Премиерът Бойко Борисов
затаил дъх пред техен
иконостас в църква

Увлечението по дървото, по неговата топлина и уют е разпалило огъня на любовта между Мая и Петър Ваневи. Вече 13 години творческото семейство дава живот на безформените дървени трупи и ги превръща в резбовани мебели, възрожденски тавани, пластики и декоративни пана. Иконостасите на повече от 10 храма в различни селища в страната са издялани от сръчните ръце на двамата дърворезбари. Тяхно дело са резбованите олтарни прегради на църквата “Свети Георги” в град Тервел, както и в храмовете “Свето Благовещение” и “Свети Георги” във Варна. Те са работили в параклиса в Дома за деца във варненския квартал “Виница”, както и за благоукрасяването на храмовете в още седем варненски села. Представяли са творбите си в няколко изложби, като две от тях са в Белгия и Франция.
Пръв тайните на дървото е опознал Петър. Като ученик в Строителния техникум във Велико Търново се е записал в новоразкрития тогава кръжок по дърворезба. Негов създател е известният скулптор доц. Симеон Захариев, който сега е преподавател в Православния богословски факултет на Великотърновския университет. “Той току-що беше завършил дърворезба в Националната академия, а аз изпитвах необходимост да майсторя нещо с ръцете си. Така за първи път се докоснах до дървото и много ми хареса. След време закриха кръжока, а аз продължих да се уча при Симеон Захариев. На практика аз съм първият му ученик”, с усмивка се връща към началото утвърденият майстор.
Мая от дете е обичала да рисува и да дялка различни фигурки от дърво, но по стечение на обстоятелствата е записала математика и информатика във ВТУ. Едва през последната година от следването си, когато се е запознала с бъдещия си съпруг, е осъзнала, че точната наука не е нейното призвание. “Когато Пешо ми разказа с какво се занимава, му споделих, че това е моя детска мечта. Той ме покани в ателието си, за да разгледам неговите резби и да видя отблизо как се получават нещата. Там ми предложи да опитам да работя с длетото, а на мен толкова ми хареса, че се запалих и вече толкова години не ме пуска”, въодушевена разказва Мая, докато показва първата стилизирана декорация, която сама е издялала върху дъска от липа. Паното стои на видно място в дома им и благодарение на него поне веднъж в седмицата се връщат към началото на своя съвместен творчески и семеен живот.
В продължение на година Мая е била упорита, дисциплинирана и отговорна ученичка на Петър. “Много млади хора идват да се учат, но след няколко срещи всички се отказват. Като видят колко е трудно, не намират сили да продължат. А тя беше по-надъхана дори и от мен самия. Ние, занаятчиите сме амбициозни хора, а като срещнеш някой по-амбициозен от теб веднага се забелязва”, споделя строгият учител. След година усилена подготовка младата резбарка вече е била готова да започне да работи сама, но се появила любовта, която не им позволила да се разделят. Така двамата започнали да работят заедно. Сега Мая продължава да сбъдва детските си мечти. Тя е студентка по скулптура в класа на проф. Стефан Лютаков при Факултета по изобразително изкуство на ВТУ. “Избрах тази специалност, защото имах желание да обогатя знанията си за декоративното изкуство и да науча повече за останалите жанрове в изкуството. В скулптурата има много занаят, макар че ако нямаш основа в рисуването, трудно можеш да постигнеш резултати”, разказва талантливата художничка. Пред всички материали тя продължава да предпочита дървото, заради неговата топлина, а камъкът за нея е най-труден за обработка. Орехът е най-широко разпространеният материал в пластиката, а дъбът пък е най-траен, вещо обяснява резбарката.
В началото на своя творчески тандем фамилия Ваневи са изработвали само малки сувенири – старинни къщи с изглед от Търново, миниатюри и домашни иконостаси за магазините. Първите големи поръчки са се появили след 2001 г. “Времето се промени, в един момент в България се построиха повече от 200 църкви. Те трябваше да бъдат украсени и обзаведени, затова ние упорито започнахме да предлагаме услугите си”, обяснява Пешо. Те сами разработват проектите, дърводелските работи и резбата в иконостасите. Най-много време им е отнела работата по украсата на храма в Тервел. Над олтарната преграда и мебелировката в голямата църква те са работили две години заедно с екип от 15 човека. Иконостасът там е 12,5 м широк, и е висок 7,6 м. Усилията им са възнаградени, защото храмът в града сега пленява с изящния си интериор. На официалното откриване на църквата присъства премиерът Бойко Борисов, който също затаил дъх пред величието на иконостаса.
Мая и Пешо са неразделни не само докато работят и творят. Затова техните приятели често ги питат дали не си омръзват. “В нашата работа има занаят и творчество, затова не се получава, без да влагаш емоция. Понякога водим творчески спорове, но през по-голяма част от времето сме като двама ученици в училище, които си помагат взаимно, за да изкарат по-висока оценка. Работим като екип, а не се състезаваме кой от нас е по-добър”, признава Мая. “Когато намериш някой толкова луд, колкото си ти, няма как да ти омръзне да бъдеш с него”, смее се главата на семейството. “Наскоро прочетох една мисъл на Анджелина Джоли, която много ми хареса: “Лудата любов свършва бързо, но любовта между луди, никога”, допълва го неговата половинка. “Ние сме заедно, но всеки има свободата да прави каквото иска. Никой на никого не пречи. Не можем да си омръзнем, защото и двамата сме луди”, споделя още Пешо.
Себе си той определя като конструктор по душа, докато Мая за него е истински творец. “На мен ми харесва по-грубата работа, за която се изисква по-масивно дърво. Докато Мая е човек на детайла, тя обича фините неща” обяснява Петър. Според резбарката с диплома за информатик скулптурата е много близка до математиката. “Бих казала дори, че е художествен израз на математиката. Когато започнах да работя, разбрах, че всичко е математика. В точната наука, както и в скулптурата има триизмерност. На практика една дърворезба е математически модел, но го разбираш много късно”, казва Мая.
Най-голямата болка на Петър Ванев е, че техният занаят с всяка следваща година отмира. Младите хора не проявяват интерес към дърворезбата. “Когато бях 20-годишен не съм се замислял какви пари ще печеля от работата с дърво, исках само да правя изкуство за лично удовлетворение. А сега първото, за което се замислят младежите преди да изберат дадена специалност, е какво ще работят, когато завършат”, излива болката си майсторът. Тази липса на интерес към дърворезбата може да доведе до загиването на едно традиционно за народа ни изкуство, което е дълбоко свързано с народопсихологията на българина и до голяма степен пази българския дух. Семейство Ваневи с умиление си спомнят за сияйните времена на Българското възраждане, когато дърворезбата е във възход. В края на XIX век идва нейният упадък, а след това и усилията за връщане на предишния блясък на това изкуство. През 70-те години на миналия век благодарение на перфектната школа, създадена от бай Асен Василев, този занаят се превръща в чисто приложно изкуство, което заема достойно място в художествените сбирки.
“Преди да дойде ерата на мутрите, работите ни се купуваха от интелигентни хора. А сега тези хора без никакъв усет към красивото формират вкуса на младите хора”, пали се Петър. “Тъй като ценностната система на българина се обърна с главата надолу, се оказа, че от нашето изкуство май няма нужда”, допълва го Мая.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив