Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ отбеляза в неделя храмовия си празник. Божият храм посрещна енориашите след основен ремонт, извършен с европейски средства. Освен българите, сред дошлите да почетат храмовия празник имаше и няколко украинци. След традиционното богослужение извършено от двама свещенослужители, миряните получиха възможността да запалят свещи за здраве и за починалите си близки и да си тръгнат с шишенце светена вода, при това напълно безплатно. Тъй като празникът 9 март през тази година съвпадна с Великденските пости, курбанът се състоеше от безмесни ястия.
Мерданският манастир е един от малкото манастири в България, носещи името на Светите 40 мъченици. Другите манастири с това име се намират във врачанското село Врачеш и в софийските села Доброславци и Равногор. В нашия регион името на Светите 40 мъченици носи още и средновековната църква под крепостта Царевец.
Вероятно малцина извън пряко свързаните с църквата и християнството знаят историята на Светите 40 мъченици от Севастия. През 320 г. от новата ера 40 млади войници от един полк отказали да принесат традиционната жертва на езическите богове. Началникът им напразно дълго ги убеждавал да се отрекат от християнството и да се върнат към вярата на предците си. Когато убежденията и заплахите не помогнали, 40-имата били потопени в огромен купел с ледена вода. На няколко метра от тях имало басейн с топла минерална вода. А край басейна маса отрупана богато с ястия и питиета. Всеки от войниците, който искал можел да се стопли като се натопи в басейна и се наслади на вкусните изкушения. За целта обаче той трябвало да обяви официално, че се отказва от християнството. Но въпреки, че умирали от студ нито един от 40-имата не се поддал на изкушенията и не проявил малодушие. Само един от тях се опитал тайно да се промъкне до басейна, ала на самия му край паднал мъртъв, наказан от Божия гняв. През нощта всички заспали и само един от дежурните стражи останал буден. Когато погледнал към потопените в ледената вода млади мъже, той с изумление видял, че около главата на всеки от тях светел по един божествен ореол. Тогава той също се втурнaл и скочил в ледената вода с молба Бог да окичи и него с такъв венец. Бог чул молбата му и над неговата глава също светнал венец. На сутринта всички в ледената вода били мъртви. Телата им били изнесени извън града, наредени на клада и изгорени.
Символиката на числото 40 не е случайна. В Библията това число е свързано както с нещо лошо като наказание, възмездие или смърт, така и с надежда, изкупление, разкаяние и с очистване на греха. Четиридесет дни душите на починалите остават на земята преди да отпътуват за небесните селения.
Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ е един от най-старите и най-добре уредените в Търновската епархия Той има дълга история. Основан е през XIII век по нареждане на цар Иван Асен Втори край стария римски път, където търновският патриарх Йоаникий Втори посреща царя след победата му при Клокотница, постигната именно в деня на Светите 40 мъченици. След падането на българските земи под османска власт старият манастир се руши или е бил разрушен от нашествениците. Няколкостотин години по-късно, през XIX век богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов купува манастирските земи в околността и върху тях построява църква и няколко жилищни сгради, като сам става игумен на новия създаден от него манастир. Към него е открито и вечерно килийно училище за възрастните хора не само от селото, но и от околността. След смъртта на хаджи Кесарий монасите му се разбягват и манастирът се разпада. По-късно той отново е възобновено, но вече като девически и такъв си остава и до наши дни. В годините на социализма към манастира бяха построени няколко жилищни сгради във възрожденски стил, като идеята бе тук да идват и да нощуват туристически групи. Идеята е на тогавашната игуменка на манастира майка Евпраксия, която неизвестно по какви неведоми пътища успява да убеди лесно и местните партийни величия да я подкрепят. След демократичните промени броят на монахините в манастира постепенно започна да намалява за да остане накрая само старата вече майка Доротея. Преди две години търновският митрополит Григорий изпрати в манастира няколко нови монахини и послушници, които след един първоначален конфликт със старата майка, сега вече успешно въртят Божията обител. Любопитното е, че манастирът е любимо място за посещение и от страна на украински богомолци, които често идват тук.
Иван ГЕОРГИЕВ