Жителите на великотърновското Ново село искат да се обяви още една защитена зона. Тя се намира по поречието на средното течение на р. Негованка и нейното име ще бъде “Горен боаз”, тъй като “Долни боаз” е защитената зона в землището на село Емен. Теренът е с площ 577 дка, от които близо 300 са държавна собственост, 200 – на частни лица, а 100 – общински. “Най-важното е да опазим природата, а обособяването на защитена зона ще допринесе и за развитие на екотуризма и екоземеделието”, сподели кметът Христо Христов. Той отбеляза, че за в бъдеще при участие в различни проекти наличието на такава зона би довело до допълнителен брой точки при одобряването им.
Обявяването на “Горен боаз” за защитен ще спре намеренията за създаване на каменна кариера в землището на Ново село. Още през 2016 г. Министерство на енергетиката е уведомило с писмо, че ще започнат проучвания за добив на строителни материали. Тогава екип спелеолози и еколози от ТД “Академик” и Пещерен клуб “Дервент” са започнали проучвания на терена. Река Негованка е карстова и запазила естественото си състояние, там липсват всякакви хидромелиоративни съоръжения като бентове, прагове и баражи. В района има няколко водопада, пещери и скални навеси. Христов разказа, че при едно от обхожданията на местността заедно с Евгени Коев и еколозите от клуб “Дервент” са открили снежно и елвезиево кокиче, които са защитени биологични видове, както и незащитените – червен божур и есенно ботурче. Групата от еколози е попаднала и на семейство бухали, които са защитен от Закона вид.
До началото на януари в Ново село ще събира две подписки – едната е против създаването на каменна кариера, а другата е в подкрепа на предложението за защитена зона. През януари ще се проведе общоселско събрание, на което се очаква да се съберат още подписи. След това предложението ще бъде внесено до Министерството на околната среда и водите, а процедурата по обявяването на местността за защитена ще продължи приблизително шест месеца. Кметът сподели, че не е локализиран жител на селото, който да попита дали не е редно да се мисли в посока “за” каменна кариера.
Теодора ДОНЧЕВА
сн. архив