Монаси донесоха в Плаковския манастир мощи на св. Матрона и чудотворна икона

Мощи на св. Матрона Московска и чудотворна икона на св. Богородица Акатистна донесоха монаси специално за храмовия празник на Плаковския манастир “Свети Илия”. Десетки вярващи от цялата страна, които дойдоха на богослужението вчера, се поклониха и се помолиха за здраве пред светините. Св. литургия отслужиха архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир край София, архимандрит Исак и йеромонах Максим от Видинска епархия и йеромонах Стефан от Троянската света обител. По време на службата в църковни песнопения им припяваха студенти от Богословския факултет на Софийския университет. Всички те бяха дошли по покана на игумена на манастира край търновското село Велчево – отец Гервасий.
Светите мощи и чудотворната икона се съхраняват в катедралния храм “Свети вмчк Димитър Солунски” във Видин, но бяха донесени от монасите с благословията на Видинския митрополит Дометиан. “Частица от нетленното тяло на руската светица беше донесена от Москва преди две години от архимандрит Исак. Света Матрона е една от най-почитаните московски светици, тъй като целият ѝ живот е бил пример на подвиг за саможертва, любов и търпение”, разказа отец Максим. Счита се, че молитвите пред нейните мощи помагат за изцеление от различни болести, за благополучие на семейството и децата, предпазват от природни стихии и дори финансови проблеми.
Той обясни, че чудотворната икона за първи път от 117 години напуска видинската църква, която е втора по големина у нас след храм-паметника “Свети Александър Невски” в София. Реликвата е дарение от Йерусалимския патриарх за построяването на катедралния храм в града през 1900 г. Тъй като той самият не могъл да присъства на освещаването, изпратил като благословение иконата на Божията Майка. Тя впечатлява с ювелирното си изпълнение, тъй като цялата е обкована със седеф.
“Иконата станала чудотворна през 1942 г., когато 13 души загинали в голямо наводнение в града. Благодарение на молебен пред образа на Христовата майка, по време на който бил прочетен Акатист на св. Богородица, видинчани се възстановили след бедствието само за няколко седмици. На службата присъствал и цар Борис III”, обясни духовникът. От тогава иконата прави чудеса във Видин.
Църковната делегация от Видинска епархия идва за втора поредна година на празника в Плаковския манастир. “Нашата катедрала е пазител на множество светини, като мощите на св. Пантелеймон, св. Йоан Рилски, св. Антоний Велики, св. Харалампий, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, частица от Кръста Христов, частица от Мамрийския Дъб, камък от гроба на св. Мина, камък от гроба на св. Богородица от Йерусалим, както и цялото тялото с нетленните ръце на Видинския митрополит Кирил, който се подготвя за канонизация. В храма се намира също така и чудотворният образ на св. Богородица Милваща. Някои от тях донесохме за поклонение през миналата година”, сподели йеромонах Максим.
Курбан за около 300 души беше подготвил за празника игуменът отец Гервасий, като лично той беше ангажиран с приготвянето на ястието. “Сложил съм 70 кг овче месо и телешко филе. С него в казана врат всички земни блага, които Господ ни е дал. Когато благата се споделят взаимно, служат за здраве и спасение на човеците”, обяснява отецът.
Празничното богослужение в храма е започнало с бдение още предишната вечер, а за него е пристигнал Великотърновският митрополит Григорий. Той е благословил и полученото дарение от руската дарителка Лидия Петровна, която от години помага на манастира. Сега тя е подарила протоскинитарий малък иконостас, за който се изработва и икона на св. Богородица Скоропослушница с обков.
Плаковският манастир е паметник на културата от национално значение. Основан е в началото на XIII век, като първоначално се намирал на няколко километра от днешната обител. Там сега стоят руините на малка старинна църква. На сегашното си място манастирът е издигнат през втората половина на XIII век и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие, разказа отец Гервасий.
През 1450 г. Плаковският манастир е възстановен, като впоследствие неколкократно е опожаряван и разграбван. През 1794 г. Неофит Бозвели е посетил на два пъти манастира и обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из страната учители и свещеници, които да служат на български език. При второто си идване Неофит Бозвели оставя в манастира и своя труд “Славянобългарское детеводство”. Чест гост в Плаковския манастир е бил и поп Стойко Владиславов, познат повече като Софроний Врачански, който по-късно станал и игумен на съседния Капиновски манастир. Той оставил на монасите в манастира своята книга “Неделник”. В Плаковската обител гостувал и игуменът на Преображенския манастир – йеромонах Зотик, който организирал тук работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1835 г. в манастира е организирана Велчовата завера, като един от водачите ѝ бил бившият игумен на манастира отец Сергий. След потушаването на заверата манастирът е разрушен, а за това сега напомня голямата мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.
Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 г. по времето на йеромонах Софроний. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен сегашният манастирски храм “Св. пророк Илия”, строен от Колю Фичето. През 1865 г. майсторът изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели.
Църквата е от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е еднокорабна, продълговата сграда с островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони с капители и открит притвор. Храмът се отличава с великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции, изпълнени в традициите на Тревненската школа.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Бранимир БОНЕВ