Невероятни емоции, нови запознанства,  супер игри, изненади и много награди не стихнаха през двата дни на Втория фестивал на настолните игри в старата столица „Настолен град 2018“, който се проведе събота и неделя. Организаторите от фондация „Да играем“ и домакините от Mall В. Търново бяха включили в програмата 4 турнира за всеки вкус, за малки и големи. Да се забавляват безплатно пристигнаха над 400 запалени фенове от цялата страна. Присъстваха още създатели, издатели и вносители на игри, като приземният етаж на търговския център се превърна в оживена игрална зала. Имаше много семейства с по-големи деца, дори майки с колички, като мамите се впуснаха в „преследване на бандити“ и за късмет  техните бурни емоции не изплашиха бебетата.

Страстите на турнира започнаха на дългото игрално поле , където мериха сили десетки запалени почитатели на „Заселниците на Катан“, най-известната игра в света. „CATAN  Big Game” стартира точно в 12,00 ч. в събота. Играта, която е успешна комбинация между тактика, късмет и усет във водене на преговори, и е призната за играта на века, се разиграва на един остров, където идват  мореплаватели, които са първите заселници. Те строят селища и пътища,  търгуват, разменят стоки, обясни председателят на фондацията Ивайло Драганов.

След „КАТАН“ в 15 ч. започна първият „Сплендор“ турнир във В. Търново. Но в неделя игрите са по-скоро приятелски, обясни Ивайло. Първо стартира „Легендарният плод“, една лека и забавна семейна игра. В нея играчите трябва да правят сокчета, с помощта на горски обитатели. Е, намира се по някой комар да отнесе част от картите, но успокоението е, че всичко се връща. И докато едни правят компоти в гората с чудни плодове, други се готвят да спасяват света. Нещата загрубяват, когато започва турнирът по „Пандемия: Оцеляване“, също голям хит.  Чрез известната по цял свят кооперативна игра екип от учени гонят смъртоносни зарази и трябва да опазят планетата от 4 коварни вируса.

Ивайло  разказа, че фондацията му има за цел да запознае повече хора с настолните игри, които са доста разнообразни. Те са чудесен начин за пряко общуване, имат огромен образователен потенциал, развиват разнообразни умения, могат да преподават и научни знания. Ние сме пътуваща библиотека с настолни игри и повечето от тях са подбрани за различните възрасти. Целта е да са лесни за обясняване и бързи за разиграване. Например, децата обикновено харесват най-сложните игри, които не са за тях. При възрастните страстите са най-различни, почти всички теми си имат почитатели. Според Ивайло най-големият плюс на настолните игри е, че семейството сяда около масата и общува.

В последните години има ренесанс на настолните игри, бих казал бум и то в световен мащаб, информира още Ивайло. Всичко тръгнало от Германия през 70-те години на миналия век, когато се събирали семейства да играят. Тези игри не са конфликтни. Другата школа в световните игри е американската, но българските игри все още се броят на пръсти. Ето, Станимир Минчев и Васил Лозанов , които също присъстват на фестивала, са издали успешно свои авторски игри, които много се харесват на феновете. Васил е създал “Among Thieves, която вече е популярна в много страни, включително в Германия и САЩ. Играта е с карти и трима крадци се борят за титлата на майстор крадец. Те ограбват невинни хора, но крадат един от друг.

Ивайло, който е програмист разказа, че във В. Търново настолни игри се играят от 4 г. и той случайно се отдал на това хоби. Когато за първи път играл такава игра, много му харесало. Бил на лятна школа по полски език в Полша, където настолните игри били част от обучението. После си купил една игра, след това втора. Така се запалил.  Започнал да играе с приятели, после вкъщи и на семейството му харесало. Така направил първото събиране в клуб „Таралеж“. Дойдоха над 40 души, беше супер. И оттогава младежите се събират веднъж месечно, за да играят. Но имаме още по-редовни от нашата група, които играят настолни игри всяка седмица, дори и през ден, каза Ивайло.

Докато разговаряме Ивайло, младото семейство Даниела, Деян и 8-годишният Константин от Горна Оряховица заемат позиции на масата и започват играта „Парк за мечки“. Те нямат време дори да говорят, но бащата все пак каза, че вкъщи имат доста настолни игри и семейно си играят, когато има време. На съседната маса е също младо семейство със сина си Рафаел, който си кротува в количката. Мама Елена е голям фен , а и всички вкъщи.

Наблизо е голяма група от Клуба по настолни игри във Варна. Един от тях сподели, че любимата му игра е “Hanabi”, името на която идва от японски език и означава „фойерверки“. Тя е много по-различна от другите игри. Играчите си помагат, за да победят един механизъм, който е срещу играта. Уловката е, че картите, които държите, са видими само за останалите участници. Всички играят в един отбор, но ако един изгуби, губят всички, обясниха от варненския клуб.

Като част от фестивала, след първия ден в събота, вечерта фенове разпуснаха на социално  парти  в Cibar. Те споделиха интересни моменти от хобито си, научиха как се създават  нови игри и подкрепиха идеята на Ивайло Драганов да се срещат всяка година във В. Търново на фестивала „Настолен град“.

Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ