Повече от 3000 семейства или над 10 000 човека остават на улицата в навечерието на зимата след опустошителното земетресение, разтърсило Стражица и цяла България преди 39 години. Трусът, продължил около минута, променя завинаги съдбата на цял един регион за десетилетия напред. Днес, 4 десетилетия по-късно, Стражица още не може да се отърси от катастрофалните последици на природното явление.
Датата е 7 декември 1986 г., неделя. Времето е сравнително топло за сезона и повечето от хората в Стражица и околните села са извън домовете си. Много от децата също играят навън, а други се подготвят за училище по домовете си. Часът е 16,17, когато внезапно се чува зловещо бучене и секунди по-късно земята започва да се люлее. Хората са стъписани, мнозина изпадат в шок. В България силно земетресение не е имало от 11 години, като последното е било Вранчанското през 1977 г. Родители се хвърлят към домовете, за да изведат децата си оттам. Мъжете на село бързат да отворят вратите на домашните животни, за да не бъдат те затиснати под отломките. Паниката е голяма. Хората с ужас виждат как къщите им, които са градили през живота си се разцепват на две, а много от тях с оглушителен грохот се сриват на земята и само за секунди се превръщат в купчина камъни, тухли и керемиди.
Трусът продължава около минута, след което земята отново се успокоява. Според сеизмолозите земетресението е било с магнитуд от 5,7 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е бил на 13 км под земята, в района на село Асеново, където са нанесени и най-големите поражения. По-късно е установено, че причината за големите поражения е особения характер на земетресението. То избухнало първо в земните недра, а след това издигайки се към повърхността трусът на вълни се разпространявал на голям периметър и “усуквал” земната кора. Това всъщност била и причината стотици къщи да паднат като картонени кули.
Резултатът от земетресението е 15 000 разрушени жилищни и обществени сгради. Справките от онези години сочат, че около 3000 семейства остават на улицата в навечерието на предстоящата зима. В действителност, според самите стражичани, броят на бездомниците е бил доста по-голям, най-малко 5-6 хиляди. Около 60 души са пострадали, има и две жертви. Едната от тях била жена, починала на следващия ден от инфаркт, причинен от връхлетялият я силен стрес, виждайки че домът и вече го няма.
След бедствието правителството осигурява над 1 млрд. лв. за възстановяване на щетите. Това е една колосална за времето си сума. Отделно от това е организирана благотворителна акция, при която хората от цялата страна събират още 7 млн. лв. за пострадалите от природното бедствие. Една невероятна форма на съпричастност и състрадателност и желание за помощ на ближния.
В Стражица и околните села пристигат стотици фургони, в които са настанени останалите без дом семейства. Някои от тях прекарват в тези фургони повече от едно десетилетие преди отново да се сдобият със собствена къща. Земетресението става причина за нещо непознато до този момент у нас, вътрешна миграция. Десетки семейства разпродават на безценица имотите си и натоварвайки само най-необходимото на колите си, се изселват завинаги от родния си град. На тяхно място през следващите години идват и се самонастаняват десетки ромски семейства. Това променя невероятно много демографския и етническия облик на региона.
Сред разрушените постройки в Стражица и съседните села най-голям е броят на жилищните сгради. Наред с тях обаче са разрушени и обществени сгради, училища, църкви. Децата няма къде да ходят на училище и детска градина и затова се налага да пътуват до съседни населени места през цялата зима. Трудно разрешим е и проблемът с изхранването на останалите без дом семейства, тъй като всичките им хранителни запаси са останали под развалините.
Въпреки това, в тези толкова трудни години държавата не изоставя пострадалите. В Стражица са изпратени строителни бригади от цялата страна, които започват ударно да строят нови жилища. Години по-късно ще се разрази нов скандал, след като ръководителите на строежите са обвинени, че са продавали на черно голяма част от предоставените им строителни материали и така са се облагодетелствали материално. Осъдени за това стопанско престъпление обаче така и няма. Днес възрастните стражичани споделят, че голяма част от изпратените строителни материали не отишли по предназначение. Вместо да бъдат построени малки едноетажни къщи за всичките, които са останали без дом, отделни семейства в Стражица, свързани с Партията майка, вдигнали цели палати на по 2-3 етажа, споделят местните жители. Днес в центъра на Стражица, стрелките на разположения на една от обществените сгради часовник са застинали на 16,17 часа, времето на опустошителния земен трус.
Оказва се, че декемврийското земетресение е било второто в Стражишкия регион за по-малко от година. На 21 февруари 1986 г. земята се разтриса за пръв път, като трусът тогава е 5,1 по Рихтер. Този трус също нанася поражения върху немалко сгради, някои от които се напукват. Една от тези сгради е часовниковата кула в Асеново, която вторият трус, 10 месеца по-късно срива до основи. Впрочем след декемврийското земетресение земята продължава да се люшка и да причинява страх и ужас сред останалите да живеят в Стражица и околните села хора. Според данните на сеизмолозите през следващите няколко месеца в региона са регистрирани общо над 2000 по-леки земни труса.
След двата силни труса вече 39 години земята в Стражишко е спокойна. Местните жители обаче не са спокойни. Много от тях признават, че са в постоянна готовност за незабавна евакуация. Те са си приготвили 1-2 торби или раници с багаж, най-необходимото, дрехи и суха храна в случай, че им се наложи спешно да напуснат домовете си.
Според сеизмолозите Стражица е част от Горнооряховската сеизмична зона, която пък е една от петте най-опасни зони в България. Останалите 4 са: Крупнишката, Софийската, Маришката и Шабленската. Горнооряховската зона включва по-голямата част от територията на нашата област и общините В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Стражица, Павликени, П. Тръмбеш. Извън нея остават общините Елена, Златарица и Свищов. Всъщност оказва се, че около половината от територията на България попада в сеизмично активни райони. Най-голяма площ те обхващат в Североизточна, Югозападна и Южна България. Единствените райони, които не са сеизмично активни са Северозападна България, Стара планина и Средногорието и Южното Черноморие.
Земетресението от 7 декември 1986 г. влиза в Топ 10 на най-силните земетресения в България. Най-силното от тях, според данните на сеизмолозите е от 31 март 1901 г. и е било със сила 7,2 по скалата на Рихтер. За щастие то е било в района на Шабла, а епицентърът му е бил навътре в морето. В нашия регион най-силното земетресение е това от 14 юни 1913 г. с епицентър в района на Горна Оряховица, съборило стотици сгради както в железничарския град, така и в съседните населени места като Търново, Лясковец и десетки села от региона.
Иван ГЕОРГИЕВ