Преди 147 години след пет века под османско владичество българските земи най-накрая отново добиват своята независимост. На 24 април 1877 г. в Кишинев руският император Александър II издава специален Манифест, с който официално обявява избухването на поредната война срещу Османската империя.
След форсирането на Дунава и дебаркирането на руските войски при Свищов, армията на освободителите е разделена на три отряда, всеки от които има различни поставени задачи. Западният отряд в състав 35 хил. войници и офицери, ръководен от ген.-лейтенант Николай Криденер, има за цел да овладее и Плевен и по този начин, осигурявайки десния фланг на руската армия, да се насочи към Стара планина. Русчушки отряд, ръководен от престолонаследника Александър Александрович, бъдещият император Александър Трети, в състав 70 хил. войници и офицери трябвало да се насочи и да овладее Русчук. По-късно обаче задачата е променена и се налага тя да заеме отбранителна позиция по долното течение на Янтра, за да попречи на османските войски да нанесат удар върху главните руски сили. Третият – Преден отряд, предвождан от ген.-лейтенант Йосиф Гурко, състоящ се от 12 хил. войници и офицери, има за задача да настъпи светкавично по вертикалната ос Свищов – Търново, а оттам по най-бързия начин да се отправят и да овладеят проходите в Централна Стара планина. Оттам да премине в Южна България и през Стара Загора бързо да достигне до Одрин. Като по този начин създаде условия за по-бързо и безпрепятствано настъпление на централните руски сили към столицата на Османската империя, Цариград.
Около две седмици, след като форсират Дунава, на 6 юли войниците от Предния отряд на ген. Гурко се установяват на лагер край тогавашното село Бяла черква. Генералът вече е осведомен, че в околностите на Търново няма силни редовни османски войски, но самият град е добре укрепен. Там са разположени пет табора пехота, няколко ескадрона и повече от десет артилерийски оръдия. На 7 юли руснаците напускат лагера си край бреговете на река Росица и се отправят към Търново. И се случва така, че през следващите няколко дни жителите на старата столица посрещат освободителите не един, а цели три пъти.
На 7 юли Драгунската конна дивизия и 16-та конна батарея, начело със самия ген. Йосиф Гурко, достигат местността Дервент. В подстъпите към града те се сблъскват с по-малка от тях по численост част на местния османски гарнизон. В последвалата битка османците са принудени да отстъпят като накрая дори са обърнали в позорно бягство. По заповед на генерала драгунската част заобикаля Търново и се появява на Севлиевския път, като по този начин успява да изненада османските войскови части в града. А 16-та конна батарея начело с подполк. Михаил Ореус заема стратегическа позиция и само с няколко оръдейни залпа прогонва първо османската артилерия, а после насочва огъня си и към пехотата, подпомогната от Казанския конен полк. Повече от 4 хиляди османски войници и офицери са принудени да бягат на изток към Осман пазар (дн. Омуртаг). Те са преследвани от руските конни части чак до свечеряване, когато се връщат обратно към Търново.
Така към 17,00 часа след близо 500 години средновековната българска столица Търново отново е свободна. Първи в града влизат войниците от казашката сотня начело с княз Алексей Церетели. Пленени са и голямо количество оръжие и боеприпаси от османския гарнизон. По този повод е изпратена нарочна телеграма до главнокомандващия руските войски княз Николай Николаевич. Ето и пълният текст на тази знаменита телеграма:
“Днес в 5,00 ч. аз след обяд превзех Търново с бой. В сражението участваха гвардейски полуескадрон,бригада драгуни, 16-та конна батарея и две сотни от Донския казашки полк. Загубите не могат да се определят сега, но очевидно са незначителни. Турците отстъпиха по направление към Осман пазар. Според показанията на жителите на Търново имало три табора низами и шест оръдия освен редифите, числото на които е неизвестно. Извиках в Търново цялата казашка бригада, стрелковата бригада, българското опълчение. Пленен е турският лагер, палатки, както и много патронни сандъци и аптечният обоз. Възторгът на населението е неописуем. В съборната църква беше отслужен молебен за здравето на Господаря Императора!”
При влизането на руските войски в Търново те спират на тогавашния градски център пред дома на Евгения Кисимова, председателката на местния женски комитет. За да посрещнат братушките, тук се стичат хората от целия град. Силно развълнувана Кисимова произнася прочувствено приветствие на руски език, с което учудва руснаците. След речта тя и останалите жени от комитета поднасят първо хляб и сол на руските освободители, а след това ги закичват с китка здравец. Самият генерал Гурко е приветстван в шпалир от хора и минава по улицата, успоредна на Янтра, която днес носи неговото име.
На следващия ден в Търново са посрещнати българските опълченци. А на 12 юли в града влиза и сам главнокомандващият, Великият княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. И ако посрещането на ген. Гурко става импровизирано, то за визитата на императорския брат търновското гражданство се подготвя. Прозорците са украсени със знамена, а хората са излезли на главната улица и хвърлят по преминаващите на коне руски войници и офицери купища цветя, които скоро образуват истински цветен килим върху калдаръма. Още на входа на града Великият княз и придружаващите го са посрещнати от свещеници с кръстове и хоругви и църковни песнопения. Към пеенето им се присъединява скоро и гражданството. Търновци се надпреварват да канят братушките в своите домове, като е въпрос на чест кой ще събере повече гости “братя славяни” в дома си. Бъчвите с виното и ракията се изнасят и разливат направо по улиците, а радостта на българи и руси е неописуема.
По време на освобождението си Търново е един от водещите български градове. До 1860 г. тук е имало три чужди консулства, 72 хана и десетки търговски дюкяни. През 1861 г. е построена и фабрика за производство на коприна. Скоро след Освобождението в Търново се установява Любен Каравелов, който пренася тук своята печатница. В годините след успешния край на Руско-османската война, донесла българското освобождение, старата българска столица кипи от живот. До избора на София за столица на Княжество България тук се установява интелектуалният и държавният елит на страната. Тук се открива Великото народно събрание, което приема Търновската конституция. Тук се провежда и Първото обикновено народно събрание, на което княз Александър Батенберг е избран за български княз. В Търново през годините са открити и се провеждат пет Велики народни събрания през 1879, 1885, 1893, 1911 и 1990 г. Всъщност последното от тях се открива в Търново, а след това заседанията му се провеждат в София. Търново е свързано и с още едно велико и знаменателно събитие в българската история. На 22 септември 1908 г. тук княз Фердинанд обявява Независимостта на българската държава и приема титлата цар.
Иван ГЕОРГИЕВ