежда екипен триаж, който “сортира” болните с код червено, жълто и зелено. Това е методика, с която се определя спешността при пациентите и позволява на медиците да насочат вниманието си към най-тежко болните.
В код червено попадат пациентите, които се нуждаят от животоспасяваща медицинска интервенция. Болните са с пряка опасност за живота, с нарушени дихателни и неврологични функции. В код жълто ще бъдат включвани болни с относителна спешност и потенциална опасност за живота, с прогресиращи симптоми, които могат да доведат до усложнения и тежки последствия. С код зелено ще бъдат “сортирани” болни, които имат нужда от посещение на екип. При тях опасността за живота е ниска.
До 15 ноември всички екипи на спешните центрове в страната трябва да се запознаят с новите правила на Спешна помощ, с протоколите и стандартизираните документи за въвеждане на триажа, който е нововъведение за България. В момента всеки определя себе си за спешно болен и системата се е деформирала, отчитат медици от великотърновския спешен център. Да не говорим за лъжливите повиквания, които разкарват лекарите напразно, а в този момент някой може наистина да се нуждае от медицински грижи.
Триажът ще се определя чрез телефонно интервю, което включва около 40 въпроса, но първите 4-5 са определящи за състоянието на болния. Най-важно е да се разбере какво се е случило и колко са пострадалите при инцидент, например. Веднага се задействат медиците от спешния център, а интервюто може да продължи за по-пълна информация. Тя се съобщава на лекарите, докато пътуват към събитието.
Ако обаче има паднал пациент на улицата, операторът ще пита за мястото и състоянието му, като най-важното е дали има дишане. При необходимост операторът ще даде инструкции с какво да се помогне на пострадалия, докато пристигне линейката. При случай на задух пациентът може да попадне и в трите категории според придружаващите симптоми и обстоятелства. При загуба на съзнание и силна болка в гърдите болният е критичен. Ако човек има астма, сърдечна болест или хронична кашлица, попада в жълтия код, защото може да има усложнения. При кашлица и възпаление на горните дихателни пътища, това ще почака в зелената графа. Според спешността на пациентите, линейките ще пристигат от 8 до 120 минути.
Медицинският триаж се практикува вече повече от 50 години в Америка и от 20 години в Европа. Това е тенденцията – стабилизиране и транспортиране до най-близкия спешен център, а не лечение на място, твърдят спешни медици.
Вася ТЕРЗИЕВА
