Виктория Георгиева и Николай Божинов са двама млади художници, които живеят в свой въображаем свят на цветове и форми от приказни места и красиви приключения. За да видиш и почувстваш техните позитивни послания, не е задължително да влезеш в галерия. Достатъчно е да се разходиш по улиците на Велико Търново и да обърнеш внимание на преобразените трафопостове, големи ръждясали врати, пощенски и електрически кутии, шахти и др.
Вики и Ники са творчески тандем, познат под името SunShiners – Слълнцегреещите. Двамата се опитват да намерят себе си в изкуството, а едно от проявленията на тяхното творчество е стрийт арта. От четири години творците са двойка и в живота. С изкуството си те се опитват да създадат за хората рай на земята. Затова се обръщат един към друг с миловидното “Райче”, а двойката си представят като семейството Райчеви. Стремят се те самите и техните картини да излъчват слънчево настроение.
За младите автори уличното изкуство е възможност да изразят идеите си и да вдъхнат душа на бездушната градска архитектура и грозните неща по улиците. Стрийт артът често се спряга като синоним на графитите, но не е същото. В действителност обхваща много повече от картини върху стена, а за направата му се използват разнообразни изразни средства и техники за общуване – рисунки с маркер или четка, надписи, лепенки, шаблони, плакати, мозайка, видеопроекции, дори инсталации. И най-важното е, че те са съобразени с контекста на конкретното пространство. “Повечето хора ни се радват, което ни стимулира да продължим да го правим, но има и такива, които не гледат на нашите работи сериозно”, споделят артистите.
Тази седмица те откриват своя съвместна изложба в арт зоната “На тъмно” във Варна. Там представят картини, рисунки, арт и видеоинсталации, правени по време на многобройните им участия във фестивала, и проекти у нас и в чужбина.

Вики е на 23 години, от Исперих и е четвъртокурсничка по педагогика на живописта във Факултета по изобразително изкуство при Великотърновския университет. Със стрийт арт и графити изкуство се занимава от 6-7 години. “В началото единственото изразно средство за мен бяха графитите. Важно за мен беше да пиша името си по стените и да вандалствам. Това беше някакво тийнейджърско увлечение, което за щастие продължи много кратко, защото много бързо разбрах, че това не ми доставя удовлетворение. След това по интернет се намерих с едно момче, което вкара в главата ми тази мания по стрийт арта. Заедно започнахме да рисуваме върху елтаблата във Варна и да претворяваме всякакви други форми в градската среда”, разказва художничката.
Ники е на 26 години и е от Велико Търново. Той също е възпитаник на факултета, където преди двe години завършил скулптура в класа на проф. Ненко Маров. “Още в ученическите ми години стрийт културата беше много актуална. В училище рисувах по задните листи на тетрадките и учебниците, по чиновете. Това бяха някакви надписчета и най-вече моето име, изписано по всевъзможен начин. Когато постъпих в университета, започнах да рисувам по друг начин. Вдъхновяваха ме не само надписите, а природата и средата около нас. Пък и баща ми все повтаряше, че имената на глупците висят по стените. В този момент срещнах Вики. Аз бях трети курс, тя точно кандидатстваше. Залюбихме се едно лято и заедно започнахме да рисуваме по улиците. Тя възроди отново в мен увлечението към уличната култура, защото аз вече се бях затворил във факултета и мислех за друг тип представяне на изкуството”, споделя Ники. Оттогава двамата творци са неразделни. Рисуват заедно, пътуват из цяла България, за да участват в различни фестивали и проекти, свръзани със стрийт арт.
Първото съвместно творение на Вики и Ники е върху металните врати на едно електрическо табло на Самаводската чаршия. В началото дамата визуализирали с бои част от нейния вълшебен свят – красиво дърво с пъстроцветни листа, а в тях птички, които се обичат. За да предаде концептуалност на рисунката и да я свърже символично с мястото, където се намира, Ники я допълнил с шарени черги. По време на първия пленер по живопис на Самоводската чаршия момичето нарисува всички електрически и пощенски кутии по старинната улица. След това нейните малки весели човечета започнаха да се появяват по кутиите на целия град. “Навсякъде, където съм живяла, си личи, защото по цялата улица, дори по съседните има мои неща”, смее се Вики.
Всеки артист носи своя индивидуалност, затова по различен начин изразява себе си. “Аз например винаги мисля за конкретното място, където рисувам, и средата, която го заобикаля. Опитвам се винаги да съм в симбиоза с него”, признава авторката. А колко ще продължи разкрасяването на една кутия например, зависи от състоянието, в което се намира. “Понякога ми отнема два часа само да я почистя. Първо заливам с вода кутията, а след това с шпатула започвам да отлепям всички плакати, стикери и боклуци, налепени с времето. После я обработвам с грунд за метал, а когато засъхне, “платното” ми вече е напълно готово. Така на практика даваш нов живот на нещо старо и неугледно”, търпеливо обяснява художничката. В по-голяма част от уличните си пана Вики и нейният приятел влагат лични средства. Те имат дълъг списък със сиви пространства в старата столица, които съвсем скоро ще изпишат. Сред тях има стени, трансформатори, електрически кутии. “Ние гледаме по интелигентен начин на тези неща, не си позволяваме да рисуваме навсякъде. Никога не се е случвало някой човечец да си измаже стената, а ние да отидем и да му я нацапаме. Опитваме се да освежим някоя стара сграда или пък коридор, за да може след това, като минат от там хората, да се почувстват по-ведро, да им създадем настроение”, допълва Ники.
Изкуството на двамата райтъри вече е познато в Испания и Украйна. През миналата учебна година Виктория се е обучавала по програма “Еразъм” в града на Санчо Панса Куенка. Там студентката също се е обучавала в областта на живописта, но в програмата са били заложени и много експериментални часове – по инсталации, изкуство на звука, дигитално изкуство, насочено към видеото и звука. “Отидох пълна с идеи как да претворя различни неща по улиците или пък в ателието, затова веднага започнах да рисувам. Без да съобразя, съвсем деликатно направих много неща в старата част на града, която е исторически и архитектурен резерват. Местните хора и чужденците, които минаваха покрай мен, много ми се радваха, но след около десетина дни творенията ми изчезнаха. От градската управа бързо ги пребоядисаха. Останах впечатлена, защото на Балканите и в Източна Европа могат да се видят “стари бомби” на по 20 г. При нас няма достатъчно средства, затова явно никой не си мърда пръста да чисти”, споделя Вики.
Миналата есен заедно с Николай са участвали в резидентна програма за артисти, организирана от Музея на идеите в украинския град Лвов. Там за две седмици българите са реализирали първия стрийт арт проект. Предизвикателство за тях е била изявата им в ъндърграунд фестивал в Мадрид. Той се е провеждал в къща в покрайнините на испанската столица. “Там много артисти окупират изоставени сгради и ги превръщат в арт центрове”, обяснява Ники.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив