Колективна находка от 20 кремъчни пластини е откритието на 2013 година от селищната могила край Хотница. От този материал праисторическите хора са изработвали своите оръдия на труда. Обработените пластини от преди 7000 г. археолозите са открили подредени на четири реда в жилище в северната част на селището, а най-голямата от тях е с дължина 26 см. По оценката на специалистите откритието в Хотница може да се сравнява с познатата вече находка от Варненския некропол. То доказва, че хората в древността са си правили оръдията на труда на място, а не са ги взимали от други територии.
Първокурсници по археология от Великотърновския университет участваха в археологическите проучвания. Разкопките са част от традиционната лятна практика по праистория на студентите, а тя се осъществява по съвместен проект на ВТУ и Регионалния исторически музей. Двете институции си поделят финансирането на експедицията, която продължи три седмици и приключи в събота. Ръководители на екипа са доц. д-р Стефан Чохаджиев от ВТУ и неговият син Александър Чохаджиев, като представител на музея. За студентите това е първият сблъсък с археологията.
“Такава колективна находка е изключителна рядкост в археологията, нищо че на подобни керамични парченца попадаме постоянно. Тази година например намерихме около 600 кремъчни пластини, като най-малката от тях е с размери под сантиметър. Кремъкът е лудогорски, идвал е тук на пластини, които хората са откъртвали от големи скални късове. Понякога им е бил нужен само един удар, за да отлепят пластината”, обяснява Александър Чохаджиев. За него един от интересните въпроси е защо тези пластини, които са се запазили непокътнати в земята от петото хилядолетие пр. Хр., не са били използвани. “Възможно е да са били забравени или пък нарочно да са подредени по този начин и положени като дар”, споделя своите хипотези археологът и допълва, че не разполага с доказателства за нито една от тях.
По думите на Сашо Чохаджиев през каменно-медната епоха хора са били факири в обработката на кремъци. От камък те са правили всичко необходимо за живот – сечива, брадви, ножове, стъргалки, резци, игли, копия, стрели. Третото, четвъртото и петото строителни нива, които проучваме през последните години, явно са върхът на кремъчното производство. Като доказателство за думите си той показва четири кремъчни брадви, две от които са с внушителни размери. Не по-малко интересен е чукът, изработен от еленов рог. “Възможно е този чук да е бил и скиптър или жезъл, но във всички случаи формата му е прекрасна. Както и формата на тази лъжичка, която излезе при разкопките. Счупена е, но ясно личи дупката в дръжката й, което значи, че притежателят й я е носил на врата си на вървичка”, споделя археологът.
“Обикновено най-хубавите си вещи хората вземат в новото жилище, затова голяма част от строителните хоризонти, които разкриваме, са много бедни. Но като дойде бедствието – пожар, наводнение или вражеско нападение, всичко си остава по местата, тъй като хората гледат да се спасят. В случая нещастието на тези хора за нас е щастие, тъй като най-хубавите находки се запечатват под земята. След това е въпрос на шанс – 7-8 хил. години по-късно те да бъдат открити от археолозите”, обяснява Чохаджиев младши, докато показва поредното си любопитно откритие. А то е древно приспособление за предпазване от комари. Глиненият предмет прилича на малка чашка без дъно, а върху нея има много миниатюрни дупчици. През тях е излизал димът, когато хората са поставяли въгленчета или различни ароматни треви в отвора. Че точно за това се е използвала находката, Александър Чохаджиев е сигурен, защото отвътре е опушена до черно.
Три женски фигурки, също изработени от глина, са зарадвали екипа това лято. Те датират от петото хилядолетие пр. Хр. Едната фигурка е по-голяма, а върху нея древният майстор умело е оформил главата, двете ръце и гърдите на жената. Дясната й ръка е счупена, а това вероятно е свързано с ритуалите, които хората са изпълнявали. Затова и специалистите предполагат, че фигурката е на жрица. Част от интересна колекция на археолозите са амулет от глигански зъб, харпун от кост, малки каменни теслички, изработени от вид зелен камък, и миниатюрн модел на истинска брадва. Миникопието е от кост и съвършена имитация. “Праисторическите хора са били подвластни на идеята за миниатюризацията и са правили такива копия на много неща, включително и на домовете си. А може и тази брадвичка просто да е била детска играчка. Във всеки случай като находка е изключително нетипична”, обяснява специалистът.
През своя 14-и пореден археологически сезон на Хотница археолозите проучваха останките на две жилища, едно от които обитателите му са напуснали организирано, тъй като липсват елементи на всякаква покъщнина. В него изследователите са се натъкнали на отлично запазен под на 7000 г., който е разположен на площ от 8 кв.м. Оцелялото дърво е тънко като цигарена хартия, но ясно се вижда, че дъските са били подредени в посока север-юг, а върху тях на места и с посока изток-запад. Подът е от пето строително ниво, което значи, че е на повече от 7000 г. Никога до момента екипът му не е попадал на толкова добре запазено дърво от праисторическата епоха.
Студентите работиха и върху един разрез в края на могилата, като целта там е да бъде хванат нейният релеф. “Селищната могила започва да се образува, когато хората си оградят едно пространство и живеят в него. И с всяко следващо заселване или строително ниво това място се стеснява и могилата расте нагоре като конус. За 1000 г. тук има пет-шест метра културен пласт, който ние никога няма да успеем да прокопаем напълно. Затова с един такъв разрез ние можем да видим етапите на това свиване”, уточнява Александър Чохаджиев.
През тази година екипът е попаднал и на сектор, разкопаван още през 1959 г. от Никола Ангелов. Той е от първо строително ниво, което тогава е било напълно проучено. Всички открити от Ангелов 21 жилища са били унищожени при пожар, като след стихията могилата престава да бъде обитавана. “Сега ще имам възможност да документирам този първи пласт и се надявам да успеем да го свържем със сондажа на юг. Така ще имаме голям разрез на могилата, което ще ни помогне да уточним профила й”, уточнява археологът от търновския музей.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив