Несретници с разбити съдби намират шанс за живот в Център “Промяна”

Центърът за временно настаняване “Промяна” в Горна Оряховица дава нов шанс на хора без дом, стигнали дъното. Тук те намират подслон, топлина, храна, дрехи, приятелство и човешко отношение. Мнозина пристигнали направо от улицата, други – след лечение в болница, трети – захвърлени от близките си, четвърти – пропаднали в бизнеса и стигнали до безизходица… Съдбите са най-различни, но всички са обединени от усилието да оцелеят, особено сега в мразовитата зима. Център “Промяна” не е последна спирка за никого, но в повечето случаи се оказва като един трамплин. Вече има хора, които са успели да излязат от затруднената ситуация и да скъсат със зависимостта, да намерят свое място в обществото, да създадат семейства. Други пък са намерили работа и квартира, те са самостоятелни, но често идват в Центъра, който им е помогнал. Наистина, те не могат да променят миналото си, но са променили бъдещето си. Именно затова усилията на Центъра си заслужават. В него работят доброволци, а не всички са на пълен работен ден, но са отдадени на каузата да се помогне на всеки, изпаднал в беда.
Център “Промяна” е единственият във Великотърновска област, който на момента приема хора без дом и документи и ги връща към живота. Тук са настанени несретници не само от областта, но и от други региони. Нашата цел е не да се превърнем в манастир, в който те да изживеят живота си, а да им помогнем да намерят ново начало, разказва Петър Благинов, управител на фондация “Алфа България” и основен двигател в благородната кауза. Той е син на основателя на Евангелската петдесятна църква в Горна Оряховица пастор Христо Благинов. Именно Църквата и нейната общност стоят зад дейността на Центъра. Мисия е да се помага на много хора, но всичко се прави с дарения и сме много благодарни за всяка помощ – хранителни продукти, дрехи, обувки и особено от мъжко и дамско бельо, от което имат остра нужда хората в Центъра, казва Петър Благинов. Обяснява, че Фондацията не е богата организация, постоянно търси средства, за да се справи с издръжката на Центъра. Макар това да е трудно, “Алфа България” досега не е използвала нито държавни пари, нито европейски фондове. Проучихме нещата около европейските проекти, но те налагат много изисквания и ограничения. Така сме по-свободни и можем да реагираме много бързо, дори да настаняваме хора без документи, които обикновено са в най-рисковата ситуация, допълва Благинов.
Избрахме името “Промяна”, защото не искаме да се наричаме приют. Тази дума се използва повече за кучета и котки. Тук става въпрос и за хора, които са били с високо положение в обществото, но после животът им така се е сринал, че са изпаднали в тежка ситуация. Ние искаме да осъзнаят, че това е техен дом, но не и завинаги, казва още Благинов-младши.
Точно на Бъдни вечер през 2011 г. са приютени първите хора без дом на тавана на Евангелската църква. Те идваха на Алфа курсовете, които Църквата провежда редовно в Горна Оряховица, но никой не предполагаше, че няма къде да живеят. Бяха на улицата, нямаха достъп до течаща вода, легло, отопление, подслон, храна, връща се в началото Петър Благинов. Хората разказвали, как са били мамени, как започват те самите да крадат и лъжат, за да оцеляват. В същото време ние се прибирахме в уютните си апартаменти, лягахме в топлите си легла, но продължавахме да мислим за тях. Когато научихме, че много от тези млади хора продават телата си на мъже и на жени за жълти стотинки, дори и за без пари, за да не замръзнат навън и да бъдат на топло, решихме, че спешно трябва да предприемем нещо, казва управителят на “Алфа България”. Той добавя, че една вечер срещнал един човек без дом и го попитал къде ще спи. Мъжът отговорил, че ще легне на улицата до кучето, което да го топли. Качих се в колата си, а термометърът показваше минус 5 градуса. Това не ми даде спокойствие, мислех за този човек без дом и реших, че трябва да помогнем на тези хора, останали на улицата, казва Петър Благинов.
Първият приютен на тавана бил Димитър – със счупен крак и разбит живот. После бездомниците ставали повече и така се родила идеята за разширение и изграждане на център за временно настаняване на хора, изпаднали в беда. На следващата година обаче Христо Благинов спечелил шестица от тотото и вложил част от парите си за закупуване на съседния имот с останали складови помещения, за да строи нов дом за бездомниците в продължение на три години. Започнали като аматьори, посещавали и други подобни центрове в страната, за да осъществят идеята си. Проблемът се оказал много по-голям, тъй като не ставало въпрос само да се помогне на хора, израсли в институции, които няма къде да отидат после, но и за успели българи, при които за миг по една или друга причина животът рухнал. Интересното е, че досега при нас няма настанен ром, всички са българи, повечето с роднини и приятели, казва Петър Благинов. Той деликатно отклонява въпроса колко са вложените инвестиции в изграждане на Центъра, но подчертава колко много хора са помогнали с дарения, труд и строителни материали.
Така на 1 ноември 2016 г. Център “Промяна” отваря врати – условията са много по-добри и доста по-широко. Домът е с капацитет от 40 души, стаите са с легла на два етажа, за да има повече места. В баните има топла вода по всяко време, оборудвана е кухня, където всеки ден се готви. Предоставя се разнообразна закуска и вечеря. Няма обяд по две причини. Първата е финансова, а втората е да се насърчи самостоятелността на обитателите да потърсят собствен изход от трудното си положение, да не искат да остават непрекъснато в Центъра. Някои имат някакви доходи от пенсия или работят, като за престоя си в “Промяна” плащат по 1 лв. на ден. Който няма, другите му дават. Обзаведена е също всекидневна, където повече от хората прекарват деня си. Има и дърводелска работилница, която ще се използва за трудотерапия, тъй като в Центъра пристигат повече мъже.
По принцип настаняваме хора без дом до три месеца и това е условие, залегнало в юридическата регистрация на Центъра, отчита Цветан Цанев, ръководител на Дома. Разбира се, никого не гоним, ако се наложи да остане по-дълго, особено сега в мразовитата зима. В момента в Центъра са настанени 26 души, като най-възрастният е жена на 75 години. Хората идват чрез полицията, спешната помощ, социалните служби и приятелите, но повечето от тях са без лични карти и това е първото, което трябва да направим, да ги върнем в системата. Понякога се налага да стигнем и до съда, но всъщност ставаме като малка чакалня за някои, защото ръцете са ни вързани да ги снабдим с документи или решение на ТЕЛК. Първото нещо е, когато дойде бездомник, да се изкъпе, ако има въшки, да го обезпаразитим и преоблечем. Ако има здравословен проблем, да потърсим лекар, което е още по-трудно, тъй като тези хора нямат здравни осигуровки и лични карти. Но има някои лекари, които ни помагат и ние сме много благодарни, казват ръководителите на Центъра.
Да си без адрес в България и да спиш на улицата те обрича на кошмар, защото, не можеш да си извадиш лична карта и да получават помощи. Преодоляването на тази процедура и тежка и тромава, но това е едно от най-важните неща, с които помагат в Центъра. Такъв е бил случаят със Сашо, който е влязъл в затвора на 17 години и е излязъл на 30, без да има лична карта. Подобни затворнически истории не са изненада, затова от “Промяна” поддържат връзки със затворите в страната. Има хора, които, като излязат от затворите, не могат да се приспособят навън и искат да се върнат обратно, защото това е единственият дом, който познават. В България е най-страшно, когато останеш без семейство и дом, разказва ръководителят.
Друг затворник, като излязъл на свобода, се оказало, че няма единен граждански номер. Когато веднъж полицията го спряла за проверка, го набедила че е бежанец и го изпратила в лагер за бежанци. Когато такъв човек накрая получи лична карта, той я държи в ръцете, плаче и пита дали е истинска.
По принцип в Центъра приемат хора над 18 години, имало е и непълнолетни, но винаги със съгласието на родител и на службата за закрила на детето. Сред обитателите е имало 80-годишни хора, изоставени от близки.
Тук е живял мъж, отвлечен в Гърция за просия, който после попаднал в Центъра. Престоял няколко дена, а после и в болница, където е починал.
Потресаваща история има и мъж, приет този понеделник. Идвал от хосписа в Елена, където е бил няколко дена. Преди това е вървял пеша от Велико Търново до Елена, където някога е работил като пастир, за да търси работа. Не го наели никъде и го намерили паднал и изнемощял в града, след като 15 дена е ял само сняг. Прибрали го за няколко дена в местния хоспис, но тъй като там престоят струва по 22 лв. на ден, го докарали в Център “Промяна”. Сега от ръководството уреждат приема на мъжа в болница, тъй като има тежко измръзване.
Можем да приемем всеки, но има желязно правило – никакъв алкохол при нас и никакви напивания, обяснява Цветан Цанев. В Дома си имат дрегер. Ако някой се напие, го лишават от една нощувка. При второ провинение, наказанието е пет нощувки, а при трето – за месец или повече. За съжаление има хора, които избират улицата и алкохола, пред топлото и храната в Центъра. Ние смятаме, че ако не спрат алкохола, никога няма да си върнат живота. Ако не могат да се откажат сами и искат помощ, ги насочваме в комуни за зависими, разказва ръководителят. Що се отнася до наркоманите, за тях има специализирани комуни за зависимости и ние нямаме за цел да обгрижваме такива хора, отчита Цанев. Животът е непредвидим и никой не е застрахован, че може да се окаже на дъното. В Центъра са имали няколко бизнесмени, преподаватели от висши учебни заведения, изпаднали в състояние до бездомници, отритнати младежи от социални центрове.
Заварваме приютените в дневната стая. Диана е при пастор Благинов от 36 дена. Преди години продала къщата си, защото имала борчове, и останала без дом. Родена е в Лясковец, работила е като лаборантка, била е съпруга на офицер, който е починал отдавна. Животът ми поднесе лоша съдба и съм тук временно, надявам се в бъдеще да имам дом, казва жената. И допълва, че има дъщеря, но с нея не са в добри отношения. Дияна споделя още, че ръководството на Център “Промяна” много се грижи за обитателите, имат прекрасни условия и са много благодарни на Петър Благинов, Цветан Цанев и останалите от персонала – Ани, Христо Благинов и особено Стефка, която перфектно си гледа работата. Тук сме, за да оцелеем, допълва Дияна.
Христо идва тук от две години, семейното жилище било преписано на брат му. Не работи, не знае колко време ще остане в Центъра, отчаян е. Млад мъж на инвалидна количка с един крак пък брои дните, докато го настанят в дом за хора с увреждания. Със случая са се заели от социалната служба в Горна Оряховица. Има и затворник от Сливен, който обаче не пожела да говори.
Христинка е от Долна Оряховица. Тя има три дъщери, които са в Италия, но не искат да се грижат за нея. Мъжът ѝ е починал, няма къща, сега е в Центъра. Жената признава, че е искала да се самоубие, като си пререже вените, и отишла в едно гробище да го направи. Случайно младеж я видял и я довел в “Промяна”. Преди е била инспектор ревизор в гр. Девня. Ако не беше този Център, не зная как бих се справила, отчита Христинка, която в момента е най-възрастната сред приютените и е на 75 години. В един глас хората отчитат, че имат голяма нужда от дрехи и обувки, особено от бельо, най-вече мъжки номера.
Петър Благинов разказва още и за друг драстичен случай на нечовешко отношение. Преди време в кв. “Пролет” бил намерен пребит младеж и го прибрали в Центъра. Момчето било с умствена недостатъчност и просело. Местни скинари го пребилит един ден и полицията го закарала в Спешна помощ. После се озовал в Центъра, където пък “работодателите” му, за които просел, пристигнали да го търсят. Уредихме му място в подобен център от далечен град, за да не го намерят неговите “босове”, казва Петър Благинов.
Управителят на “Алфа България” е много разтревожен от голямата такса смет, която общината е наложила на Центъра. Над 3000 лв. са ни определили за тази сграда за бездомни хора и сме в паника дали ще имаме пари да го платим, казва Благинов-син. Не стига, че цялата издръжка за тези нещастни хора финансираме с дарения, и нашата дейност трябва да бъде грижа на държавата, а сега Общината ни наказва с тази безбожна такса смет, отчита Петър Благинов.
За съжаление от Горна Оряховица и Велико Търново никой не ни дарява нищо за нашия Център, отзовават се добри хора от други райони. Има и българи от чужбина, които помагат, с болка отчита Благинов. И добавя – знаехме, че за нас е голямо предизвикателство да изградим дом за бездомните, макар и временен, но когато имаш кауза да помагаш на хората, по-добре я свърши, иначе тя не те оставя на мира. Смятахме, че ще има малко безпризорни, които се нуждаят от подслон, храна,топлина и човешко отношение. За съжаление, броят на несретниците се увеличава, казва ни на изпращане Петър Благинов.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ