Десетки уникални автомобили се събраха на парад и изпълниха пространството пред  Паметника на Асеневци във Велико Търново. Колекционери на ретро коли от цялата страна докараха своите експонати, някои от които събраха погледите на присъстващите.

Един от най-атрактивните автомобили бе американски „Essex Super Six“, модел от 1912 г., собственост на Борис Нанков от Павликени. Мъжът споделя, че я е купил преди около 40 г. и му отнело дълго време докато успее да я реставрира и да я превърне в това бижу, което е в момента. Голям зор видял с намирането на резервни части, които се наложило да издирва из цяла Америка. „Единият й фар е от Калифорния, а другият от Охайо. Правим съм я и съм я сглобявал търпеливо болтче по болтче. Усилията обаче си заслужаваха. Днес колата е напълно в изправност и се движи на собствен ход. Регистрирана е по надлежния ред, платени са й всички данъци и мога да я карам. Това е единственият автомобил от тази марка в България“, споделя Нанков. Той разказва още, че автомобилите са негово хоби от дете, а професията му е учител по двигатели с вътрешно горене. Самата марка „Essex“ пък е малко известна в България. Заводите й са Меката на автомобилната промишленост в САЩ – Детройт, Мичиган. Колите от тази марка са били любимите на американските гангстери и мафиоти. Такава кола е притежавал и самият Ал Капоне, американският „капо ди тутти капи” на мафията отвъд океана.

Друга „президентска” лимузина, която събра очите на присъстващите, беше лъсната до блясък черна „Чайка“ с великотърновска регистрация. Заради руското знаменце и портрета на руския държавен глава Владимир Путин, колата бързо си спечели названието „колата на Путин“. В действителност обаче през соца тя е била собственост на страховития бивш партизанин и генерал от Държавна сигурност Димитър Гръбчев – създателят на службите УБО. Колата е 7-местна, произведена е в заводите на ГАЗ в СССР. Обемът на двигателя й е 5500 кубика, а под капака й се крият 195 конски сили. Колата е с внушителните 2,6 тона и гори 21 литра бензин на 100 км. В годините на соца привилегията да имат „Чайка“ у нас са имали единици партийни и държавни ръководители.

На метри от гордостта на съветското автомобилостроене бе паркирано бижу, което не се поддава на описание. То просто трябва да се види. Червен „Мерцедес Бенц“ кабрио, модел от 1934 г., реставриран. Собственост е на един от доайените на българското автомобилно ретро движение Ангел Колчевски. Любопитство предизвиква и паркиралият в съседство американски „Студибейкър“ модел 1937, собственост на старозагореца Иван Велков. Истинска атракция сред гостите беше и „Олдсмобил Делта 88“ от 1967 г. докаран тук от арменката Лена Кавасян. Тя и баща и Рафи имат над 50 ретро американски автомобили и собствен автосервиз. Олдсмобилът е единственият в Европа със седемлитров мотор, а от него в цял свят са произведени под 1000 бройки.

Наред с четириколесните, на ретро парада бяха представени и десетки мотоциклети, някои от които уникални. Голям интерес предизвика „Ява“ триколка 1962 г. собственост на Гошо Панев, както и мотор „БМВ М 72“ от 1957 г. с небрежно полегнала върху него картечница.

Атракция бе и жълт „Иж“ от 1957 г. широко използван в годините на соца от служителите на Народната милиция. За това свидетелстваше и полегналият в коша на мотора милиционер в униформа, богато накичена с медали. Собственикът му Пламен Георгиев от Полски Тръмбеш разказа, че го има от 10 години. „Купих го от лица от ромски произход, които го бяха натоварили и го караха да го предават за скрап. Дадох им направо 150 лв. и го взех. И оттам нататък се започна възстановка, боядисване, манекени, униформи, за да добие този автентичен вид“, споделя мъжът.

Севлиевецът Илиян Иванов пък се представя с няколко непознати у нас мотоциклети от серията на „Симсон“. Младият мъж разказва, че притежава около 90 мотора, цялата серия на източногерманските мотори. Тези, които е докарал за ретро парада са от т.нар. птича серия на „Симсон“. Те са от марката „Spatz“, което в превод от немски означава „врабче“. В България мотори от тази марка не са били внасяни масово. За реставрацията само на едното от трите „врабчета“ му се е наложило да събира части цели 8 години. „Трудно се възстановяват, защото у нас няма резервни части и се налага да ги търся и да ги поръчвам и да ги купувам от Германия“, споделя Илиян.

Сред десетките четириколки и двуколки на ретро парада имаше и стари, но още в движение москвичи, лади, застави, трабанти, запорожец костенурка и други представители на автомобилната социндустрия. Собствениците на някои от тях споделиха, че разходите по ремонта, реставрирането и тунинговането на старите коли са били 5-10 пъти по-високи от парите, за които са купени. Но „кеф цена няма“, единодушни са ретро колекционерите.

Иван ГЕОРГИЕВ