82-годишната жена търси помощ от институциите и от в. “Янтра ДНЕС”

Разказ от първо лице

“Реших най-после да дойда в редакцията на в. “Янтра ДНЕС” и да разкажа своята тъжна история за насилие, защото от никъде няма помощ. Казвам се Надежда Стефанова и съм на 82 г., живея във В. Търново с внука си, който съм отгледала от 5-месечна възраст. Мъжът ми почина отдавна, а аз съм оперирана от рак и продължавам да се лекувам. Бях доволна, че не съм сама, защото при мен дойде да живее внукът ми, който сега е на 40 г., но не работи. Майка му живее в Плевен, а бащата – в Швеция, и двамата имат втори семейства и други деца.
За съжаление още като студент в Габрово момчето тръгна по лош път, захвана се с наркотици и провали следването си. Хероинът е страшен бич, няма отърване. Върна се в Плевен при семейството на майка си, има и природена сестричка. Но и там продължи с наркотиците, водеше приятели, изгониха го. Няма къде да отиде, прибрах го. И тук продължи със същото. Стигна се до там внукът ми да бъде включен в метадонова програма за отказване от наркотиците, но вместо да пие метадона, който му даваха, той го продаваше. Родителите му направиха всичко възможно да го изпратят в Испания, където има комуни за наркомани. Два пъти беше там, но все бяга, не му харесва. Първия път беше в комуна, която се управлява от католическата църква. Но ги карат да работят и едновременно с това ги лекуват. Работата не е тежка, но внукът ми избяга. Втория път пак отиде в Испания, но го върнаха с полиция, защото се занимавал с дрога.
Сега, като няма пари за хероин, продава каквото може и си намира синтетични наркотици. Започна и да пие. Вероятно от наркотиците е станал буен, чупи вратите вкъщи, вече нямат брави, вързала съм върви, за да ги затварям, и на мен ми посяга. Вечно имам синини. Блъска ме, казва ми, че съм искала да се оженя пак и да го изгоня от апартамента, който всъщност е мой и на майка му. Казва ми, умри, че да продам апартамента и да се кефя. Иначе като вземаше хероин, спи два дни и аз съм по-спокойна. Напоследък казва, че виждал духове, които бродят в апартамента. Не можем да го заведем при лекар, защото твърди, че нищо му няма.
Преди време внукът ми се запозна с едно момиче и то дойде да живее при нас. Много добро момиче, обикнах го като дъщеря. Много се надявах най-после той да се оправи, но разбрах, че бие момичето, а и мен бие. Викнахме полиция, отидоха на квартира. Но започнаха да изнемогват, парите не стигат, макар момичето да започна работа. Какво да ги правя, съжалих ги и пак ги прибрах. Но скандалите продължиха, аз съм била виновна за всичко и момичето си замина. И тогава започнаха ужасиите. Внукът ми си намери един железен прът, с който гони духовете. Нощем чука по стените и по пода. Под нас живеят други хора, искам те да ми помогнат. Но ми казват да се оправяме сами, страхуват се от него и не искат да се намесват. За съжаление рак ми докараха тези скандали, преди това пък получих лек инсулт.
Неотдавна ходих в службата за социално подпомагане и потърсих помощ. Дойдоха хората вкъщи да разберат какво се случва. Но внукът ми така и не се срещна със социалните работници, скри се. А те искаха да му помогнат, да го настанят в лечебно заведение, да се полекува. Всички се надяваме, че ще се оправи. Питам се, защо няма специализирани институции, където да настаняват такива като моя внук, да ги превъзпитават. А той сега продължава да крие дрехите си, не дава да съхнат на терасата, защото навън имало извънземни, които го дразнели.
Но крайно време е да се погрижа за себе си, не искам да живея по този начин. Нямам приятели, никой не смее да дойде вкъщи. Затова ходих тези дни в съда да ми издадат ограничителна заповед, ще отида и в прокуратурата. Ще потърся и лекарката на внука ми.
Питате ме, защо майка му не се грижи за сина си. Тя му дава пари всеки месец, за да се издържа, дава и на мен за общите разходи. Но не е достатъчно да дойде у нас в Търново за кратко и да напълни хладилника с храна. Тя бързо свършва, а моята страшна одисея продължава. Баща му от Швеция иска да го вземе при себе си, защото там или влизаш в пътя, или отиваш в затвора. Но внукът ми не отива, иска само пари.
Сега много говорим за домашното насилие, имало дори закон у нас. Но как на практика се прилага той, след като толкова години аз съм подложена на тормоз. И няма кой да ми помогне. Ходя в полицията, искам да ми обяснят как да постъпя в случая, казват, че не могат да ми помогнат. Какво да правя не зная. Накрая дойдох в редакцията като последна надежда.”

Вместо епилог

В България има Закон за защита от домашното насилие и всеки пострадал може да се възползва от клаузите му. Жертвата подава молба в Районния съд по местоживеене. Когато молбата съдържа данни за пряка или последваща опасност за живота и здравето на пострадалото лице, на закрито заседание без призоваване на страните съдът издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от подаване на молбата. Важно е молбата да се подаде до един месец от станалото насилие. Представят се също медицинско свидетелство от лекар, който удостоверява констатираните от него увреждания за извършеното насилие, а също и протоколи от МВР, които доказват посегателството върху личността. Добре е да се приложат и свидетелски показания.
Мерките за защита се прилагат от Районния съд. Те са – извършителят да се въздържа от домашно насилие, да бъде отстранен от съвместното жилище за определен срок и да не приближава пострадалото лице, където и да било. Освен това насилникът се задължава да посещава специализирани програми за възстановяване и превъзпитание. На пострадалата жена също се оказва психологична помощ. Полицията трябва да следи за изпълнение на заповедта за защита. Ако насилникът откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от жилището с помощта на полицейските органи. Нарушителят се задържа и се уведомява прокуратурата.
За съжаление, българката се срамува да говори за насилието. У нас, по данни на НПО, занимаващи се с тези проблеми, почти всяка четвърта жена е била жертва на някакво домашно насилие, като най-честата форма е сексуалното посегателство. Често жената прикрива насилието и става съзависима от насилника. Парадоксът е, че в повечето случаи жертвата се чувства виновна заради това, че е насилвана, тя е безпомощна и наранена. Поема цялата вина върху себе си. Започва да действа принципът на “замразяване” на чувствата, жената живее в постоянен страх и напрежение. Но търпи заради децата, които не иска да оставя без баща, ако се разведе.
Много са малко жените, които като Надежда Стефанова търсят открито помощ от обществото. Но онези българки, които нямат собствени жилища, къде да отидат? Малко са центровете, които приемат жени, претърпели домашно насилие. Такъв център няма и във В. Търново. Няма и точна статистика колко са жертвите на домашно насилие у нас. А да се спасиш от него, е само първата крачка. Да намериш правосъдие обаче се случва още по-трудно.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ