В живота е важно да се поставят граници, за да можем да си починем и да се възстановим от натрупаната умора в следствие на работа, семейство или други отговорности. Лесно е да си кажем, че работата ни помага или вдъхновява другите, така че е добре да сме на линия постоянно през цялото време. В крайна сметка това мислене завършва с нашето преждевременно уморяване от всичко.
Всеки желае да се представя добре в живота, но малко хора отделят време и енергия, за да определят и постигнат целта, която искат. В резултат на това те прекарват по-голямата част от него, оставяйки се по течението, без да предприемат активно действие. А понякога всичко се свежда до това да вземеш един bet365 БОНУС.
Да контролирате мислите или чувствата си е много трудно, а понякога и невъзможно, но можете да контролирате действията си. Не е нужно да се чувствате добре, за да започнете промяна, трябва просто да стартирате, за да си дадете шанс да се почувствате добре.
Не бъркайте вълнението с “лекота”. Вълнението прилича много повече на тревожност, отколкото на истинско щастие или удовлетворение. Лекотата е по-спокойно усещане, това е като място, на което бихте искали да останете. Вълнение в определена доза е страхотно чувство, но ако се прекалява не е добре. Не ставайте пристрастен за вълнения.
Правейки така, че нещата около вас да работят също е добре, стига да не се стигне до момента, когато това вече ви пречи. В определен момент в почти всички дейности, с който сте се заел трябва да има увереност и вяра, за да се отстъпи назад и да се оставят самите те вече да се развият сами. Това е странният парадокс на върховото представяне: да се отпуснете и да се освободите от толкова упоритите усилия ще помогне да преодолеете дадени граници.
Приемете къде се намирате, за да стигнете там, където искате да отидете. Приемането не е пасивно смирение за това къде си. Но само с ясната представа за това от каква точка тръгваме към целта можем да плануваме маршрута си към нея.
Не забравяйте да не бъдете прекалено крайни и взискателни към себе си. Трябва да се научите да обичате себе си и да приемате болката, загубата и пораженията си по пътя напред.
Изпитвайте радост по пътя към набелязаната цел. Това звучи логично, но не е така. Рискът да бъдете фокусирани върху напредъка, че сте толкова увлечени от това къде отивате, че забравяте да се насладите на моментите по пътя. Спирането за кратко ви позволява да продължите с нови сили там, откъдето сте спрели. Търпението е ключът към по-бързото движение в дългосрочен план. Защо? Малките стъпки, малките дистанции, но предприети редовно, водят до големите печалби.
