Безплатен достъп до два от обектите на Регионалния исторически музей във Велико Търново, свързани с живота на Васил Левски, ще имат на 18 юли жителите и гостите на старата столица. От 9 до 16 часа всеки желаещ може да разгледа експозицията с ценни реликви от Апостола на свободата в музей “Възраждане и Учредително събрание”. Отворен за посетители ще бъде и затворът-музей, където великият българин е прекарал последните дни от живота си.
По повод 176-годишнината от рождението на Дякона търновци ще могат да гледат и документалния филм “Пътят на Левски”, който представя основни моменти от дейността на революционера. Кинолентата ще се върти през целия ден в музей “Възраждане и Учредително събрание”.
Общоградското поклонение на паметната годишнина ще се проведе от 17 часа пред паметника на Васил Левски. То ще започне с поетично встъпление, а след това своето есе “Защо Левски е в сърцето на всеки българин” ще прочете единадесетокласничката Йоана Нанкова от Хуманитарна гимназия. Военният ритуал за полагане на венци и цветя на признателност ще започне в 17,20 часа. Пред монумента по традиция ще премине тържествен марш на Почетния караул от Националния военен университет “Васил Левски”.

В килиите на търновския затвор Васил Левски е прекарал пет от последните си дни, преди да го отведат в София и да го обесят. Затворът се намира зад сградата на бившия турски конак и настоящ музей “Възраждане и Учредително събрание”. От няколко години мястото е превърнато в музей с възстановка на интериора на три от килиите и карцера, функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания. Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените близо метър и има два вътрешни двора, оградени от високи зидове. В единия е извършвано оковаването на затворниците, а другият е бил предназначен за разходки.
“Левски лежи в Търновския затвор от 28 до 31 декември 1872 г. На 27 декември 1872 г. великият българин е заловен при драматични обстоятелства в Къкринското ханче край Ловеч. Ловешкият каймакамин не успява да установи със сигурност самоличността на бунтовника и го изпраща в Търново за разпознаване. По онова време Левски е усилено издирван от органите на реда и турската полиция разполага с един от неговите портрети. На следващия ден, 28 декември, Дяконът е доведен в старата столица и затворен в Търновския затвор заедно със своите съратници Никола Цветков-Бакърджията и Христо Цонев-Латинеца. Въдворен е в самостоятелна килия, за да не общува с останалите затворници. Левски не е подлаган на мъчения, вероятно за да бъде запазен жив за предстоящия процес в София. Затворникът дори е нахранен от пазачите си, тъй като няколко дни е гладувал и съществувал риск за здравето му”, възстановява събитията от преди 140 години д-р Светла Атанасова, уредник в отдел “История на България XV-XVIII век” в Регионалния исторически музей.
В сградата на турския конак Васил Левски е подложен на три разпита, като при последния той признава самоличността си. “Турците успяват да съберат безспорни доказателства, че заловеният е ръководителят на Вътрешната революционна организация, благодарение на търновския търговец и фабрикант Стефан Карагьозов – член на турския меджлис, който лично познава Левски”, допълва д-р Атанасова.
Вестта за залавянето на Васил Левски всява смут в редиците на Търновския революционен комитет, тъй като съществува реална опасност за разбиване на създадената комитетска мрежа. На извънредно заседание членовете на Търновския революционен комитет, сред които Христо Иванов – Големия, Иван Хаджидимитров – Заралията и Христо Караминков – Бунито решават да проверят какво е здравословното състояние на Апостола и да предприемат мерки за неговото освобождаване. Затова, за да прегледа раните на арестувания в затвора, е изпратен местният лекар д-р Стат Антонов. Прегледът установява, че Левски има само повърхностни рани и една по-сериозна травма на едното ухо, засегнато от турски куршум.
“Веднага след това добро известие местните революционни дейци замислят план за спасението на Левски. Планът предвижда да запалят Конака с факли и в създалата се суматоха затворниците да могат да избягат. Осъществяването на тази идея обаче завършва с неуспех, тъй като факлите падат на плочника и пожар не възниква.
Направен е и втори опит за освобождаването на Левски. Този план предвижда нападение над турския конвой, който ескортира Дякона до София, като бунтовниците са локализирани в покрайнините на Търново. За съжаление обаче конвоят потегля от Търново много преди революционните дейци да пристигнат на мястото на засадата – още в нощта на 31 декември 1872 г. срещу 1 януари 1873 г. Рано сутринта на 1 януари търновци безрезултатно очакват появата на Левски на уреченото място, тъй като ескортът отдавна е минал”, разказва уредникът. Това трагично разминаване проваля и втория, последен опит за спасяването на Апостола.
Златина ДИМИТРОВА