Образователното министерство предвижда историята да отпадне като задължителен учебен предмет от програмата за 11 и 12 клас. Има идея за цялостна промяна в броя на часовете по история, както и разместване на учебния материал. До края на месеца се очакват коментарите на учителите за реформата, която се очаква да стане част от готвения проектозакон за училищното образование.
Най-сериозната промяна започва още с първия клас от прогимназията. Петокласниците и шестокласниците да учат 68 часа годишно, а не 51, както е в момента, предвиждат проектите. Друга новост е, че историята на Античния свят се връща в 5 клас, както беше преди години. В момента учениците от този клас учат история на България – от първите сведения за живот по нашите земи до XVII век. Новите програми предвиждат петокласниците да описват живота на Иисус Христос и известни паметници на праисторическото изкуство. Освен повечето часове, в 6 клас има и друга съществена промяна – вместо история от XVIII до XXI век ще се учи родна история в периода VII – ХVII век, в който влиза и чувствителният период на Османското робство. В края на този клас учениците трябва да свързват основни исторически събития с тяхното пресъздаване във фолклора.
Броят на часовете за седмокласниците остава без промяна – 51. Вместо Праистория и Античност обаче учениците в 7 клас ще учат родна история от началото на Възраждането до Съвременната епоха (XVIII – началото на XXI в.). Предвижда се за една учебна година учениците да усвоят уроци за “модернизационните процеси в българското общество”, както и за “сложния и противоречив път на утвърждаване на съвременните ценности в българския свят”. В 8 клас също се предлага драстично увеличаване на уроците по история – от 51 на 71 часа годишно. В момента се учи история от IV до XV век, а според проекта ще се покрива периодът от V до XVII век. В горните класове има само козметични промени. През 2012 г. по времето на ГЕРБ в учебника по история за XI клас беше добавено и управлението на Бойко Борисов. От проектите не става ясно дали това остава така и вероятно решението ще е в ръцете на авторите на учебници.
Кина Котларска: Дискусията за отпадането на историята от учебната програма е много шум за нищо
Дискусията “за” и “против” отпадането на историята от учебната програма в 11 и 12 клас е поредният пример за “много шум за нищо” у нас. Говори се за проблем, който на практика не съществува, тъй като отново се вадят изречения от контекста на цялото, коментира дългогодишният преподавател по история Кина Котларска, която е директор на СОУ “Емилиян Станев” във В. Търново. Промените, които се обсъждат, са залегнали в стария проектозакон за училищното образование. Сега се подготвя нов проект, а дали тези нововъведения ще бъдат включени в него, на този етап никой не знае.
По думите на учителката новата концепция по история за средното училище не е зле измислена. Старият проект предвиждаше основно образование да се завършва в 7 клас, а гимназиалното образование да бъде на два етапа – до 10 и до 12 клас. Затова целият задължителен материал трябваше да се свали до 10 клас, а в 11 и 12 клас се предвиждаше да бъдат оставени за профилирана подготовка на бъдещите зрелостници. Идеята е те сами да избират дали да се развиват в професионално отношение, или с цел кандидатстване във вуз. От тази гледна точка до 10 клас е свита задължителната подготовка не само по история, така че колегите по всички останали предмети също имат право да роптаят. В 11 и 12 клас са оставени само малко часове български език, заради едната задължителна матура, малко математика и фузкултура. Всичко останало попада в графата “профилирана подготовка”.
Освен това българската история и сега се учи до 11 клас включително. Този предмет не фигурира в програмите нито на СОУ-тата, нито на професионалните гимназии. Единствено в профилираните училища в 12 клас се учи история, и то заради подготвителния 8 клас. В проектозакона не е заложено намаляване на часове по история в гимназиалния етап. Сега те са 7,5 от 8 до 11 клас, а с обсъжданите промени се запазва същата бройка часове, но от 8 до 10 клас включително.
Според Кина Котларска сега съществуващите учебни програми по история са трудни и се нуждаят от олекотяване, за да бъдат по силите на децата. Програмите са документ, предназначен за учителя, а учебното съдържание в тях директно се трансферира в учебниците, което още повече ослужнява ситуацията. Затова час по-скоро трябва да се напишат нови учебници, които да са съобразени с възрастовите особености на учениците.
Акад. Георги Марков: Не е важно да правиш история, а как ще останеш в нея
Историята е полезна наука, която трябва да остане в учебните програми, включително и за 11 и 12 клас. Ние изследваме натрупан вековен исторически опит, така че сме една брънка от човешкото развитие. Смятам, че не е правилно някои технократи в епохата на глобализация да зачеркват историята и да твърдят, че е неточна, дори излишна наука, заяви пред БГНЕС акад. Георги Марков, председател на Института по история към БАН.
По думите му се води борба срещу традицията и срещу историческата памет. Това е опасно за нашата национална самоличност.
Вярно е, че има неточни историци, но историята си е и наука, и точна. Затова аз държа тя да продължи да бъде изучавана в 11 и 12 клас, разбира се, като се напишат нови учебници. Тези, които са в момента в училище, ги наричат “професорските”, заради високия стил, на който са написани. Учебниците трябва да бъдат увлекателни, дори забавни.
Историческото знание за жалост доста позападна. По повод 100-годишнината на Балканските войни сега обикалям много училища и оставам с впечатлението, че децата ровят предимно в интернет, някои рядко отварят учебниците, търсят информация само от уикипедия, а там има много неточни неща. Затова призовавам не само учениците, а и политиците да четат повече учебниците. Познанието и при политиците ни е доста оскъдно и понякога се получават гафове, че ген. Скобелев е освободил София. Така че политиците също трябва да залегнат да учат история, а не само да се напъват да влязат в нея, каквато е тяхната върховна мечта. Не само е важно да правиш историята, но и как ще останеш в нея. Защото и Атила, и Чингиз хан, и Хитлер, и Сталин трайно са останали в световната история. Другото, което правят нашите политици, е да бързат да си дадат оценка на собственото управление. Още не изтекъл мандатът и те заявяват: “нашето управление допринесе за напредъка на страната, построихме магистрали” и т.н. Това те би трябвало да оставят на оценките на бъдещите историци, и то след като мине едно поколение време – най-малко 25 г., категоричен е акад. Марков.
Времето, в което живеем, е време на противопоставянето, започна да се шири омразата. Но за да се излезе от тази ситуация, не трябва да има резки движения. Аз съм привърженик на еволюцията, а не на революцията. Революцията понякога изисква много жертви, които не си заслужават.
Трябва преди всичко да има политика на разума, а не политика на страстите и на чувствата. За съжаление, при нас разумът изостава, дори понякога стига до умопомрачение. Човек, като слуша политиците, се чуди те дали са с акъла си. Това трябва да престане. Ако говорим за езика на омразата, тази омраза тръгва от пленарната зала на Народното събрание. От там трябва да се даде пример за помирение и за съгласие. И на културен език. Защото езикът ни се опростачи. Това е парадоксът – във всяко следващо Народно събрание се опростачва все повече езикът. Във Великото народно събрание, където имаше много интелектуалци, журналисти, юристи, културата на езика беше на ниво, а след това – от зле на по-зле. Нахлуват едни хора, сякаш са хванати от улицата. Те така си и говорят.
Моралът отстъпва на заден план, защото паднаха задръжките. Това за съжаление е характерно не само у нас, а и в Западна Европа. Вече има една върховна ценност – Златният телец, само за пари се говори. Разбира се, парите са средство за съществуване, но те не могат да се превърнат в идеал. Не всичко е пари, заключава академикът.
Ангел Янчев: Децата трябва да умеят да интерпретират исторически текстове
Проблем с намаляване на броя на часовете по история не съществува, категоричен е директорът на СОУ “Вела Благоева”, който преподава този предмет в училище. Според него нито един български учител, не очаква от своите ученици да бъдат подвижни справочници за всевъзможни дати, факти и имена, цитирани в учебниците.
В края на съответния клас децата и младите хора трябва да умеят да интерпретират исторически текстове, да работят с документи, да познават ключови имена, факти и събития от българската и световната история. Най-важното е да знаят защо днес България, Европа и светът имат такова устройство на държавите. Какъв е смисълът властите да бъдат разделени и защо демокрацията е най-добрата форма на управление. Ангел Янчев е категоричен, че историята не е единственият предмет в училище, чиято основна цел е да възпита в българските деца национална гордост. Историческото познание има и много други цели – да опознаеш другия, човека до теб с различна религиозна и етническа идентичност и да се научиш да живееш с мир и разбирателство с него.
“Казват, че има преуспяващи млади математици. Младият историк няма как да докаже повече от добросъвестно рвение, от упорство да разшири познанията си, от работоспособност, за да бъде наистина историк му е необходима възраст.” Това твърди в предговора към своята монография “Османската социално-икономическа история” покойният проф. Вера Мутафчиева. За мен историята е изкуство, което може да помогне на един човек да анализира и интерпретира сравнително добре натрупваното огромно количество информация. Много трябва да се чете по история, за да бъде знанието на ниво. В този смисъл, независимо от учебните програми, учителят по история и цивилизация е призван да направи така, че да поднесе материала по най-добрия начин за съответната възраст. Но опитът, който имам досега, ми показва, че децата, амбицирани да напреднат в обществените науки и в частност в историческото познание, се справят перфектно с учебното съдържание.
Златина ДИМИТРОВА
