Около 60 награди от различни национални конкурси са спечелили възпитаниците на Ана Борисова от пет фолклорни фестивала през последните седмици. Вече пет години народната певица учи децата на родолюбие и посява в техните сърца магията на любовта към българския фолклор. Тя работи като вокален педагог във Велико Търново, Сухиндол и Дряново, а успехите на нейните ученици са най-голямата й радост. Освен в класовете по народно пеене, тя преподава и на студентите от катедрата по музика на Педагогическия факултет при ВТУ.
Пълен набор от отличия са извоювали децата от класа по народно пеене към СОУ “Св. Климент Охридски” в Сухиндол, на които Ана Борисова се е посветила от четири години. Само от Националния фолклорен конкурс “Орфеево изворче” в Стара Загора малките певици са се завърнали с пет златни, пет сребърни и пет бронзови медала. Първото място в конкурса “С песните на Бинка Добрева” е спечелила Теодора Алтънова. Със своето брилянтно изпълнение момичето е обрало овациите на публиката и журито, като дори било поканено да участва в галаконцерта на лауреатите. Десислава Дукова е получила втора награда, а Елизабет Златкова – трета награда във втора възрастова група. Музикалното състезание се провежда в ямболското село Роза. От Втория национален събор на овцевъдите в Арбанаси, в раздела за народно пеене за деца в неравностойно положение, Александра Кушева е спечелила първа награда.
На първо място в село Роза се е класирала и Рая Аламурова, която учи народно пеене при Ана Борисова в новосъздаденото от нея сдружение “Анна – Фолкарт”. Рая има първа награда и от “Орфеево изворче”. Там на първо място са се класирали още Мирела Печинова и Теодосия Иванова. Мирела Стойкова се е върнала с втора награда, а Преслава Пенева – с поощрение. Националният фолклорен конкурс в Русе пък е донесъл втора награда за Теодосия Иванова и поощрение отново за Преслава Пенева. Тези момичета също развиват своя певчески талант в “Анна – Фолкарт”.
Възпитаниците на вокалния педагог са обрали наградите и в националния конкурс “Авлига пее”, който се проведе наскоро в село Обединение. По регламент участниците в него изпълняват песни от репертоара на Мита Стойчева. В този конкурс Ана Борисова се е представила с децата от сдружението, от училището в Сухиндол и със студенти от катедрата по музика на ВТУ. Второкурсничката Николета Начева и Кремена Иванова от първи курс са спечелили втора награда. С отличия за трето място са били наградени Ивелина Костадинова, трети курс, и четвъртокурсничката Ина Иванова. Певиците от сдружение “Анна – Фолкарт” Теодосия Иванова, Рая Аламурова, Мирела Стойкова и Мирела Печинова са извоювали трета награда, а Преслава Пенева – поощрителна награда.
Възпитаниците на гимназията в Сухиндол имат един златен медал в първа възрастова група за Ивалина Стойчева, втора награда за Десислава Дукова и Александра Кушева в първа възрастова група, трета награда за Елизабет Златкова във втора възрастова група и Теодора Алтънова, Есмяргюл Тосунова и Герман Златков, които са пели в първа възрастова група. Поощрения журито е дало на Поликсена Монева, Искра Попова, Николета Златанова, Нарин Калинова, Виктория Златкова и Йорданка Стойчева.
Ана Борисова: “Народната песен е пълноводна река, от която може да пиеш, без да свършва”
– Ани, какво е за теб народната песен?
– За мен народната песен е пълноводна река, от която може да пиеш, без да свършва. Песента е моят живот, моят стимул и начин да се зареждам с положителна енергия. Тя носи много история и мъдрост в себе си, която в днешните дни на модерни технологии и забързано ежедневие ни връща някъде там в миналото, където всичко е някак си почти спряло.
– Защо избра да се занимаваш с народна музика?
– Преди около 20 години, на сцената на дряновското читалище “Развитие”, за първи път се представих на сцена, това беше мигът, в който реших, че това ще бъде моят живот, че това е моята съдба. В нашето семейство пее моята баба, но всички обичат народната музика. Изключителното е, че с течение на годините моят глас съзрява и в моите записи аз чувам тембъра, гласа на баба ми, което, от една страна, ме натъжава, но, от друга, ми показва, че талантът се предава и, дай Боже, аз ще го предам на моите деца и внуци.
През годините завърших музикална педагогика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а след това и изпълнителско майсторство в Академията в Пловдив. От 2009 г. съм асистент по народно пеене в катедра “Музика” към ВТУ. С голямо вълнение създадох вокален квартет “Етно войсис” с участието на студентите Цветина Минева, Силвия Минкова и Силвия Димитрова. Формацията вече е носител на много награди от национални и международни конкурси и е част от всички празници на университета. Сега вече в по-голям състав, “Етно войсис” продължава да живее с гласовете на студенти по народно пеене от втори и трети курс. През 2012 г. заедно с доц. Митко Димитров създадохме и народен хор, който прославя името на ВТУ и своите преподаватели на национални и международни сцени. В последните години работя върху докторска дисертация с изключителен научен ръководител – доц. д-р Марияна Булева-Петрова. В момента записвам и нов албум, който планирам да издам през 2015 г., във връзка с моята 30-годишнина.
– Какво е различното в работата с децата и студентите?
– Работата със студентите е по-трудоемка, защото вокалният педагог трябва да бъде и приятел, но и респектиращо да преценява границата в отношенията. За да има добри постижения и резултати, е необходим индивидуален подход, наличие на уважение и респект, които при децата са по-лесно постижими, защото те са чисти и искрени и точно в детската възраст е добре децата да бъдат запознати с народна песен, музика и танци, защото любовта към народната музика е като всяка друга любов – или я обикваш завинаги, или никога не разбираш нейната магична сила и въздействие. Точно това е, което искам да възпитам в тях, любовта към българското фолклорно наследство и истински патриотизъм към съхраняването й за поколения напред.
– Защо се зае с организирането на конкурса “Северняшки славей” и какво искаш да постигнеш с него?
– Обичам много песните от Тракийската фолклорна област, които редовно изпълнявам. Но уважавам много и песните от Северняшкия край, с които съм пораснала. Опитвам се да запозная с тях и моите възпитаници от университета, СОУ “Св. Климент Охридски” и новосъздаденото сдружение “Анна-Фолкарт”. Моята цел е да възродим и популяризираме песните на Борис Машалов, Мита Стойчева и Иван Пановски. Това са песни емблеми, които според мен стоят в сянка в сравнение с всички останали фолклорни области.
Тук е мястото да благодаря на Община Велико Търново и екипа, който направи възможно осъществяването на този празник на българското народно песенно фолклорно наследство. Ще бъдем щастливи, ако има успешен старт, който да постави началото на ежегодното му провеждане.
Златина ДИМИТРОВА



Къде няма да има ток








