Творбите на художника Нестор Иванов красят административната сграда на дружеството във Велико Търново
Повече от 20 картини, рисувани с въглен, туш и акварел, запечатали паметни моменти от строителството на язовир “Йовковци”, показват в изложба в административната сграда на “ВиК Йовковци” във Велико Търново. Техен автор е известният художник Нестор Иванов.
Когато започна строителството на язовира, всички във Велико Търново се радваха, че ще бъде решен проблемът с водоснабдяването на града. До тогава безводието беше сериозен проблем. Беше ми интересно да наблюдавам работата, а и мен ме беше завладял всеобщият ентусиазъм, че се ражда нещо ново, нещо голямо като мащаби и важност, разказва Нестор Иванов.
При всеки удобен случай творецът грабвал папките и обикалял обектите. Работниците го приели за свой човек и често надничали зад рамото му да видят какво твори. Признавали му великодушно: “Ние събаряме камъни и пробиваме планината, но и в това, което ти правиш, има хляб…”
Не съм правил тези рисунки с цел продажба, въпреки че някои от тях наистина бяха купени, казва Нестор. Платното “Вода за Търновград”, на което били изобразени работник на фона на тежки машини, станало притежание на профсъюзите. Друга творба, запечатала полагането на огромните тръби, купили от общинския съвет. Сега тези рисунки навярно са изхвърлени или прашасват в нечие мазе, казва художникът.
Той искрено се зарадвал, когато управителят на ВиК инж. Димитър Владов го поканил да подреди творбите си в централната сграда на дружеството. Самият Владов признава, че така изпълнява дълга си към предците, които са давали своя труд за градежа на важен обект, какъвто е язовирът. Той е убеден, че паметта към миналото носи поуки на сегашните поколения. Преди време инж. Владов беше инициатор за поставяне на паметна плоча с имената на първостроителите на язовира точно до стената на водоема, изработена от скулптора Панайот Димитров – Понката.
Последната рисунка, която Нестор Иванов прави от язовира, е от 9 януари 1979 г., когато по думите му “спуснали савака”. Това е и датата на завиряването на обекта. Първата вода беше като едно малко езерце, спомня си художникът.
Нестор Иванов е завършил Художествената академия в София при проф. Ненко Балкански през 1965 г. Започва работа като уредник в търновския музей в художествения отдел. Бил е уредник в Художествената галерия във В. Търново, а после става неин директор. Заварва галерията със 180 картини. Благодарение на труда и ентусиазма на работещите там, търновската художествена сбирка се разраства бързо, може би най-експедитивно след Националната художествена галерия. За 20 г. работа в галерията я оставих с 2000 картини, казва Нестор Иванов. На година колекцията се обогатявала с по 90-100 творби.
Нестор Иванов е имал щастието да се учи, да работи и да другарува с големи имена в българското изобразително изкуство като Борис Денев, Дечко Узунов, проф. Георги Богданов, проф. Ненко Балкански и др.
Никога няма да забрави един от разговорите си с Владимир Димитров – Майстора. Казал му: “Учителю, вие сте голям художник, творите такива невероятни неща!”. А той му отговорил: “Не, големи художници са Рембранд, Рафаело, Да Винчи, Микеланджело. Ние сме само едни рисувачи, които можем да се учим от тях…”
Пламен Левичарски, участвал в строителството на язовира: Намирахме пушки и саби в съборените къщи
62-годишният Пламен Левичарски е един от живите свидетели и участници в строителството на яз. “Йовковци” и по настоящем служител на дружеството. Трогателна среща събра строителя Левичарски и художника Иванов, които се видяха за пръв път пред екипа ни и дълго споделяха спомени от онова време.
Току-що се бях уволнил от казармата и през 1976 г. на 30 октомври започнах работа в “Хидрострой”, спомня си Левичарски. По това време строителството на водоема е напреднало, язовирната стена е на основи. В общежитието до обекта живеят повече от 300 работници.
За съжаление, няколко човека стават жертва на трудови злополуки по време на работата си на язовира. Работник пада в основата на стената, с живота се прощава булдозерист, който се обръща с машината си, бригадир издъхва, след като пада по сипей, служител от проектантска организация загива на силоза на бетоновото стопанство, а домакин пада, воден от любопитството си, в първата кладенчова помпена станция.
Тези случаи не се прикриваха, напротив, имаше много наказани, понижени, глобявани и съдени длъжностни лица, спомня си Левичарски.
Сред тях бил и партиен член, който бил осъден да плати 1200 лева (повече от шест заплати по онова време) кръвнина, за загинал работник. Пламен Левичарски е бил част от двете бригади, участвали в събарянето на къщите от махалите, останали под язовира. Пипахме много внимателно. Хората си прибираха материалите и после с тях си правеха вили, разказва мъжът.
Имаше поверия, че под праговете може да има пари, които се закопавали за късмет и берекет на дома, спомня си Левичарски. Пари не намерили, но затова пък вадели от таваните и мазите саби, ножове и други оръжия. От един комин паднало нещо дълго и черно. Оказала се стара пушка, увита в кожа, останала кой знае от кои времена…
Велико Търново се разминава с най-големия Музей за изобразително изкуство,
разположен на 3 км в сърцето на града
Нестор Иванов сподели любопитни и неизвестни факти за строителството на един от най-големите музеи в страната, които е трябвало да бъдат разположени в сърцето на града. През 80-те години на миналия век се ражда идеята в старата столица да бъде изграден Музей на изобразителното изкуство. За място бил определен теренът под сегашното бинго до “Полтава”. За целта трябвало да бъдат отчуждени и съборени 12 къщи в района, а собствениците им да бъдат овъзмездени с жилища. Проектът бил в напреднала фаза, приета била проектно-сметна документация за строеж на музея със застроена площ 2500 кв.м. През 1983 г. обектът бил включен от държавно-планова комисия за строеж. По думите на Нестор Иванов, немарливост от страна на тогавашния Окръжен съвет за култура, тромавата бюрокрация и нехайство на ръководните органи провалят реализирането на мащабното начинание.
Велико Търново се размина с най-големия подобен музей в страната. Предвиждаше се тук да има 2750 линейни метра експозиционна площ – близо 3 км, докато галерията на Боруна има едва 250 кв.м експозиционна площ, казва художникът. Предвидено било в огромната сграда да има раздели за оригинали и копия на фрагменти от средновековно изкуство, представени с модерни аудио-визуални средства, творби на търновската живописна школа, възрожденско изкуство – икони и църковна утвар и раздел за съвременно изкуство. За съжаление, папките с разработките потънали някъде в чиновническите бюра и така и не видели бял свят.
Мила МИЛЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
