Мария Страшилова е на 35 години и се радва на три деца в семейството си в Горна Оряховица. Работи като регионален мениджър на мобилен оператор за част от Северна България, координатор е на фондация “Майки за донорство”, като самата тя е била донор на яйцеклетки. Казва, че е прекрасно да подариш радостта на друга жена да стане майка, и това е нейният мотив да дари частица от себе си, за да помогне на други семейства да имат деца. Ние сме на този свят да оставим след себе си част от нас не само със собствените си деца, но и водени от обич за детето да дарим щастие на двойките с репродуктивни проблеми. Тази помощ подарява не само нов живот, но и семейство, бъдеще и любов, категорична е Мария.
7 години чакахме да се роди най-малкият ни син,
знам колко много тестове за бременност съм направила, как съм плакала, когато те бяха отрицателни. Правихме изследвания, които показваха, че няма проблеми, може би стресът покрай работата ми дойде в повече, понеже непрекъснато пътувам, разказва майката. И добавя, че дори последния тест не го погледнала добре, защото ѝ се видял отново отрицателен. После, като решила да изхвърли бележката, се зачела по-внимателно и разбрала за положителния резултат. Мария забременява три месеца след две тежки операции на гръбначния стълб, последица от стара травма, причинена от дългогодишните тренировки по спортна гимнастика. Бях напълно обездвижена преди това и никой не беше планирал да забременявам точно в този момент, но се случи. Много мъжки я изкарах тази бременност, ходех на инжекции в болницата, после тичах на работа. Чакахме момиче, но се появи едно прекрасно малко момченце Илиян, което сега е на три години. Той е много щастлив, че си има голям батко Ангел на 16 години и кака Венета на 11 години. Голяма радост е да чуваш смеха на децата си, да ти запълват дните, да си ангажиран с тях. Знам колко е тъжно къщата ти да е тиха, без детски глъч и смях…
Мария взима сама решението да стане донор на яйцеклетки
с подкрепата на съпруга си, макар да е малко уплашена от предишните две операции на гръбнака. Среща съпротива от страната на по-възрастните членове на фамилията и най-вече на майка си, която се опасява да не се разболее от манипулацията, но това не я разколебава. Избира софийската ин витро клиника “Надежда”. Там в болничната стая се среща с друга майка от Стара Загора, на която момченцето загива, прегазено на пешеходна пътека. Тази жена ми даде такава увереност, че още веднъж реших, че съм избрала правилния път да бъда донор и не бива да се отказвам, казва Мария. След това тя отива спокойна и мотивирана, за да ѝ вземат яйцеклетки. Сега двете жени са приятелки, говорят си често, споделят си проблеми, подкрепят се.
Една жена може да стане донор на яйцеклетки, ако е от 18 до 34 г. и има едно дете,
обяснява координаторката. Сама избира клиниката, където да дари, има списък в сайта на Агенцията по трансплантации. Клиниката поема разходите по пътуването и престоя. След това се прави гинекологичен преглед, а също и изследвания на кръвта, хормоните, за генетични заболявания. След това Агенцията по трансплантации проверява всички данни за жената и разрешава или забранява донорството. Ако има неподадени данни за донора, означава, че клиниката укрива процедурата. Това е нарушение на закона, защото не се знае колко пъти тази жена е била донор на яйцеклетки, колко бременности и раждания има от дарения биологичен материал, а те трябва да бъдат до 5 родени деца. След като всички изследвания са нормални, жената декларира сама пред нотариус, че е съгласна и приема, че донорството е анонимно и безвъзмездно. Затова донорът не знае на кого ще даде яйцеклетките и обратно – реципиентът не разбира от кого е биологичният материал.
Когато всичко това е изпълнено, донорката се подлага на стимулация, която може да бъде по къс или дълъг протокол, обяснява Мария. Нормално е по една хормонална инжекция дневно, която се поставя в корема. Процедурата е щадяща, защото това, че нямаш репродуктивен проблем, не означава, че можеш да бъдеш хиперстимулирана, с цел максимално количество яйцеклетки. Това трябва да стане наистина с малки щадящи дози. Стимулацията трае от 9 до 14 дена, като през това време се правят клинични изследвания и наблюдения и как върви растежът на яйцеклетките. Изваждането става чрез пункция и пълна упойка. Процедурата е кратка, а фоликулите се изваждат на базата на вакуум, няма разрези и класическа операция.
Мария е завършила право, след което записва и психология
След като не можах да забременея толкова години с малкия син, със съпруга ми Константин обикаляхме детски домове и бяхме решили да си осиновим дете. Натъкнахме се на сложни, дълги и бюрократични процедури, видях как живеят изоставените деца и реших да уча психология. След това станах координатор за Великотърновска област на фондация “Майки за донорство”, учредена през 2014 г., разказва донорката. Сигурно вече е подарила радостта на други жени да станат майки и това я прави щастлива, макар всичко да е анонимно. Но с тревога отчита, че у нас са регистрирани над 145 000 българи с репродуктивни проблеми, които чакат за ин витро процедури, като възрастта им все повече намалява.
Над 40 000 от двойките имат шанс за дете само чрез донор
Има момичета на 20-21 г., които се нуждаят от такива процедури. Най-тревожното е, че се увеличава процентът на младите хора с репродуктивни проблеми. Донорите по нашата програма вече са над 1700 жени и мъже, които са решени да помагат и да популяризират проблема превантивно, търсим и нови съмишленици, казва Мария. Донорството на репродуктивен материал в България е узаконено с Наредба 28 на МЗ още от 2007 г.
Истинска гордост за Мария било, когато видяла стената на радостта в клиниката, където е станала донор. Изпитах смесени чувства, от едната страна на коридора имаше толкова много млади хора, които чакаха за ин витро процедури. От другата страна пък имаше цяла стена, облепена със снимките на родените вече бебета. Ето, дори само за това си струва една жена, която е здрава и отговаря на условията, да помогне тази фотогалерия да става все по-голяма, казва тя.
Макар държавата да финансира до три ин витро процедури при двойките с репродуктивни проблеми,
трансплантацията на яйцеклетки си остава за сметка на пациентите
Един опит струва 5000 лв. Затова фондацията “Майки за донорство” организира благотворителни базари и събира средства за такива двойки. Досега по 5000 лв. са получили шест семейства. За седмата двойка вече са събрани близо 2000 лв. от благотворителните коледни инициативи във Велико Търново и Пловдив.
Похвално е, че все повече общини във Великотърновска област стартират със собствени ин витро програми и по този начин подпомагат допълнително двойките с репродуктивни проблеми, отбеляза Мария. Според нея твърде много са изискванията, на които да отговарят двойките, за да получат общинските помощи, които често са недостатъчни. Искаме повече деца, а с това минимално майчинство и символичните детски добавки от 37 лв. за едно дете няма как да стане. Само една кутия адаптирано мляко струва 15 лв., а за седмицата са необходими най-малко две опаковки, кзва тя. И даде пример със своето семейство, което макар и с добри доходи изпитва затруднения при отглеждане на трите деца.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
