Лекарите са готови на протест, aко НЗОК не изпълни условията по Националния рамков договор 2017

Готови сме на протест, ако НЗОК не изпълни условията по НРД 2017, съобщи д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, след заседанието на Управителния и Националния съвет на съсловната организация, което се проведе в петък на 9 юни в Арбанаси. Той допълни, че дори Съюзът да не организира протестите, лекарите и медицинските сестри сами ще излязат, макар мястото им да не е по улиците и площадите, а в кабинетите, клиниките и болниците. Ако НЗОК продължава да “наказва” медиците с недоимък на финансиране и те да се чувстват виновни за неща, които не зависят от тях, практически няма друг изход, освен протестите, заяви д-р Грозев.
БЛС е направил задълбочен анализ на здравеопазването у нас, като сега са се откроили три важни проблема. Те са поставени в официална декларация, а също и мерките за преодоляването им, която ще бъде изпратена до президента, премиера, министъра на здравеопазването, НЗОК, Народното събрание, националния омбудсман и други отговорни институции, с цел да бъде преодоляна приближаващата катастрофа в здравеопазването и запазване здравето на нацията.
Хроничното недофинансиране
на системата
при непрекъснато нарастващ основен пакет от здравни дейности води до натрупан дефицит в бюджета на НЗОК и невъзможност лекарите да изпълняват качествено дейностите, отговарящи на реалните потребности на пациентите. Това е първият проблем според съсловието, подчерта д-р Грозев. Липсата на реалното остойностяване на медицинските дейности и незаплащането на медицинските услуги трупа дългове на болниците, които вече са над 0,5 млрд. лв. Това води до недоволство сред работещите в здравеопазването и задълбочаване на миграцията на медицинските специалисти. От друга страна, пациентите стават все по-агресивни към медиците, защото губят доверие в системата.
Като втори проблем д-р Грозев извежда
системното нарушаване на
договорните условия от
страна на НЗОК
в НРД 2017,
която реализира икономии на парите за болниците и извънболничната помощ. Подменят се условия от страна на НЗОК, без да бъдем уведомени. Освен това се издават нормативни актове с еднакъв ранг, напълно противоречиви, които регламентират медицинските дейности, определи като трети проблем шефът на БЛС.
Парадокс е, че за първото тримесечие на тази година има разминаване с 16,5 млн. лв. в отчетените средства за болниците от данните на НЗОК и системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), посочи още д-р Грозев. По думите му по справка на НЗОК, за същото време болниците са получили малко над 405 млн. лв. за дейността, докато по данни на СЕБРА те са 388 млн. лв. Според д-р Грозев е възможно именно данните на СЕБРА да са взети като определящи за бюджетите на болниците през следващото тримесечие. Може би и там се крие причината за намаляването на бюджетите, смята шефът на БЛС. Тук става нещо, как при постигнато по-добро финансиране за 2017 г. намаляват средствата за здравеопазването като цяло, пита д-р Грозев. И пресмята, че може би НЗОК реализира икономии, за които не се знае къде са отишли, а резултатът е задълбочаване на задлъжнялостта на болниците и невъзможността на лекарите от доболничната помощ да лекуват на ниво своите пациенти. Има недостиг на талони както за специалисти, така и за лабораторни и образни изследвания, а бюджетът за доболничната помощ е увеличен с 30 млн. лв. за тази година. Разбира се, парите на НЗОК трябва да се контролират, защото не може да се харчат безконтролно средства, но това да не бъде самоцел, защото не ни чака нищо добро. Парите за здраве трябва да бъдат регулирани и да създават комфорт на системата, а не да бъдат скрити “под дюшека”. Освен това не бива да се “подсилват” само определени сектори в медицинската дейност, за сметка на други.
Парадокс е и фактът, че
дефицитът на НЗОК е над
400 млн. лв.
още когато се формира бюджетът за тази година, информира още д-р Грозев. Освен това има не по-малко от 250 млн. лв. задължения към чуждестранни здравни каси, 170 млн. дългове за лекарства, 34 млн. лв. дългове към болниците за 2016 г. и още 52 млн. лв. за 2015 г., това е изработено от лечебните заведения, но не е платено. И става така, че сега има затруднения в изплащането на заплатите и прекъсване на плановите операции още към 20-о число на месеца, за да влязат болниците в лимитираните си бюджети. Тревожен е и фактът, че здравната каса има задължения и към спешната помощ. Кой е този лекар, който ще върне един спешно болен човек, без да му бъде оказана медицинска помощ. И на всичкото отгоре касата няма да плати за това. На какво основание?
Д-р Грозев коментира и мерките, които НЗОК е предприела относно парите за лекарства на онкологичните болници. Той обясни, че трябва да се въведе контрол при харченето на онкологичните средства. Истината е, че за последните 4 години парите за лекарства в онкологиите у нас са скочили в пъти. Разбира се, хората с различно тегло и височина получават различни дози лекарства. Определени са норми за теглото и височината на пациентите, които, за съжаление, повечето са с наднормено тегло от 80-90 кг. Извън тези норми здравната каса също ще заплаща лекарствата, но само след проверка на пациентите. Проблемът е, ако се явят пречки при разтваряне на тези лекарства в болничните аптеки. В крайна сметка това зависи от самата болница каква техническа обезпеченост за работа има в аптеката си, но тя трябва да разполага с автоматизирана система за подготовка на инфузионни разтвори на лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания. Защото въвеждането на смесителната система е заложено в НРД 2017 в условията за сключване на договор с НЗОК. Но в някои случаи при разтварянето и дозирането на лекарствата, които имат различен срок на годност, се появяват излишъци, които се изхвърлят. Това е практика и в другите страни. Сега решението е дали можем тези загуби на лекарства да ги сведем до оптималния минимум. В момента загубите в онкологиите са между 10-12 процента, което е много, но това не е по вина нито на лекарите, нито на пациентите. Ако може тази загуба да стане наполовина, ще бъде успех, подчерта председателят.
Що се отнася до въвеждане на електронното здравеопазване у нас, за което се говори от години, то именно ще въведе ред при изписване на лекарствата и в онкологията. Освен това лекарите от доболничната помощ ще знаят с какво е бил лекуван техният пациент в миналото, ще се въведе ред в системата и разходите ще бъдат оптимизирани. Щом водещи страни прилагат електронното здравеопазване, значи има полза от него, подчерта д-р Грозев.
За решаване на тези проблеми
БЛС предлага
13 конкретни мерки.
Сред тях са актуализация на бюджета на НЗОК за 2017 г., откриване на отделна сметка за здравните вноски, включително и здравните трансфери, въвеждане на финансиране за придружаващите заболявания на болните в стационарите, бюджетите за лекарства и за лечение да бъдат самостоятелни, без да се прехвърлят пари от единия към другия, остойностяване на медицинските дейности, въвеждане на мораториум за разкриване на нови лечебни заведения за специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ за определен срок, за да не се дели и без това оскъдният бюджет на повече части. Освен това и система за мониториране и стимулиране на качеството на лечение, реално финансиране на спешната помощ, профилактиката и медицинската експертиза са още мерки, които предлага Съюзът.
Изложените проблеми и част от мерките за решаването им искахме да представим на 9 юни пред 44-то Народно събрание в пленарната зала. За съжаление народните представители отказаха да чуят гласа на съсловието, заяви д-р Грозев. Въпреки това, според шефа на БЛС, се усеща желание от страна на управляващите да се вслушат в предложенията на Лекарския съюз, има диалог. Това, което ние предлагаме, не касае само лекарите и медицинските сестри, а е в защита на цялото общество. Защото и лекарите, и пациентите се намират в една лодка, заяви председателят на Лекарския съюз. И допълни, че сериозен си остава проблемът с миграцията на българските доктори. В последните три години тенденцията се запазва. Всяка година 450-500 лекари напускат България, сравнително млади и със специалност. А по последни данни на Лекарския съюз, у нас са регистрирани 31 000 лекари.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ