Чаровната дама вече 20 години осъществява връзките с медиите на НВУ
На своя дядо по майчина линия е кръстена майор Иванка Георгиева, която вече 20-а година осъществява връзките с медиите на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново. Въпреки своята крехка женска същност, тя по нищо не отстъпва на мъжете, които носят славното мъжко име Иван. Убедена е, че когато човек се отнася отговорно към работата си и има добро отношение към хората около себе си, няма значение дали носи пола, или панталон.
По думите ѝ представителите на нежния пол вече са доказани професионалисти дори в сфери като армията, които традиционно се възприемат като мъжки. Ваня с гордост носи офицерската униформа и всеки ден доказва, че жените под пагон са не по-малко силни и всеотдайни в професията от мъжете.
“На 7 януари спазвам традицията и празнувам винаги в семейна среда. Винаги се събирам и с приятели, но не обичам шумните компании. Ястията за празничната трапеза държа да приготвя сама, а моя запазена марка са свинските пържоли с кисело мляко. Правя ги често вкъщи и обикновено присъстват на масата на Ивановден”, споделя майор Георгиева.
Вярва в енергията на името Иван и твърдението, че хората, носещи това име, са родени водачи. Трудностите и препятствията не са в състояние да я откажат, а обратното – мотивират я да доведе нещата докрай.
Девет началници са се сменили в Националния военен университет
откакто Ваня заема пиарския пост. Всеки има свой стил на работа, а майорката трябва бързо да влезе в неговия ритъм. “В началото жените в армията бяхме много малко, затова на нас гледаха като на бели лястовици.
Не е лесно да изградиш авторитет, но пък мъжете военнослужещи са коректни колеги”, признава офицерът.
Тя не крие и мнението си, че присъствието на жените в силовите структури има положителен резултат, особено по посока на хуманизиране на отношенията и подобряване на общия климат в поделенията.
Ваня е завършила първия випуск жени
на Висшето народно военно училище “Васил Левски” в специалност “Връзки с обществеността”. След дипломирането, през 1992 г. започва службата си като лейтенант от Българската армия в Пета танкова бригада в Казанлък. Четири години по-късно е назначена във военния вуз в старата столица и вече има чин старши лейтенант. “Когато човек е на 18 години, взема решенията си спонтанно и емоционално, но не съжалявам нито за миг за този мой избор. Кандидатствах, но не бях убедена, че ще ме приемат, защото интересът към специалността беше огромен, а за едно място се конкурираха над 15 момичета. Преминахме през всички тежки проверки, на които подлагат и сега курсантите, като се започне от психическа и физическа пригодност, щателни медицински прегледи, приемен изпит по история, включително и политически изпит”, връща се назад в годините Ваня.
След жестока цедка, в първия женски випуск през 1988 г. са приети 15 дами, но дипломи от военното училище получават 13 от тях. Те се обучават заедно с още 700 мъже курсанти от същия випуск. “Непрекъснато поддържаме връзка с момичетата, чуваме се с повод и без повод. Задължително на пет години си правим среща и всеки път си обещаваме, че за следващата няма да чакаме толкова дълго, но не ни се получава”, усмихва се майор Георгиева.
А след това разказа, че много бързо е успяла да се адаптира към курсантския начин на живот, защото по природа обича реда и дисциплината. “Нямах проблеми нито с ранното ставане, нито пък с режима или други правила, които са част от войнишкия фолклор. В началото си задаваш някои въпроси по отношение на установения ред, но после осъзнаваш, че ако искаш да бъдеш част от тази система, трябва да го спазваш”, споделя Ваня.
По нейните думи към първите дами във военното училище е имало специално отношение. “Тогава ние не си го признавахме, защото искахме да се доказваме. Но от дистанцията на времето, от професионалния и социален опит, който съм натрупала, мога да кажа, че наистина беше така. Нашите началници се опитваха да ни обгрижват, може би заради крехката ни външност на 18-годишни момичета или пък просто бяха свикнали да работят само с мъже. Някак чак прекалено бяха загрижени за нас. Общественият интерес към момичетата също беше огромен. Ние бяхме обикновени курсанти и като мъжете ходехме на физарядка, на занятия и учения, чистехме района, правехме всичко по правилата. Но бяхме показвани на всяка делегация, която идваше в университета. Присъствахме и участвахме във всяко културно събитие.
Постоянно бяхме преследвани и от журналистите.
Стигало се е дори до неудобни ситуации, като например ние сме се прибрали от стрелби, обядваме в столовата, вратата се отваря и влиза телевизионен екип и почва да ти снима в чинията. Тогава се дразнехме, а сега ми е смешно”, обяснява пиарката на НВУ.
Като курсант във военния университет Ваня намерила и любовта на живота си. Със своя бъдещ съпруг тя се запознала още като първокурсничка, а той също бил курсант, но в по-горен курс. Сега мъжът ѝ подполковник и също е част от екипа на НВУ “Васил Левски”. “Вкъщи не командва нито подполковникът, нито пък майорът. Положението обикновено диктува нашата дъщеря Деси, която вече е на 21 години и е студентка в Свищов. У дома ние не сме офицери, а приятели. С годините като че ли започнахме да мислим по сходен начин, затова решенията вземаме с лекота.” Като всяка жена и Ваня се радва на малките и неочаквани жестове на внимание – цвете или картичка, важното е да са от сърце.
В свободното си време майор Иванка Георгиева обича да създава красота с ръцете си.
Почива си, като шие гоблени, изработва картички и други красоти от хартия или пък готви. Десет гоблени е ушила досега Ваня, а най-близък до сърцето ѝ е “Момичето с книгата”, който получила като подарък за първия рожден ден на дъщеря си от своя съпруг. “А първият ми гоблен, покрай който се запалих по шиенето, бе с образа на малката Богородица. Подари ми го моя приятелка от Казанлък, която после стана кръстница на дъщеря ми. Шиенето ми носи огромно удоволствие и задоволява моето любопитство – да видиш какво ще се появи на основата след всеки следващ бод, как оживява това, което правиш с ръцете си”, споделя Ваня.
По празници редовно изработва картички от хартия и други материали със своите колежки в НВУ или вкъщи. По Коледа прави и различни сувенири, украси и декорирани свещи. Кулинарията също е нейна стихия, а най-добре се чувства в царството на сладкишите. “Когато създам нещо красиво и вкусно с ръцете си, се чувствам наистина удовлетворена”, твърди Ваня.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
