Млад кмет съживява партизанското село Горски Сеновец

Публикувано на ср, 31 Юли 2013
2467 четения

Нойко Нойков рядко се задържа в кметския си кабинет, предпочита да е сред съселяните си.

Сгушен в полите на Балкана, Горски Сеновец живее своя си живот. Тръгваме към стражишкото село, защото са ни казали, че кметският наместник е млад и много деен.
Нойко Нойков ни посреща в малкия си кабинет, зад него е поставена стара пожълтяла вече карта на България, на която към територията на стрната са включени отнетите ни Македония и Тракия. Нойко продължава да живее с мечтата за една по-голяма България. Обичта към родното му място, където е играл на воля през ваканциите, го върнали на село. Младият мъж вярва, че за живота в Горски Сеновец и малките български селца не трябва да се говори в минало свършено време.
Това име селото е получило, защото от всички страни е заобиколено от гори. “Партизанско селище е, в много къщи има скришни места за партизаните и ятаците, включително и сцената на читалището е със скришен изход, но тази част от историята вече е позабравена. За нея напомня само паметникът в центъра на селото”, разказва кметът.
Нойко е кметски наместник първи мандат. Роден е в Стражица, където учил до осми клас, след това изкарал и електротехникума в Горна Дряновица. Всяко лято обаче бил в Горски Сеновец, родното село на майка си. “Милея за селото. Болеше ме, като гледах как толкова години нищо не се прави, не исках да гледам как всичко замира. Много ми се чудеха, като разбраха, че напускам една от най-добре платените фирми в Стражица, за да се захвана с работата като наместник. Заплатата ми там беше около три пъти по-висока, но парите не са всичко в един човешки живот. Гербаджия съм. С кметицата на Стражица Детелина Борисова се разбираме много добре”, признава 36-годишният мъж. Съпругата му и двете му деца също го подкрепили.
Според регистрите в Горски Сеновец са записани 327 жители, но в момента в селото живеят около 240 човека, 30 от тях са роми. “Има много млади хора в селото. През миналата година смъртният случай е само един, за сметка на това се родиха две деца – едно българче и едно ромче”, споделя кметският наместник.
Хората в селото нямат поминък, но има голям арендатор, който обработва земите им, давал им добра рента. В околностите на Горски Сеновец има три микроязовира, от тях само единият е под аренда и на него може да се лови риба.
През последните години направихме основен ремонт на здравната служба, защото в нея не беше правено нищо от 1985 година до сега. Препокрихме читалището със средства от общината, направихме шпакловка на сцената, пребоядисахме я, изциклихме целия под, възстановихме балкона. Направил съм постъпки за съставяне на читалищно настоятелство. Целта ми е да разкрием една бройка, за да може да възстановим и старата библиотека”, прави равносметка Нойков. След време към читалището може да бъдат сформирани и самодейни колективи.
Другата голяма гордост на Горски Сеновец е възстановената църква “Св. Архангел Михаил”, която при земетресението през 1986 година била изцяло порутена. Преди години Недялко Димов поел инициативата за възстановяването . Решил да я съгради отново в памет на сина си, който бил убит в Швейцария преди няколко години. Набирането на средства започнало в интернет. Бил изготвен и спечелен и проект чрез фонд “Земеделие”. Първият проект е изпълнен, сега от общината ще кандидатстват по втори проект за 140 хиляди лева чрез МИГ “Лясковец – Стражица”, за да бъдат направени оградите, къщичката за клисаря. Необходими са средства и за изографисването на храма, който е построен през 1896 г. Свещениците от Кесарево са обещали да изрисуват иконите. Вече са закупени две камбани, на едната дори има надпис в памет на убития мъж.
Голям проблем за селото са разбитите улици и дупките по тях. Проблемен е и пътят до село Царски извор, защото от двете му страни има увиснали много клони, въпреки че не е общински, Нойков се заел и го изчистил. Кражбите са овладени.
Безработицата в селото не е голяма. Една част от хората са ангажирани по програма за временната заетост, част от младежите работят при арендатора, други в пилчарника на входа на Горски Сеновец. Който го домързява, той не може да си намери работа, смята кметът. Нойков много обича цветята, за това в центъра на селото има огромна градина с рози. Тя е точно пред младежкия клуб в Горски Сеновец и вечер момчетата често късат от тях, за да ги подарят на любимите си момичета, но кметът не се сърди. Заел се е да направи дървено влакче, което да постави на козирката на здравната служба.
В селото има и дом за децата с умствена изостаналост с около 36 деца. Нойков е доволен, защото, откакто е на поста в селото, са продадени три къщи.
102-годишният Петър Душков е най-възрастният жител на Горски Сеновец. Не можем да се срещнем с него, защото сега е при децата си в Русе, които се грижат за него. Общината в Стражица имала идея да събере всичките си столетници за празника на града на 15 август, но Нойков е притеснен, че ако възрастният мъж види в какво състояние е имотът му, може да му стане нещо от вълнение.
Срещаме ме се обаче с 94-годишния Минчо Рахнев, който е ветеран от войната. Дядо Минчо разказва в детайли за детството си, времената, в които е бил войник, а след това се е бил на фронта. Пряко е участвал и във вземането на властта от социалистите на 9 септември в Горски Сеновец. Казва, че дълголетието си дължи на предците си, които също изкарали до дълбока старост. Сега възрастният мъж и съпругата му с нетърпение очакват от Канада да се върне единият им син, за да се грижи за тях. Дядо Минчо не изпитва носталгия по отлетелите години. Продължава всяка сутрин с бодра крачка да ходи до селското кафе, за да се види със съселяните си и да си поговорят. Казва, че докато има такива като него и кмета, ще го има Горски Сеновец.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Пламен КАРАИВАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново