Мощите на цели седем светци и светици пазели през Средновековието старата българска столица Търновград. Днес е трудно да се каже кои мощи къде точно са се намирали, а историците и археолозите могат само да предполагат и да градят догадки и хипотези за това. Най-често се предполага, че те са били не в Патриаршеската църква на Царевец, а в подножието му, от двете страни. От лявата страна в Асенова махала някога са се намирали манастирският комплекс “Великата лавра”, включващ църквите “Св. 40 мъченици” , “Св. св. Петър и Павел” и “Св. Йоан Рилски”.
От дясната страна на Царевец, пък се е намирал кварталът на чужденците, Френкхисар, където също е имало религиозни сгради, а може би в някой от тях и свети мощи.
Началото на събиране на свети мощи от различни краища на Балканите и пренасянето им в столицата Търново е поставено от цар Асен I, който през 1195 г. пренесъл мощите на най-почитания български светец Йоан Рилски от Средец. След възкачването на трона, по-малкият му брат Калоян продължава поставеното начало и го превръща в традиция. Той пренася в престолнината мощите на още трима светци: Михаил Воин, Иларион Мъгленски и Йоан Поливотски, и на една светица – Филотея Темнишка. Благодарение на Иван Асен II пък столицата се сдобива и с мощите на св. Гавраил Лесновски и св. Петка Българска.
Къде са се съхранявали мощите на седмината балкански светци? Информация за част от тях ни дават съхранилите се до наши дни средновековни исторически извори.
Според съвременните историци и археолози първите, донесени в Търново мощи, тези на Йоан Рилски, най-вероятно са се съхранявали в едноименния храм в Асенова махала. Той беше разкрит преди десетина години от професор Николай Овчаров, като се оказа, че през последните десетилетия върху затрупаните основи на някогашния Божи храм е струпано квартално сметище. Според проф. Овчаров именно в този храм мощите на Йоан Рилски са се пазели чак до края на XV век, когато след падането на Търновград са били пренесени в Рилската света обител. Само на 30-ина метра от храма, носещ името на св. Йоан Рилски, се намира средновековната църква “Св. св. Петър и Павел”, където са се намирали мощите на св. Йоан Поливотски. А във все още неоткрития манастир “Св. Богородица”, отново под Царевец, пък са се съхранявали нетленните останки на Св. Филотея Темнишка. Пак в този район, в църквата “Св. 40 мъченици” са се намирали мощите на Иларион Мъгленски. Там са се намирали мощите и на най-големия светец на западната ни съседка Сава Сръбски.
Според проф. Хитко Вачев мощите на св. Михаил Воин са се съхранявали на Царевец, в Патриаршеската църква “Свето Вознесение Христово”. Според учение там са се намирали още и мощите на канонизираните български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.
Мощите на св. Петка Български или Търновска били положени в дворцовата църква на Царевец. Последните мощи, тези на св. Гавраил Лесновски, пък са били отнесени на хълма Трапезица и са положени в църквата “Св. Апостоли”. Това не бива да учудва, тъй като днес е прието, че именно Трапезица е било родовото имение на братята Асеневци. И затова си е съвсем нормално поне едни мощи от всичките да бъдат оставени в храм в тази крепост.
След завладяването на столицата Търново от османците през 1393 г. съдбата на мощите се променя. За част от тях се знае каква е съдбата им, а за други, уви, не. Патриарх Евтимий прави опит да спаси част от светите мощи, като прибира някои от тях в новата резиденция “Св. св. Петър и Павел” в Асенова махала. Смята се, че там са били прибрани мощите на Михаил Воин, Йоан Поливотски и Йоан Рилски. В манастири около Търново пък са били прибрани мощите на останалите четирима светци и тези на византийската императрица Теофано. Според проф. Хитко Вачев нетленните останки на Филотея, Петка и Теофано са преместени в средновековен манастир, в местността Френкхисар под Балдуиновата кула. Оттам след превземането на Търново те са били отнесени във Видин, а след превземането му са разпръснати в съседните балкански страни: Сърбия, Румъния и Константинопол.
Къде се намират днес мощите на седмината светци, пазили Търново в продължение на над 200-250 години? Уви, за някои от тях е трудно да се направят дори и предположения.
За мощите на св. Йоан Рилски е известно, че след падането на столицата Търновград през 1469 г. с разрешението на султан Мехмед Завоевателя те са пренесени в Рилския манастир, като събитието е описано подробно от книжовника Владислав Граматик. Мощите на най-българския светец и днес, повече от половин хилядолетие по-късно, все още са в обителта. Те се намират в специален сандък, пред иконостаса в главната църква. Всеки вярващ може да целуне ръката на светеца. През 2009 г. малка частица от светите мощи на Йоан Рилски са предадени на Търново и се съхраняват в митрополитската църква.
Мощите на св. Йоан Поливотски се пазят в град Амория в Мала Азия, а тези на св. Петка в Яш. Говори се, че и днес, мощите на св. Йоан са се запазили нетленни. Всяка година на Петдесетница те са изваждани от ковчега и облечени в архийерейски одежди, са отнасяни до Светия престол, където, поддържано от двама души, остава чак до края на службата. В румънския град Куртя де Арджеш пък днес се съхраняват мощите на света Филотея. Къде са мощите на Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски и Михаил Воин е неизвестно. Според украинския филолог и славист Виктор Григорович мощите на Св. Иларион остават в Търново в превърнатата в джамия църква “Възнесение Господне”, на върха на Царевец. Според други сведения пък, след превземането на Търново в знак на благоразположение султан Баязид подарява мощите на св. Иларион на владетеля на Велбъждкото деспотство Константин Деян, който ги отнася в манастира “Св. Йоаким Осоговски” в днешния град Сарандапол, намиращ се на територията на Северна Македония.
От съвременна гледна точка е трудно да се осмисли какво е било значението на мощите на седемте светци в старата българска столица Царевград Търнов. За средновековния вярващ човек обаче закрилата не на един-двама, а на цели седем небесни застъпници пред Божия престол е било повече от магическо. Затова и жителите на Търново посрещат падането на столицата не като победа на по-силния враг, а като справедливото Божие наказание заради отвръщането на българите от християнската вяра и възникването на множеството ереси в държавата. За съжаление през вековете не са запазени много случаи на чудеса, извършени от мощите на седемте светци в Търново. Смятало се е, че те помагали най-често в случаи на безплодие, слепота, глухота и проблеми с крайниците. Според днешните историци, в периода XII-XIV век столицата Царевград Търново е превърната в казано на съвременен език център на “поклоннически и култов средновековен туризъм”. Преди няколко години търновски историци споделиха идеята си да се направи опит мощите на седмината светци и светици да бъдат отново открити и частици от всички тях да бъдат пренесени в старата българска столица. Засега обаче по този въпрос все още не е направено нищо.
Иван ПЪРВАНОВ