В химията е намерил своето призвание Емануил Серафимов – зрелостник от ПМГ “Васил Друмев”. Той е и новият носител на Наградата “24 май” на Община В. Търново за 2025 г.
Младежът произхожда от известна великотърновска фамилия. Носи името на дядо си Емануил Серафимов, който е първият кмет на старата столица след промените – през 1990/91 г. Прадядо му пък е известният актьор и режисьор на търновския театър от средата на миналия век Христо Серафимов.

Интересите на Емануил обаче са в сферата на природните науки. Той стана бронзов медалист от Националното състезание по химия в Хисаря, седми е на Националната олимпиада, втори е в областния кръг на олимпиадата по английски език. В предишните години е призьор и от национални олимпиади по биология, физика, география… Годишният му успех от 9 клас досега е Отличен 6.00. Благодарен е на родителите си за подкрепата в трудните моменти. За фамилията си казва, че в неговия род всеки има своя индивидуален път, собствен подход към нещата и се занимава с това, което обича. Именно това прави всеки най-полезен за обществото.

“Много съм щастлив, че получавам тази награда, това е голяма чест за мен. Искам да благодаря най-вече на моите учители, на моето семейство и на моите приятели, които непрестанно бяха до мен и ме подкрепяха във всички тези години. За да се стигне дотук, трябва да се вложи много усилие и труд, който е постоянен и плод на много безсънни нощи”, споделя Емануил.
Сред учителите си откроява Виолета Константинова и класната си Галина Милева, на които е безкрайно благодарен за прекараните безброй часове заедно и всестранната помощ и подкрепа.

До седми клас е учил в ОУ “Бачо Киро”, после 2 г. е в Американския колеж “Аркус”, но решава да се премести в ПМГ “Васил Друмев”. Точно тогава започва да променя желанията си за кариерно развитие и казва, че в ПМГ наистина чувства себе си, а средата е неповторима.
“Познавам го от 9 клас от едно национално състезание по ключови компетентности, където зае трето място отборно. После му станах класен ръководител и така до днес, когато вече дойде време да се разделим. Изключително съм горда от факта, че е одобрен за Наградата “24 май” с неговите постижения в химията и биологията”, казва за него Галина Милева.

“Мога да бъда само щастлива, че имам подобни ученици. Емо е от тези със “странна порода” и изключителна рядкост, което обаче на мен ми допада. Безкрайно сериозен и отговорен, което е първото качество, за да успее човек. Радвам се, че успях да помогна и да работя през цялото време с такъв ученик и да му помогна да си развие таланта, да намери себе си. Учителят е затова – не повече от 20% е приносът му като подкрепа, останалите 80% са работа на ученика” смята учителката му по химия Виолета Константинова.

Стараем се да поддържаме имиджа на гимназията, да научим учениците си да се справят с трудностите, а не да бягат от тях, добавят двете преподавателки и припомнят, че от ПМГ, което е с над 50-годишна история, е и първият носител на Наградата “24 май”, както и още много техни възпитаници.

“Всичко започна в седми клас в ОУ “Бачо Киро”, когато се запалих по биологията, преподаваше ми Антоанета Димитрова, която ми показа, че това е една изключително красива наука. Шеста поредна година участвам в националните олимпиади по този предмет. Там беше моето прозрение в света на природните науки. Добър старт ми даде и Руска Христова, занимавах се дори повече с физика, също сериозно и с география, благодарение на Таня Попова. В “Аркус” наблягах на биологията при Джена Стайкова, която ми беше и класна. Но химията напълно промени мирогледа ми в ПМГ и разбрах, че е моята страст”, признава Емо.

Питам го: защо точно химията? “Защото е науката, която свързва логиката с креативността. Сферата, в която искам да се занимавам, е фин органичен синтез и молекулен дизайн. Това е едно поле, свързано с разработването и синтеза на нови потенциални органични молекули, които да имат приложение и биологическо действие в човешкия организъм. Казано накратко: измисляне на нови лекарствени вещества. Искам това, което правя, да носи полза за човечеството. От друга страна искам хем да бъда креативен, хем да използвам логика и алгоритми, да бъда последователен, но да мога да давам нещо от себе си. И мога да бъда себе си, когато се занимавам с химия”, обяснява Емануил. Колкото и да е тежко, винаги е и забавно и най-важното – идва чувство на удовлетвореност.

Абитуриентът на този етап няма намерение да следва в чужбина. Приет е в Софийския университет благодарение на постиженията си и ще учи за бакалавър именно по чиста химия. Смята, че в България основата на образованието в теоретичен аспект е много по-добра и без теоретична основа не можеш да се посветиш добре на практиката. А после вече магистратура може да продължи някъде в чужбина, тъй като за жалост тук условията за наука не са много благоприятни. Но пък може би един ден условията в България ще са и по-добри.

Разбираемо, свободното време за Емо Серафимов е рядкост, но когато има такова, чете художествена литература. Голям фен е на Стивън Кинг. Обича и да пътува из страната и по света. За последно с двете си преподавателки от ПМГ ходили до Женева, в Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН, където са имали лекции от български изследователи, работещи там. Развели са ги и макар за кратко, се разходили из централата, не са слезли до самия колайдер, който е под земята, тъй като има радиация.

Утре е официалното изпращане на зрелостниците от ПМГ “Васил Друмев”, предстои им и минаването по червения килим на 25 май и абитуриентският бал в Интерхотела. Емо казва, че е развълнуван, защото ще прекарат със съучениците си последните по-пълни мигове заедно.
Питам го за последно какъв се вижда след десет години. “Мислил съм си го, може би е сложно да отговоря, но със сигурност се виждам потопен в наука и в същото време обкръжен от семейство и приятели, живеейки абсолютно пълноценно”, завършва новият носител на Наградата “24 май”.

Анатоли ПЕТРОВ