Кой губи и кой печели от срива на турската лира?

Публикувано на ср, 22 авг. 2018
990 четения

2018-та най-вероятно ще остане в историята на икономиката като годината на търговските войни и размяната на икономически заплахи. Последната страна, която се оказа във водовъртежа от ескалиращи мита през последните месеци, е Турция. Конфликтът между САЩ и южната ни съседка доведе до там, че турската валута е с рекордно ниски стойности спрямо долара от години насам.
Турция тепърва ще излиза от сложната ситуация, в която се намира. Но за нас, българите, спадът на турската валута е добре дошъл, защото в момента в Турция цените са в пъти по-ниски, отколкото в България. Затова много наши сънародници тръгнаха на пазар към Одрин и Истанбул.

Политологът проф. д.н. Вихрен Бузов:

“Поевтиняването на лирата е
първи случай на търговска

Кризата с турската лира, намерила израз в понижаване на нейната стойност по отношение на долара с около 40 % от началото на тази година, е породена от комплекс от преплетени политически и икономически фактори, които могат да бъдат обобщено представени така:
Първо. Близо 16-годишното възходящо развитие на турската икономика от началото на участието на Р. Т. Ердоган в управлението на страната се опира на вземане на заеми за големи инфраструктурни проекти и разширяване на потреблението, което доведе до рязко нарастване на сумарния външен дълг на държавата, банките, частни компании на стойност около 460 милиарда долара. Около 40 % от тях са краткосрочни спекулативни заеми, някои от които са от бивши съюзници, като САЩ и Саудитска Арабия и сега не могат да бъдат лесно разсрочени.
Ръстът на инфлацията е естествена последица. Въпреки това неблагоприятно явление, не може да се говори за предстояща дългова криза. Италия е дори в по-лошо положение. Турция изтръгна обещание за нови 15 милиарда от съюзника Катар, което предполага и разсрочване на други катарски заеми. Това заедно с мерките на Централната банка за стабилизиране на валутата доведе до частично успокояване на пазара и връщане на част от стойността.
Второ. Кризисните процеси бяха стимулирани от разрива със САЩ по повод на арестуването на американския пастор Брансън през 2016 г. за шпионска дейност и участие в опита за преврат на 15 юли 2016 г. Президентът Тръмп наложи жестоки мита на вноса на метали от Турция, в отговор турският президент обложи сериозно вноса на американски алкохол и автомобили. Това е първият случай на икономически санкции и търговска война на страни-членки от НАТО. САЩ формулира още неизпълними политически искания, насочени към миниране на сближаването на Турция с Русия и Иран.
Трето. Стъпките на Ердоган към осигуряването на капитали и пазари за турските стоки на Изток и членство в БРИКС са необходими за съживяването на турската икономика, след като стана ясно, че пътят на Турция към ЕС е затворен, а последният е в дълбока криза. Може да се твърди, че тази ориентация на страната е необратима. България трябва да се съобразява с тази реалност и с обстоятелството, че Турция е на четвърто място сред нашите икономически партньори, но и си извоюва трайно ролята на основен дистрибутор на руския и азербайджанския газ на Балканите.

Хюлия Феимова:

“Бойкотират се американските
стоки, най-вече електрониката”

Хюлия Феимова е родена във Велико Търново, но от 9-годишна живее в Истанбул. Завършила е право в турския мегаполис и сега работи като адвокат.

– Хюлия, какви са настроенията в Турция след катастрофалния спад на лирата?
– В момента има леко притеснение сред хората във връзка със спада на лирата, но все още обикновените турци не могат да усетят тази криза пряко в джоба си. Проблемът в момента е за тези, които търгуват с Европа или искат да пътуват. Все още няма повишение на цените и се надяваме да няма. Лирата започва да връща позициите си през последните две седмици.
Нашето правителство се опитва да даде ответен удар на действията на САЩ. Бойкотират се американските стоки, най-вече електрониката, която идва от там. В това отношение властта и гражданите са много сплотени. Водят се преговори с Русия и Китай, за да може доларът да бъде изолиран.
– Вярно ли е, че в Турция хората масово горят долари и чупят айфоните си?
– Има го, но не е масово, а според мен и не трябва да е. Има много начини за по-сдържан протест. Този политически проблем със САЩ има и своите добри страни, защото така ще станем още по-мобилизирани като икономика. Ниският курс на лирата в момента е причината в страната ни да влизат много свежи пари. Те са от чужденците, които идват да пазаруват у нас. Моловете на Истанбул са пълни с араби, има и много българи, които предпочитат да си оставят парите в Турция, а не да подпомогнат собствената си икономика.
– Какъв е стандартът в Турция?
– Бих казала, че живеем добре. Минималната заплата е 1603 лири или около 450 лв. Хората със средно образование вземат около 2000-2500 лири. Заплата на лекарите е около 10 000 лири. Стартовото заплащане на адвокатите, които работят в държавни институции е 4000 лири, доходите на тези, които работят на свободна практика са доста по-високи.
Социалната политика, която води правителството, също е много добра. Турция е страната с най-голям процент младо население в Европа. Затова има тенденция хората на пенсионна възраст да бъдат освобождавани, за да има работа за младите.
У нас мъжете се пенсионират на 60, а жените на 58 години.
Весела КЪНЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново