Лишават “Етър” от титлата балкански шампион, играчите отказват да вземат сребърните медали

“Етър” има във витрината си шампионска титла на България, носител е на купите на БФС и ПФЛ, печелил е турнира “Интертото”. По-малко известен е обаче фактът, че великотърновският тим е на крачка от това да стане и балкански шампион. Но е лишен от заслуженото отличие заради престъпно съдийство на албански рефери.
През сезон 1992-1993, само година след като е станал шампион, тимът играе в турнира за Балканската купа. В него участва по един отбор от всяка страна, като се играе на разменено гостуване. “Виолетовите” първо срещат турския “Кършиака” и започват лошо при гостуването в Измир, което губят с 4:1 след тенденциозно домакинско съдийство. Попадението за етърци бележи Цанко Цветанов, а след завръщането във В. Търново ръководството на “Етър” дава пресконференция, на която се оплаква от реферите с думите, че два от головете са от явна засада.
На реванша в старата столица “Етър” мачка от самото начало и ниже гол след гол. Сашо Димов открива резултата още в 5-ата минута, а веднага след това Спас Спасов удвоява. Кънчо Йорданов от дузпа в 30-ата минута вкарва трети гол и елиминирането започва да изглежда възможно, въпреки че “Кършиака” връща един гол. След почивката отново нашите печелят дузпа, този път зад бялата точка застава Велин Кефалов и не греши. В 66-ата минута се разписва и снажният Георги Попиванов и оформя крайната победа с внушителното 5:1, което изпраща българския тим напред в турнира.
Следващият съперник е румънският “Дачия Унирея”. В първия мач етърци взимат минимална победа с 2:1 след попадения на Сашо Димов и Кънчо Йорданов. На реванша две седмици по-късно измъкват равенство 0:0, което ги праща на финал за Балканската купа през пролетта на 1993 г.
Той също е в два мача, като във втория “Етър” трябва да гостува и едва ли предполага какво брутално ощетяване го очаква срещу гръцкия “Едесайкос”. Първият мач е на 31 март на стадион “Ивайло”. Играта е двуостра и Спас Спасов, Цецо Първанов и Георги Георгиев пропускат да открият за домакините, а Скара и Чопцис – за гостите. В 65-ата минута гръцки защитник спира топката с ръка в наказателното поле, но реферът Арон Хузу не отсъжда очевадната дузпа. Така все пак идва щастливата 88-ма минута, когато Сашо Димов с изненадващ далечен удар вкарва мечтания гол – 1:0! След мача гърците благодарят за гостоприемството и заявяват, че ще го повторят от своя страна на реванша. Как го демонстрират, става ясно седмица по-късно…
Датата е 23 април 1993 г. На реванша “Етър” започва уверено и владее изцяло инициативата. В 17-ата минута Сашо Димов отляво извежда Румен Стоянов и той с премерен удар с левия крак праща топката в мрежата – 0:1. Тук идва и началото на “подвизите” на албанската съдийска бригада Бреке, Брайя и Леска… В 25-ата минута гърците изравняват с първия от скандалните си голове. След удар на Стафилидис топката пада на голлинията на Наско Динев и се връща в полето, следва нов удар с глава и Спас Спасов избива от голлинията с ръка влизащата топка. Реферите обаче решават, че тя е преминала линията и резултатът става 1:1. Етърци бурно протестират срещу решението и най-дейният от тях Кънчо Йорданов получава червен картон.
Етърци остават с десет души, а албанският съдия Бреке тепърва ще става главно действащо лице. “Болярите” пак натискат и в 35-ата минута Игор Кислов бележи напълно редовен гол, който реферите отменят, а на решението им започва да се смее цялата гръцка публика. Все пак “Етър” тотално владее играта и по нищо не личи как би допуснал нови голове.
В 65-ата минута нападател на “Едесайкос” артистично се строполява на терена пред погледа на Ангел Червенков. Всички от “Етър” се хващат за главите, когато съдията отсъжда абсурдната дузпа. Протестите не дават резултат – от бялата точка Чоларидис праща топката в обратния ъгъл на Динев – 2:1. Дори и това е достатъчно на “Етър” да стане балкански шампион заради победата с 1:0 у дома. Но три минути преди края на мача при едно центриране отдясно реферите оставят двама нападатели на домакините в очевадна засада и Скара бележи третото попадение – 3:1.
“Етър” играе в този мач в състав: Атанас Динев, Пламен Проданов, Николай Гавалюгов, Цанко Цветанов, Ангел Червенков, Георги Попиванов (15 Румен Стоянов, 70 Румен Иванов), Кънчо Йорданов, Георги Георгиев, Сашо Димов, Игор Кислов, Спас Спасов.
След последния сигнал “виолетовите” обграждат съдийската бригада, но са разблъскани от охраняващите полицаи. Президентът на “Етър” Павлин Генчев праща официален протест пред УЕФА и румънската федерация, която се води организатор на турнира за Балканската купа. Естествено, от жалбата няма никаква полза. “Едесайкос” получава купата, а за етърци остават незаслужено сребърните медали.
Един от тези медали неотдавна бе изложен във фоайето на стадион “Ивайло”, дарен от близки на покойния доктор на отбора Стефан Донев, заедно със златния му шампионски медал от 1991 г. “Този сребърен медал от Балканското първенство е уникален, защото може би е единственият… Причината е, че футболистите отказахме да получим медалите в знак на протест срещу скандалното (много меко казано) съдийство”, коментира един от основните футболисти на етърци Георги Попиванов.
Страницата
подготви
Анатоли ПЕТРОВ