Майстори на плетивата от цялата страна се събраха на двудневен фестивал във Велико Търново. Той преминава под мотото “Плетивото – минало, настояще, бъдеще” и се провежда паралелно на две места, пред музея “Възраждане и Учредително събрание” и в читалище “Надежда”.
Сред гостите от страната най-силно е присъствието на занаятчиите от старозагорското село Змеево. Оказва се, че докато мъжете от селото са майстори на хубавия змеевски пелин съпругите им са майсторки на художественото плетиво. Мария Налбантова е избрала да се представи на фестивала с плетени кукли и обувки. Споделя, че с плетене се занимава от дете, но по-сериозно от 5-6 години. Куклите на Мария са като живи и бързо привлякоха вниманието на децата сред присъстващите. След като се изплетат, те се пълнят със силиконова вата. Майсторката споделя, че най-трудно се правят лицата на куклите, които се оформят чрез издърпване. “При това трябва да се внимава двете половини на лицето да са еднакви, а очите им да са разположени на еднаква височина. Сред куклите на занаятчийката има както животински, така и човешки фигури. Наред с тях са изложени и няколко чифта плетени обувки, които се отличават с изключителен финес и красота. Майсторката признава, че обувките са истинската и страст, но за тях нямало много кандидати да купуват, заради по-високите цени. Пантофките са на цена от 80 лв., а останалите между 100 и 120 лв. Цените може наистина да изглеждат високи, но ръчната направа на един чифт си е доста трудоемка работа и може да отнеме една седмица, че дори и повече. Вниманието веднага привличат дамските обувки с елементи от български народни шевици, които биха могли да се превърнат в истински хит на фестивалите за народни изкуства. Самата Мария обаче признава, че не ходи по такива събития, просто защото няма време.
Освен от Мария Налбантова китното село Змеево е представено и от Емилия Петкова, секретар на местното читалище. Тя привлича вниманието отдалеч с пъстрата си народна носия, както и с още по-пъстрите произведения на изкуството от естествена вълна, които предлага: одеяла, кърпи, покривала за столове, покривки за маси. Емилия споделя, че нейното хоби е всичко, свързано с българските народни традиции: фолклор, танци, музика. Майсторката доверява, че е научила занаята от своите майка и баба. “Плетенето не е лесно. За да го усвоиш, се иска голям мерак, много труд и упоритост и, разбира се, поне малко дарба. Трябва да го носиш в душата си, ей тука, вътре”, споделя Емилия Петкова. Тя сама си измисля мотивите и цветовете. Занаятът, който си е избрала да практикува, е трудоемък и иска доста време. За изработката на едно одеяло например са необходими минимум две седмици. А за по-простите като начин на изработка – по няколко дни.
Един от най-интересните и любопитни занаяти на фестивала е плетенето с царевична шума. Той се практикува от много малко хора у нас. Един от тези последни мохикани е търновката Бистра Николова. От отпадъчния материал, шумата, тя прави красиви кутийки за бижута, подносчета и дори бижута. Майсторката споделя, че за плетенето с шума най-подходящи са вътрешните листа, тъй като са по-меки и по-лесно се поддават на обработка. Шумата се топи в гореща вода, след това се накъсва или нарязва на парчета с желаната дължина и вече е готова за заплитане. Самото плетене се извършва с дървен инструмент, подобен на дебело шило. Времето, необходимо за направата на едно изделие от царевични листа, зависи от големината и сложността на изделието. За някои по-сложни като кутийките за бижута с капаци направата може да отнеме и две седмици.
“Царевицата се бере наесен. Тогава се е събирала и шумата. И през зимата жените и момите са се събирали на седенки и са плели от шума не само подноси и кутии, но и чехли, чанти за яйца и дори цели рогозки. А най-големите майсторки са плели и черги от царевична шума на тъкачен стан”, разказва Бистра Николова. Другата нейна страст са плъстите. Жената обяснява, че има два вида плъстене: мокро и сухо. При първото вълната се поръсва с топла вода и сапун, като по този начин става непромокаема и не пропуска вода С такъв тип плъстене са се правили дори цели ямурлуци. При сухото плъстене вълната се набива с помощта на игла. Според Бистра плъстенето си е голяма играчка и трябва много желание, силна воля и търпение за овладяването му.
Доста интересен занаят представя търновката Искра Илиева и това е техниката “Фриволите”. Разказва, че тази техника е създадена още през XV-XVI век във Франция, където знатните дами от аристокрацията сами са си правили украси и бижута. Самата Искра се занимава с това от 5-6 години. Фините като паяжина бижута се правят с помощта на малка ръчна совалка, с която се правят възелчета и по този начин се оформя видът на бижуто.
Доста внимание на фестивала предизвика Радка Иванова, която се появи облечена в ефектен костюм, който сама е изплела чрез техниката по ръкоделие поанлас. Радка обяснява механизма на изпълнение на тази техника. “При този тип ръкоделие се използват предварително приготвени ширитчета – плетени със совалки или на една кука. Моделът първо се рисува върху оризова хартия, под която се поставя опаковъчна такава, за да има повече здравина и плътност. След това ширитът се пришива с тропоска върху него, а готовите парчета се съединяват чрез игла за шиене. След това на една кука се изплитат различни видове ширити, които се тропосват върху нарисувания модел. Съединяването на отделните фигури става с цепен бод. Колкото повече различни бодове има в едно произведение, толкова то става по-красиво и е по-ефектно. След цялостното изпълнение тропоските се разпарят, готовият модел се отделя от платното. Чрез техниката поанлас могат да се изработват: покривки за маса, пердета, салфетки, както и да се пришиват като допълнителна декоративна украса към различни дрехи”, разказва Радка Иванова.
До нея е представила своите произведения на изкуството Лия Байдакова. Младото момиче се занимава с изработката на бижута от естествени природни материали и епоксидна смола. Техниката на изпълнение на пръв поглед изглежда доста проста. Материалите се заливат с разтопената смола. По този начин, след като прозрачната смола изстине, те остават запечатани в нея. За съжаление Лия е една от малкото млади хора, избрали да се занимават с тези стари и вече за съжаление позабравени традиционни български народни занаяти. Голямата болка на останалите участници във фестивала е, че никой не иска да наследи и да продължи техните занаяти. “Имам дъщеря и снаха, но те не искат да се занимават с това, което правя аз. Накрая ще взема да науча на това сина ми. Току-виж пък той проявил по-голямо желание”, с усмивка споделя плетачката на кукли Мария Налбантова. Останалите ѝ колежки, дошли тук от цялата страна, също се присъединяват към мнението, че младите хора у нас не се интересуват от тези толкова красиви и типично женски народни занимания от миналото и че с тях вероятно тези занаяти постепенно ще изчезнат. “Затова е хубаво да се правят подобни фестивали, пък току-виж някой се заинтересува от това, което правим, и реши също да му се посвети”, не губят надежда участничките.
През двата фестивални дни ще има изложба с плетива от клубове, читалища и експонати от фонда на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Ще има изложение базар за плетива “Шарен свят”, както и творческа среща на музейни специалисти, занаятчии и любители.
Иван ГЕОРГИЕВ