На Великден в Палма де Майорка и златната портокалова долина

Палма де Майорка – звучи примамлива, но далечна и недостъпна дестинация за мнозина. През лятото, когато известният курорт посреща хиляди туристи, самолетните билети и хотелите наистина са скъпи, но ако се планира отрано, по Великден можеш да стигнеш там за 70 евро в двете посоки. Директният полет трае по-малко от 3 часа.
Всъщност градът се казва Палма и е най-големият на остров Майорка. Столица е на автономната испанска област Балеарски острови и има над 400 000 жители. Старият град представлява плетеница от малки улици, напомнящи за арабското минало на града. Уютни кафенета и заведения, много музеи и галерии. Опасенията ни, че заради католическия Великден всичко ще е затворено, не се оправдават – и сега е пълно с туристи, навсякъде е отворено, усеща се духът на празниците.
Една от главните забележителности на Палма е катедралата Санта Мария, наричана от местните Ла Сеу. Тя е най-високият готически храм в Испания и втората по височина църква на Стария континент. Построена е на брега на залива на мястото на бивша арабска джамия, върху римските стени, които някога са защитавали града. Строежът ѝ започва през 1229 г., след като крал Хайме I завладял острова. Легендата разказва как докато плавал с флотата си към острова, се разразила страшна буря. Той се молил на Дева Мария да оцелеят по време на бурята и ѝ обещал, че ще построи храм в нейна чест. Изграждането отнема 400 г., а през ХХ век е реставрирана от прочутия каталунски архитект Антонио Гауди.
Има обаче едно старо правило – истински можеш да усетиш дадена страна не в столицата, а когато видиш малките градчета и селца и общуваш с обикновените хора. Затова първият ни маршрут е от Палма към градчето Солер. Намира се само на 35 км и до него отива екзотичен дървен влак от 1912 г., който минава през планините. Вероятно щяхме да се замислим дали да платим по 32 евро за билет, но сме облекчени от това, че в неделя влакът не върви. Затова само срещу 4 евро си хващаме комфортния автобус. Пътуването пак е прекрасно изживяване с възхитителни гледки – безкрайни полета с портокалови, лимонови и бадемови дръвчета. Впрочем, тук е столицата на портокалите и лимоните, а напоителните системи са създадени от арабите. Навсякъде около нас са оранжевите горички, на които градът дължи името си – на арабски Сулаар означава “златна долина”.
В катедралата “Св. Вартоломей” има Великденска служба, а после – едночасови изпълнения на духов оркестър в самата църква. Разхождаме се из красивите улички на Солер. Има всевъзможни магазинчета, включително и такива за коркови изделия – шапки, маратонки, обувки от корк (издържат и на дъжд!), чанти, картички и какво ли не. Обядваме с традиционните тапас и чаша сангрия. И поемаме към градчето Валдемоса в планините на Балеарските острови. Пътят е тесен и завой след завой, а от него надолу е пропастта към морето. Уникално и страшно! Шофьорът настъпва яко и взима завоите, насреща колите спират и дават заден, за да се разминем. Асфалтовото покритие е перфектно, а нито един шофьор не си позволи да надуе клаксон или да ругае.
Валдемоса има към 2000 жители, но е пълно с туристи. В неговия манастир великият композитор Фредерик Шопен и френската писателка Жорж Санд са изживявали любовта си. Посещаваме и музея на Шопен, където освен всичко е изложено и оригиналното му пиано.
На следващия ден прекосяваме целия остров Майорка от западната до източната му част. С автобус се стига за 1.20 ч. по великолепни пътища. Целта ни е градчето Порто Кристо, до което се намират прочутите подземни пещери Драк (Пещерите на Дракона). Хиляди туристи дневно ги посещават, цената за вход е 17.5 евро, смятайте за какви приходи става въпрос. Организацията е перфектна, опашки и суматоха няма, наоколо удобни паркинги и заведения. Пещерите са на 11 млн. години, с изящни сталактити и сталагмити. В тях температурата е 17-21 градуса, има няколко подземни езера, като най-голямото е 170 м и е дълбоко 12 м.
Част от тура е изпълнение на живо на класическа музика, като музикантите плуват в лодка в подземните пещери. После продължаваме с лодка в самите пещери – подземна неземна красота… Оттам поемаме към съседния град Манакор. Вероятно най-известен на острова, защото от там са големият тенисист Рафаел Надал и чичо му – легендата на “Барса” Мигел Анхел Надал. И днес си живеят в Манакор. Естествено, чичото има футболна академия в града, а Рафа – тенис академия.
Няма как да пропуснем академията на Надал. Уникален спортен комплекс с 45 тенис корта, на които тренират възпитаниците. Естествено, разполагат и с кампус, с фитнес сграда, басейни, зали за скуош… Комплексът е отворен и за посетители, любезно ни пускат да снимаме. Плюс два-три ресторанта, клубове и заведения, хотел “Рафа Надал”, феншоп на Матадора, музей на Рафа Надал, където са изложени отличията му. Срещаме и две-три български семейства. За жалост, не и самия Надал, въпреки че е тук и тренира за очакваното от всички завръщане след контузията. Футболната гордост на острова пък е ФК “Майорка”, който е в Примера дивизион. В него са играли българите Петър Курдов и Петър Михтарски.
Цените в Палма де Майорка не са високи. Дизелът е по 1.50 евро, колкото у нас. Някои стоки в супермаркетите са дори по-евтини от нашите. Придвижването из Балеарските острови е леко и комфортно. И в междуградските, и в градските автобуси организацията е перфектна. Качваш се задължително само от предната врата, шофьорът си продава билети на качване. Не мърмори, ако му плащаш в банкноти, стига да не е примерно от 100 евро. Забравихме веднъж да си вземем рестото и седнахме, шофьорът стана и ни донесе парите! Всички слизат само от средната и задната врата, на никой не му хрумва да се качва оттам.
Естествено, електронни табла с графика и времето до пристигане има не само на спирките, а и в самите автобуси. И още нещо за шофьорите – на спирката една майка беше с детето и количка, той скочи от шофьорското си място и се втурна да ѝ помага… Когато всички спазват реда, нещата са прости и удобни. Местните са типични южняци, които не спират да говорят и са много емоционални. Приветливи и отзивчиви, което прави престоя ни на Балеарските острови наистина незабравим.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът