На 18 февруари 2013 г., се навършват 140 години от кончината на великия българин, големия идеолог и неуморния организатор на българската национална революция – Васил Иванов Кунчев, по-известен като Апостола на свободата, поради пламенното му посвещение на народното дело. ДА – Велико Търново, и РБ “П. Р. Славейков” ще отбележи тази тъжна годишнина от загубата на най-личния борец за свободата на България на 11 февруари с една съвместна изложба, която ще представи документи от различните етапи на революционната му дейност, снимки на Левски и на негови приятели и съмишленици. Изложбата ще бъде открита на 11.02.2013 г. от 17:00 ч. във фоайето на Регионална библиотека “П. Р. Славейков”.
Васил Иванов е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир “Св. Спас”, а през 1859 г. е ръкоположен за йеродякон. Левски владее отлично няколко езика – гръцки, турски и арменски, което е изключително полезно за революционната му дейност.
Сред така известните факти от биографията на Апостола, в изложбата може да се видят статии от вестниците “Зора” и “Мир”, които добавят нови факти към нея. През 1862 г. Левски взема участие в Първата българска легия в Белград, споделя идеята на Раковски за подтикване на народа към въстание чрез организиране на чети и 1867 г. е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов. Тази част от неговата дейност може да се проследи от Дневника на Иван Кършовски (главен писар в четата на Панайот Хитов), с описание на слизането на Апостола в Карлово като знаменосец.
Представени са снимки на Левски като участник във Втората българска легия – 1868 г., и на Иван Касабов – идеолог и създател на ТЦБК, член на “Българско общество” и “Млада България”, който има съществен принос за оформянето на Левски като революционер, в момент в който крахът на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа го карат да преосмисли изминатия път.
Дяконът твърдо вярва, че българската революция ще бъде успешна само чрез предварителна подготовка и започва обиколки из българските земи, за да бъде привлечен народът за общото дело. По време на втората си обиколка из България 1869 г. Левски поставя началото на Вътрешната революционна организация. Може да се види карта на маршрутите му с поетапното изграждане на вътрешната комитетска организация, като първият комитет е основан в Плевен.
От изложбата стават видни препоръките и помощта на Данаил Попов (показана е снимка на Попов, който е негов близък приятел, създател на тайната поща, псевдонимите и шифрите на организацията, Димитър Ценович, един от основателите на БРЦК, негов касиер, човекът, финансирал първата обиколка). До 1872 г. Апостолът успява да изгради комитетска мрежа от революционни комитети, а този в град Ловеч е обявен за БРЦК, наричан още Привременно правителство на България.
Особено място в представените документи заема писмо на Левски до Стефан Карагьозов (чиито оригинал се пази в ДА – Велико Търново), псевдоним на Христо Иванов – Големия. Той е основател и председател на Търновския революционен комитет, един от тримата му най-близки приятели. Писмото съдържа информация за получени 150 турски лири от отец Матей и пратена по него разписка и документация на комитета (5 април 1872 г).
Левски обаче така и не успява да дочака Освобождението на милото си Отечество. На 27 декември 1872 г. Дяконът е заловен от турската полиция до Къкринското ханче и е отведен в София, където е предаден на съд, който го осъжда на смърт чрез обесване. На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена.
Великото дело на Васил Левски, подчинил живота си на революционната борба, предизвиква особено дълбоко чувство на гордост у един подофицер от Първата световна война. През 1941 г. до Великотърновския градски общински съвет е изпратена молба за разрешение за строеж на паметник на Апостола (могат да се видят протоколите за разрешение за построяване и определяне мястото на паметника) от Карл Папоушек (чех по произход, роден в Търново), с лични средства. Част от изложбата представя двата проекта за постройка на паметника – на Павел Метеоров – бюст на Левски, който е отхвърлен, и работата се отдава на скулптора Любомир Далчев. Открит е през 1946 г., където всяка година великотърновци отдават почитта си към паметта на Апостола и се прекланят пред неговия подвиг.
Камелия МИХАЙЛОВА, младши експерт в ДА – Велико Търново