Марияна Христова за пътя до първата учителска награда “Вела Благоева”

Марияна Христова е учител и зам.-директор в СУ “Вела Благоева” във В. Търново. Тя е първият носител на новоучредената награда за педагози на образователната институция, носеща името на нейния патрон. Отличието, което включва плакет и паричната сума от 1000 лв., ѝ беше връчено за развитие на училището и укрепването на училищната общност.
Учителката е родена в Карлово и до 8 клас учи в тамошното училище “Кирил и Методий”. Средното си образование завършва в Националната математическа гимназия в София, а висшето – във Факултета по математика и информатика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, с профил за учител. Нейният съпруг, с когото се познават още от гимназията, е от Г. Оряховица и това я довежда в железничарския град. Като млад педагог, тя започва работа в сегашната Професионална гимназия по железопътен транспорт “Н. Й. Вапцаров”.
“Спомням си есента, когато влязох за първи път като учител в това училище. Тогава много младежи учеха там. Приемът беше голям, а със сградата имаше някакъв проблем и се наложи да започна учебната година в клас с 41 момчета. Целият първи срок изкарахме така, докато не разделиха паралелката на две”, разказва Христова.
През 1991 година тя, съпругът и двете ѝ деца се преместват във Велико Търново. Пътуването между двата града тогава се превръща в истински кошмар за нея. Прeз зимата ѝ се налага да се придвижва с влак до гарата във Велико Търново, а оттам до кв. “Бузлуджа”. Учителката започва да си търси работа в болярския град. Новият им апартамент е в непосредствена близост до СУ “Вела Благоева” и по щастливо стечение на обстоятелствата там се освобождава място, за което Христова кандидатства и е одобрена. Във великотърновското школо тя започва работа с по-малки ученици, а не с гимназисти, защото тогава то все още е със статут на основно училище. Спомня си, че първото нещо, което я стресира тогава, е огромният шум, който те създават в междучасията.
Въпреки че по образование е само учител по математика, Христова има опит и за учител по информатика. В университета учи програмиране, но практикува на терминали с перфокарти, а за първи път настолни компютри там се появяват едва когато ѝ предстои завършване. Като започва работа в Г. Оряховица, се оказва, че учителката, която води часовете по Информатика и информационни технологии наскоро е напуснала и тя я замества. Тогава преминава и допълнителен курс на обучение в Шумен.
“Като се преместих в СУ “Вела Благоева”, вече бях подготвена да обучавам гимназистите на компютри. Часовете обаче бяха много необичайни, защото трябваше да преподавам материята само на теория, без да има компютри в класните стаи”, спомня си Христова. Тогава тя решава, че ще е добре да намери отнякъде компютри, на които учениците да работят, и успява да осигури такива, макар и втора употреба, с помощта на свой познат. В онези години Информатика се преподава само в горните класове, а извън часовете същите компютри се използват за провеждане на курсове по компютърна грамотност и за по-малките, като интересът към това бил голям, припомня си Христова.
Друг спомен на учителката е свързан с първия ѝ випуск, в който учат няколко момчета от баскетболния отбор на “Етър”. Единият от тях бил толкова висок, че се привеждал, влизайки през вратата в класната стая или когато излизал да пише на дъската. Веднъж, когато го изпитвала, тя застанала до него и целият клас прихнал да се смее, но това не я притеснило и умело успяла да излезе от ситуацията.
През есента на 2008 г. Христова става зам.-директор на СУ “Вела Благоева”. По това време компютрите започват да навлизат все повече и в администрацията на училищата, и на нея ѝ се налага да върши много работа, свързана с тях. Така някак естествено е поканена от ръководството да заеме тази позиция. Тогава временно изпълняващ длъжността директор е училищният логопед Димитър Бурнев. След проведен конкурс за директори на поста застава Ангел Янчев, който е начело на училището и до днес. Така в първата си година като зам.-директор Христова работи с двама директори. По желание на Янчев тя създава училищния сайт, а впоследствие влага много усилия и в работата по въвеждането, експлоатацията и подобренията в работата с електронния дневник. При преминаването към обучение в онлайн среда учителката също има голям принос това да се случи възможно най-леко и безпроблемно за всички в училището.
От камбанарията на своя стаж и опит Христова вижда разлика между учениците преди и сега. В годините, когато навлиза в професията, те са научени на повече ред и дисциплина, докато в днешни дни положението е по-различно. Сегашните деца искат да бъдат слушани, разбирани и да им се обръща по-индивидуално внимание. Това изисква от учителя повече концентрация, за да успее да ангажира вниманието на всеки от тях и това не винаги се получава. Относно математиката Христова казва, че и преди, и сега тя ги затруднява като наука, но преди е виждала повече старание от тяхна страна. Сегашните ученици сякаш повече са насочени само към това, което ги интересува. Те с удоволствие се занимават с него, а с лека ръка загърбват нещата, които не са им толкова интересни. Също така, с твърде многото технологии и устройства, с които децата имат непрекъснат досег и малкото контрол от страна на семейството, те стават много разсеяни и трудно успяват да се концентрират в час. Затова Христова смята, че стоенето пред екраните трябва да бъде ограничено и да се обръща повече внимание на децата от страна на родителите.
“Днешните ученици нямат търпение и желание да преодоляват дори малките препятствия, с които се сблъскват. В такива случаи често им казвам: “Вие представяте ли си, ако едно дете, което се учи да изкачва стълби, се отказва толкова бързо като вас? Нали сте виждали как пада, става и продължава и в момента, в който види стъпала, иска да се качват отново и отново”, казва Христова.
По отношение на онлайн обучението учителката смята, че е трудно и за двете страни. При математиката писането на формули с компютър е по-сложно и отнема повече време. Подготовката за часовете е по-натоварваща, а обясненията – по-сложни. Но Христова успява да научи много неща от по-младите си колеги, които са по-подготвени в работата с новите технологии, а се приемат и много добре от учениците.
Тъй като Христова е в предпенсионна възраст, вече се замисля какво ще прави, след като престане да е част от училището. Едно от желанията ѝ е да посети Италия заедно със своя съпруг Милен Христов, който е преподавател по Математика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Вероятно тя ще използва сумата от наградата “Вела Благоева” да сбъдне това тяхно намерение.
“Благодарна съм на моите колеги, че имах и все още имам възможността да работя с тях. Аз по принцип съм енергичен човек, но вероятно средата също много ме е провокирала да вървя напред. През последните години виждам как СУ “Вела Благоева” се променя към по-добро и това ме радва”, каза Христова. Тя сподели, че е квалифициран медиатор и вероятно ще продължи да се занимава с това. В свободното си време ще се опита да се отдаде на по-спокоен и здравословен живот, да обърне внимание на градинката си на село, както и да отдели повече часове за разходки сред природата.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив