Млада икономистка отглежда биволи

Млада рокерка отглежда стадо биволи в павликенското село Долна Липница. Цветелина Недкова е дипломиран специалист по икономика и IT технологии. За разлика от повечето от връстниците си обаче тя не мечтае за лека и сладка чиновническа работа зад бюро в офис, нито пък смята да търси щастието си в чужбина. Защото е убедена, че и в България за младите хора има работа и перспектива, стига само достатъчно силно да искат да се реализират и да повярват в мечтите си.
Родителите на Цветелина от дълги години се занимавали с животновъдство и отглеждали крави. Покрай тях младата дама от дете свикнала да бъде в обора и да върши черна физическа работа, която за градските ѝ връстнички би изглеждала тежка и унизителна. Преди вече повече от десет години момичето решава да си направи свое стадо от едър рогат добитък, но се насочва не към кравите, а към биволите. Първите си биволици порода българска мурра тя купува от възрастен мъж от ловешко село. След това стадото ѝ постепенно се увеличава до вече около 50 броя. За да увеличи стадото, стопанката разчита предимно на изкуственото заплождане. Идеята на този вид изкуствено осеменяване е да се запази качествената българска порода. У нас обаче се оказва, че единственият вариант за извършване на кръстосване е чрез внос на биволи от Индия. Тъй като и самата българска мурра всъщност е кръстоска между две други породи – индийската мурра и нашенския традиционен местен бивол
Младата дама разказва, че за разлика от кравите, по отношение на храната биволите са по-лесни за гледане, тъй като цяла зима могат да минат и само на слама. Но за сметка на това пък те имали доста по-труден и своенравен характер.
“Биволите са по-буйни и трудно свикват с нов човек. Случвало се е, когато мен ме няма те да не пускат мляко, за да не ги дои чужд човек. Освен това са животни, които почти не боледуват. По време на Чернобилската авария през 80-те години на ХХ в. единственото незаразено мляко било биволското”, разказва младата животновъдка. Другата разлика с кравите е, че биволите дават по-малко мляко, най-много до 8 литра от животно. Но за сметка на това пък биволското мляко е най-търсеното и предпочитаното заради своята гъстота и калоричност. Още една разлика между кравите и биволите е, че последните са дълголетници и могат да живеят и до 50 години. Всяко едно от животните в стадото на младата фермерка има свое собствено име, като някои от тях са доста необикновени и чудати. Така например една от любимките и е Чудомира, първото малаче, което се родило в стадото. За нея стопанката ѝ твърди, че е изключително умна.
Ако някой си мисли, че е лесно да се гледа едър рогат добитък, горещо се лъже. За да отглеждат нейните биволи и собственото си стадо от 120 крави, в първите години родителите на Цветелина са били принудени да теглят голям банков кредит. Заемът вече е върнат и фермата на младата дама и съпруга ѝ Емил се развива добре. Дневният млеконадой е между 100 и 150 литра. За да се постигне това количество, е необходимо биволите да се гледат добре. Животните на младото семейство от Долна Липница се хранят с концентриран фураж, люцерна и разбира се, се извеждат на паша винаги, когато атмосферните условия позволяват. Самата Цветелина не крие, че отглеждането на биволи е един трудоемък процес, при който резултатите се постигат бавно. Но никога през тези години тя нито за момент не е съжалила, че се е посветила на тези животни. Защото за нея биволовъдството е една своеобразна философия и начин на живот. Разбира се, тя не пропуска да отбележи и неоценимата помощ, която получава от браншовата асоциация. Оттам следят случващото се във фермата на Цветелина и оказват винаги съдействие в случай на нужда. Когато се родят малачетата, най-добрите от тях се подбират и се купуват и изпращат за разплод в други стопанства. По този начин хем се помага на стопаните на изкупените животни, хем пък от друга страна се повишава качеството на биволовъдството в другите ферми.
Интересът към млякото на биволите е изключително голям и хората се записват, за да си купят истинско прясно биволско мляко без подобрители и консерванти. Цветелина признава, че преди това са продавали млякото си на мандра, но изкупните цени там не били високи, а освен това и пазарът не бил постоянен и сигурен. Затова се наложило да потърсят друг вариант. Регистрирали се по Наредба 26, отнасяща се до изискванията за директни доставки на малки количества храни и суровини от животински произход. Така сега семейството може да си продава млякото напълно свободно и законно според държавните изисквания. Всъщност млякото те продават предимно на хора от съседните населени места, макар понякога да идват и клиенти от по-далече. И както се казва, апетитът идва с яденето. Мечтата на младото семейство е да има и своя собствена малка мандра, в която да произвежда биволско кисело мляко и сирене. Като с това да бъде затворен производственият цикъл, без да се влияят от външни фактори и посредници, от чийто настроения да зависят. Впрочем биволите на Цветелина участват и на Националното изложение на животни в Сливен, където през последните години те печелят неизменно първите награди.
Цветелина Недкова е момиче с разностранни интереси. Шест години е тренирала карате. Обича машините и може да кара трактор, фадрома, лек автомобил и камион. Пада си и по моторите. Убедена е, че за да успее в живота, не е необходимо един млад човек да напуска България. И тук, в родината, той може да се развива и да успява. Трябва обаче държавата да насърчава и поощрява хората, които имат перспективни идеи и намерения да работят за бъдещето на нашата страна.
Иван ГЕОРГИЕВ