Над 350 ученици от училищата в старата столица научиха повече за Търновската конституция в залата, където тя е създадена преди 145 години. В музей „Възраждане и Учредително събрание“ младежите имаха възможността да видят оригиналния звънец на първото Велико народно събрание от 1879 г. и копие на създадения тогава най-важен държавен документ на България. Историците проф. дин Милко Палангурски и проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ им разказаха повече за тогавашните събития, като подчертаха, че е важно да знаем правата и задълженията си, уредени в Конституцията.
„Тези 145 години България се самоуправлява и ще продължи да се самоуправлява по един общественополезен договор, който гарантира правата и свободите на повечето от лицата в страната, собствеността, личната неприкосновеност, дава и всеобщото избирателно право. Това е всичко онова, което прави модерния свят след Великата френска революция“, коментира проф. Палангурски, който е един от най-големите специалисти по този въпрос. Той добави, че този общественополезен договор не е вечен и може да бъде променян. „През тези 145 години имаме 4 конституции, вътрешните промени са може би над 30, така че няма нищо страшно в това, важното е тя да функционира по-добре“, каза той. Професорът допълни, че създаването на този документ е било една голяма битка между българското самосъзнание и европейската дипломация, доведена до сравнително успешен край. „На 16 април 1876 г. е организирано прословутото събрание в Оборище, а на същата дата 3 години по-късно е подписана тържествено конституцията. Абсолютен успех и ефективно поколенческо решение в един много кратък срок“, подчерта историкът.
Проф. Петков припомни, че преди повече от 10 години направил предложение 16 април, както и следващият ден, когато е избран първият български княз, да станат поне официални празници и да влязат в паметния лист с паметни дати, които отбелязваме. Той коментира, че това е първата ни конституция, която полага основите на една модернизация, независимо от това, че предвижда конституционно-монархическо управление без гаранции за парламентарна демокрация. „Тя е пълна реализация на възрожденския ни идеал, който в огромна степан се фокусира в идеята за конституционната монархия. За жалост идеята на Левски за демократична република тогава не е идеал на повечето българи и това е нещото, което много хора може би не знаят или се правят, че не разбират. Българският народ от Раковски през Софроний Врачански винаги е бил за една по-автократична и йерархична организация и затова е готов дори да има за владетел чужд гражданин и така приема първия и втория княз, стига той да спазва законите и да не злоупотребява с власт“, разказа проф. Петков.
„Както е известно, Великото народно събрание започва на 10 февруари 1879 г., но още първия ден става голяма разправия между депутатите. Председателят Антим I се видял в чудо и пратил разсилния да намери отнякъде един звънец. Той донася един от турското училище към джамията и през цялото време го използват за въдворяване на ред без особен успех. В крайна сметка се оказва, че този звънец, с който е обявена българската държавност, е много ценен. Изработен е от месинг през 1472 г. и върху него, на фърси, в един ажурен диск е цитиран стих от Корана, гласящ: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мен нещастния от земен раб в божий, милостиви Господи, дай сили на тогова, който чете тези редове и се моли за мен“, разказа д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във В. Търново. Той показа и копието на Търновската конституция, като поясни, че оригиналът, върху който са положени подписите на всичките депутати, впоследствие е преписан на ръка с изключително красив почерк от един от тях. Първоначално тя е била стенографирана, след което разшифрована и отпечатана на приземния етаж от Любен Каравелов и още един печатар. „Това, което имаме тук, е мулаж – музейно копие само на корицата. Оригиналът на Търновската конституция се пази в Държавния архив в София, защото е национална светиня. Последно беше при нас, когато тук заседава Народното събрание“, припомни д-р Църов.
На срещата с ученици бе представен и един интересен проект, озаглавен „Стара книга с нова корица“. В него седем от най-известните визуални артисти в България предлагат своите версии за нова корица на Конституцията – Насимо, Текла Алексиева, Николай Тонков, Капка Кънева, Ненко Атанасов, Кирил Златков и Александър Станишев. Концепцията обясниха Добромир Джуров и Иван Хадживеликов, по чиято идея е реализирана тя, съвместно с Българския институт за правни инициативи(БИПИ). Замисълът възникнал след проучване на БИПИ през миналата година, според което близо 90 на сто от българите не се интересуват и не познават текстовете в основния закон, даващ правата и задълженията им, обясни Джуров.
„С новата опаковка опитахме да дадем нов контекст на съдържанието и да събудим интереса към него“, допълни Джуров. В книгата са включени и последните поправки на основния закон, приети от 49-то Народно събрание в края на 2023 г.
Събитията, свързани с честване на 145-годишнината от подписването на Търновската конституция, започнаха на 15 април с откриване на изложба пред Факултет „Изобразително изкуство“, а на 16 април сутринта бе отслужен тържествен молебен в Катедрален храм „Рождество на Св. Богородица“. След открития урок за учениците бяха поднесени цветя на признателност на паметната плоча пред музей „Възраждане и Учредително събрание“, след което имаше и празнична програма от ПФА „Искра“.

Николай ВЕНКОВ
сн. авторът