На 23 април преди малко повече от 60 години във Велико Търново е открит Заводът за радиоприемници, известен на поколения търновци разговорно като Радиозавода. Местните жители знаят, че заводът се намира в днешната Западна промишлена зона до кв. Чолаковци. По-възрастните обаче навярно помнят, че до 80-те години на ХХ век старият Радиозавод се е намирал в местността Дервеня. Първоначално постъпилите работници в него са 34. През 1964 г. е завършен цехът “Печатни платки”, а три години по-късно е завършена и индустриалната сграда на завода.
През 1961 г. започва производството на първия радиоприемник с характерното за онези времена идеологическо издържано название “Комсомолец”. Наред с това в следващите години се произвеждат и моделите: “Чайка”, “Маестро”, “Концертино”, “Сонет”, “Мечта”, “Романс”, “Еделвайс”, “Търново”. А наред с тях и малките радиоприемници от моделите “Прогрес”, “Ехо”, “Тенор”, “Соло”, “Универсал”, “Акорд”, “Лира”, Хармония” и други. Голяма част от радиоприемниците се правят с лампи внос от съветския завод “Ворошилов”. В края на 60-те и началото на 70-те години в производство са внедрени първият тунер – усилвателите “Рапсодия” 1 и 2, а от началото на 80-те години – и моно радиоприемникът “Кантата” 1, както и модификациите му с грамофон Кантата 2, 3 и 4, радиокасетофонът “Октава”, портативният радиоприемник РПМ-311А и др. Към средата на 70-те години, започва производството и на първия HiFi стереокомплект. В края на 80-те и началото на 90-те години техниката на тези комплекти се усъвършенства, като се използва грамофонна механика внос от братска Чехословакия.
Още през първите години една част от продукцията на Радиозавода се изнася в чужбина срещу твърда валута. За Гърция се изнасят 100 броя радиоприемници “Комсомолец”, 300 броя “Концертина” и 20 броя “Сонет”. За размаха на производството може да се съди от факта, че само през 1966 г. заводът произвежда почти половин милион радиоприемници. А размерът на приходите на предприятието нарастват от 1149 хил. лв. през 1961 до 7449 хил. лв. през 1965 г.
Наред с радиоапаратите от 1975 г. в търновския завод започва серийното производство и на телевизионни приемници. Първоначално се сглобяват моделите “Мизия”, “София-21”, “София-22”, “Царевец”.
Първият много успешен модел е “Велико Търново 84”, приемащ до осем програми и оборудван с кинескоп “Тошиба”. Приемникът е създаден от бюро “Телевизия” към Института за радиотехническа апаратура във вече преименувания Комбинат за радиотехническа апаратура. Тъй като “рождената” му година е 1984 г., телевизорът носи името “ВТ 84”, като заводското му наименование е ТЦ 4201. От “Велико Търново 84” са произведени общо над 2 млн. броя, като едномилионният телевизор е произведен през 1988 г. През 1985 г. на пазара е пуснат и “ВТ 85”, приемащ вече до цели 59 програми и с така луксозното за соцепохата дистанционно управление. В завода в старата столица са се произвеждали и телевизори на технологичната база на съветските. Това са “Електрон – Велико Търново” и “Електрон 51-ТЦ-451ДБ”. Емблематични обаче за българския пазар остават телевизорите “Респром”, които бързо стават една от основните производствени емблеми на града, наред с туристическите забележителности като крепостта „Царевец“. Снабдяването с телевизор “Респром” в онези години е трудно и става само с дебели връзки. Бивши работници от завода си спомнят, че се е случвало мераклии за телевизор да спят в колите си, наредени на опашки пред портите на предприятието. За български телевизори в Търново идвали и от съседните държави.
През 1983 г. на група инженери с ръководител Атанас Иванов е възложена задачата за създаването на прототип на цветен телевизор. И година по-късно прототипът вече е факт и е представен на Международния панаир в Пловдив през май 1984 г. Любопитното е, че през всичките години българските телевизори, произведени във Велико Търново, остават предпочитани пред съветските, внесени в нашата страна заради по-добрите им качества.
В началото на 60-те години на миналия век в Радиозавода започва производството и на грамофони и радиограмофони “Мелодия”, “Акорд”, “Лира”, “Респром” и радиошкафа “Хармония”. Макар и малко нестандартно и несвързано с основното производство в завода се проектират и правят и електронни брави.
Успоредно с гражданското производство на радиоапарати и телевизори в търновския завод успешно се развива и секретно военно производство на хидроакустично изделие, радари и дори танкови радиостанции. Заради военното производство са построени нови производствени халета и нова сграда Лабораторен корпус. Пред всичките тези години търновското предприятие успешно сътрудничи с радиозавода “Орион” в Украйна, завода “Тесла” в Чехословакия, “Електрон” в СССР и други от соцлагера.
След разпадането на соцлагера и унищожаването на СССР, търновското предприятие остава с неполучени от братския Съветски съюз задължения в размер на над 8 млн. лв. В тези години започва и упадъка на търновския Радиозавод, който междувременно вече е променил името си на “Битова електроника” АД. Между 2004 и 2005 в предприятието са сглобени няколко хиляди китайски телевизора от марката “NEO”. Въпреки това заводът продължава да функционира и в началото на новия век, изпитвайки огромни финансови затруднения. Голяма част от размера на производството му обаче се съкращава драстично.
Чак през август 2014 г. съдът официално обявява фалита на едно от най-емблематичните и известни търновски предприятия.
Иван ГЕОРГИЕВ