Максим Генчев, режисьорът и сценарист на “Дякон Левски” пред “Янтра ДНЕС”: Моето желание е Левски да бъде икона, но в човешки образ

Публикувано на пт, 20 Февр. 2015
769 четения

Режисьорът Максим Генчев с малкия Левски Симеон Филипов и продуцентката Златина Филипова преди прожекцията на филма във Велико Търново.

Представата ни за Апостола е един портрет, сухарска информация в учебниците, рецитали. А във филма виждаме жив, див, прекрасен българин

– Г-н Генчев, вашият дългочакан филм за Левски вече се върти на екран. Очаквахте ли толкова противоречиви реакции – от “Осанна” до “Разпни го”?
– При нас май ще стане обратното – от “Разпни го” ще тръгнем към “Осанна”. В социалните мрежи се появяват хора от моя бранш – колеги. Знам ги поименно, те са около десетина души, които не могат да понесат идеята, че може да се намери частен продуцент в лицето на Златина Филипова, а тя дойде от Абу Даби, за да помогне. Двамата се хванахме и направихме този филм, а той опровергава целия техен трудов стаж. Всички тези сериалчета и сдухани филми, които обиждат България – раят е в Турция и Европа, адът е в България, и печелят награди по фестивали. Аз нямам нищо против това, но е крайно време да спре. Трябва да се намерят наистина способни и можещи хора, готови сами да си търсят пари и да правят филми, от които се интересуват хората.
– Нападат ви много, включително и родственици на Апостола, затова, че във филма той псува?
– Не мога да се занимавам с родственици и други такива. Цели три години правя този филм, обиколил съм половин България. Защо тази правнучка не се обади досега. Излезе филмът и сега се появи. Нейна си работа. Оня ден я гледах по телевизията, като разказваше една случка за единствената според нея среща на Левски с Ботев в Румъния. Ботев е бил толкова вдъхновен от идеята за свободата, че поискал да се върне с Дякона в България. Но Левски му казва “Не, ти с твоя характер не си за България. Нито можеш да говориш на турски, нито да псуваш раята”. Това самата госпожа го каза по телевизията. Значи Левски си е псувал, говорел е на турски, той е един жив човек.
Но Левски въобще не псува във филма. В една от сцените турчинът казва “Хвърлете го там да го изядат вълците”, а Левски му отвръща “Я си … майката”, но тази реплика не е псувня, а по-скоро звучи като “Я ме остави на мира” или “Махай ми се от главата”. Но пък има истински сръбски псувни във филма, а знаем как го правят сърбите. Когато турците не искат да напуснат Кале Мегдан, набиват сръбския представител Обренович и го изхвърлят, той им тегли една много дълга сръбска псувня, която публиката също аплодира, но аз съм я превел много достойно – “Аз съм горд, че нашите майки не са като вашите майки”, т.е. направили сме си шега с това.
– Кои са посланията, които отправяте към съвременния български зрител чрез този филм?
– Искам да се говори за Левски, а не за Бойко Борисов, Лютви Местан, Волен Сидеров и не знам кой си. Това означава да спрем да се занимаваме с глупости, а да извадим истинските герои, от които наистина трябва да се учим. Защото българинът има ценности. Той не е жълта плява, която се занимава с истериите на тази или онази партия, с кражбите на този или онзи. Българинът не е клюкар. Самата клетва на Панайот Хитов го показва – “Кълна се, че няма да крада, няма да правя клюки и сплетни, че няма да искам от воеводата плата”. Ние имаме такива патриоти, за които днес не можем и да сънуваме. За съжаление, всички тези свестни мъже са избити и плявата роди плява, но това е действителността. Искам българинът да се съживи и виждаме, че това се случва. Това е моят бунт срещу подмяната на ценности в нашето общество. Време е вече да се върнем към нашите национални герои, има смисъл изкуството да се занимава само с тях. Искам нашият дипломат, като отиде в едно английско село, да вземе англичанчето и да му изпее песничката за Левски, а не за Робин Худ. В това няма нищо лошо, но защо ние не се гордеем с Левски.
– А коя е вашата най-голямата провокация към масовия зрител?
– По време на социализма масовият зрител вече е дресиран да вижда Левски под формата на рецитал, върху портрета с мустачки и т.н. А във филма виждаме един жив, див, първичен, прекрасен българин, който си позволява всичко.
– А това стъпва ли на някаква фактология?
– “Девет годин той, скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново.” Във филма съм се постарал да съчетая човешкия образ на Левски и мистиката около него. Само един човек, който е близо до Бога, може да издържи всички тези изпитания и лишения. Пет години с отворена рана в корема язди, прескача зидове, прави комитети в цяла България. Какво мъжество се е искало, каква устойчивост и каква сила, за да оцелееш. Това е свръхчовек за мен. Представата за Левски е един портрет. И една сухарска информация в учебниците. Ние знаем това, но не знаем какво го е мотивирало да издържи. Затова героят във филма е лишен от ирония и сарказъм, от всички водевилни съвременни похвати за общуване. Той не е имал его в този смисъл, в който ние сега го имаме – на всяка цена да е на моето, без значение колко съм грешен.
– Какво ви накара като творец да се заемете с образа на един българин – икона?
– Това е от невъзможност вече да се живурка, трябва вече да започнем да живеем, да се чувстваме свободни. Моето желание е Левски наистина да бъде икона, но в човешки образ. Всеки нарисуван светец преди това е бил човек, но ние го забравяме. Искам да видим и Левски като човек. Моята идея не е да покажа кой е Васил Левски, а да се говори за Левски. Това, което се случва сега, доказва, че целта ми е била правилна.
– А каква е вашата лична представа за Левски?
– Като повечето българи и аз съм закърмен с този образ. Моят баща е бил граничен офицер, а Левски винаги е бил пътеводна светлина в неговия живот. Освен това има предания в моя род, че една от прабабите ми някъде е срещала този герой. Тя е разказвала за рус синеок разбойник, когото турците са гонили по нивата ѝ. Предполага се, че това е Левски, защото при обесването му тази моя прабаба е облякла мъжки дрехи и е отказала да се жени. Тя твърди, че този, когото истински е обичала, е бил обесен и не желае да има контакт с друг. Този наш национален герой присъства по един или друг начин в живота на много българи. Сега, обикаляйки България, попадам на много хора, които се оказва, че имат много спомени за него. Той наистина е народен син, народен баща, народен идеал. Той е най-великият българин. И ето че след толкова години един луд като мен добива кураж да излезе на ринга и да направи филм за Левски.
– Как ще разпространявате филма, къде хората ще могат да го видят?
– Много сложен въпрос. Ние не търсим възвръщаемост на парите. Над 40 общини са заявили желание да прожектираме филма по места. Така че тръгваме на малко възрожденски принцип. Не е изключено да се дава и по кината в моловете, но още преговаряме. Така ще се постараем да си върнем парите, а това, което спечелим, ще бъде вложено в нов филм.

Директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов: Това е филм, който всеки български гражданин над 12 г. трябва да гледа

Това е филм, който всеки българин над 12 години трябва да гледа. Ако се абстрахираме от представата за Левски, която всеки от нас е успял да изглади през годините, смело мога да заявя, че “Дякон Левски” е художествено произведение, което има своето място в българската култура. Още повече, че съвременните деца и тийнейджъри не обичат да четат, а историята не е от най-любимите им предмети в училище. Филмът е един от начините да се запознаят с Левски или поне да събудим техния интерес, да ги провокираме да научат повече за тази личност – национална икона. Това е филм, който пресъздава образа на герой, който всички хора знаят като име, но не и като визия.

Като историк мога да заявя, че филмът има много слабости. Но това е игрално кино, не документалистика. Личи си, че филмът е правен с малък бюджет. Вероятно поради тази причина масовите сцени не са толкова мащабни. Правят впечатление и някои фактологични грешки, свързани с конкретни събития и личности. Раковски например участва в една сцена, която в исторически план се случва година, след като вече е починал. Използваните оръжия също не отговарят на епохата, а са от много по-късно време. Има много персонажи, които трудно се разпознават, като Христо Иванов – Големия и отец Матей Преображенски – Миткалото.

Подполк. Евгени Пенчев, командир на курсантския батальон при НВУ: Не разбрах кой исторически период показват и какво точно се случва

Аз не разбрах дали това е исторически филм за наши национални герои, художествена измислица или американски екшън в български вариант. Смея да твърдя, че познавам много добре историята, но ми беше трудно да разбера кой исторически период показват и какво точно се случва. Трудно ми беше да разгадая кой персонаж в лентата коя историческа личност пресъздава.

Актьорът Веселин Плачков си изигра добре ролята, имаше хубави кадри от красиви места в България, но дотам. Като човек, който се занимава със старинни оръжия, мога да призная, че това, което видяхме във филма, беше направо смешно. Някъде четох, че филмът щял да покаже тежкото положение на българите по време на турското робство. Но защо тези кланета, изнасилвания и други сцени на насилие трябваше да са под шапката на филм за Левски. Ние, членовете на търновския клуб “Традиция”, участвахме напълно безвъзмездно в снимките на този филм, но моите представи за продукцията не се покриват с това, което видях. Иначе уважавам и поздравявам творческия екип за огромния труд, който са положили.

Здравка Маслянкова, журналист във в. Янтра ДНЕС”: Фактът, че над 1000 търновци ръкопляскахме след края на филма, е показателен

Всеки има и пази своя образ за Левски – чист и каноничен. Филмът “Дякона Левски” е художественият прочит на сценариста и режисьора с холивудски привкус, сцени на насилие и идеализъм, силна актьорска игра, завладяваща музика, нереалистични фантазии и някои исторически неточности. Фактът, че над 1000 търновци 4 часа останахме в залата и ръкопляскахме след края на филма, е показателен, че той трябва да бъде гледан.

о.з.полк.Тодор Василев: Засрамете се, господин режисьор!

Присъствието ми на премиерата на този филм във В. Търново беше награда за това, че написах стихотворение за Левски и то бе класирано на първо място. Няма как да върна наградата, защото веднъж консумирана, тя остава в съзнанието ми и за да я махна, трябва да изтрия спомена си за това, което гледах. Изключително слаб филм! Изключително слаба режисура! Акцентиране върху несъществени случки и сцени, които нищо не говореха сами по себе си, а и с нищо не допълваха, оформяха и така семплия, беден като образ Левски! Не говоря за артистите. Мисля, че те това, което режисьорът е заложил го изиграха, но… толкова.

Сцените бяха подбрани и изпълнени все едно че гледахме филм от ерата на нямото кино, само че с говор. Имаше изопачаване на някои исторически факти. Левски не скача както беше показано на филма и там, където беше показано, а на състезание между четниците от легията, а тя е била доста внушителна по числен състав, не само 20 човека.

Невероятно тягостна музика, която нямаше нищо общо със събитието, което се представя на екрана – протяжна, задгробна, с някакви нюанси на турските маанета. С нищо не допълваше поредната сцена (ами поучете се от Ерио Морикони, г-н режисьор).

Господин режисьор, вие или току-що сте завършили НАТФИЗ, или когато сте режисирали филма, сте бил пиян или дрогиран, а може този филм да е политическа поръчка… Обърнете се към нашите величия в киноизкуството, които създадоха такива велики филми като “Хан Аспарух”, “Време разделно”, “Капитан Петко войвода” и т.н. В тези филми нашите исторически личности бяха показани в светлина, която ни кара да се гордеем, че ги е имало.

Засрамете се, господин режисьор! Покайте се пред народа и искайте прошка! Ако сте истински българин изгорете лентата и се махнете от сцената на нашето кино!
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново