Язовир “Йовковци” е един от многото успешни водни проекти на нашата държава в миналото, защото е решил проблема с водоснабдяването на Велико Търново и на още няколко общини. За неговото изграждане и за хората, на които дължим съществуването днес на това съоръжение разказва инж. Георги Георгиев, председател на Регионалния клуб на строителите ветерани. Прави го с убеждението, че е крайно време не просто да се говори за строителство на нова инфраструктура, но и то да бъде възлагано на експерти строители и проектанти, които имат капацитета да заложат точните параметри на точното място и да изпълняват обектите с визия за доброто им поддържане в дългосрочен план.

Язовир “Йовковци” е направен по инициатива и проект на инж. Владимир Марков, като днес съоръжението водоснабдява градовете и прилежащите селища в общините: Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица, Полски Тръмбеш, Дряново. Водите му ползват около 250 000 граждани, както и всички фирми и учреждения, които черпят от 25 до 30 млн. куб.м годишно. “Историята на създаването на язовира и на неговия създател трябва да бъде разказана, за да се помни”, категоричен е инж. Георгиев. Той припомня и думите на своя колега инж. Марков, които е запомнил завинаги: “За да имаме вода, трябва да мислим за това, силно да го желаем, да построим хидросистемите, а след това да ги поддържаме изправни.”
В началото на 60-те години на ХХ век Велико Търново започва да се разраства и да увеличава жителите си.

Изгражда се етернитов водопровод за водоснабдяване от местността “Лъгът” и пречиствателна станция “Стоките” в община Севлиево. Строи се и водоснабдяване с помпена станция от Хотница. През лятото е есента обаче населението е в ежедневен воден режим.
Малко по-рано, през 1952 г., във “Водстрой” Павликени, започва работа младият тогава инж. Владимир Марков. Той е роден на 10 юни 1927 г. Маркетинци, община Трън. Завършва средно образование в строителен техникум в София, а висшето в Инженерно-строителния в София, специалност “Хидромелиоративно строителство”. Като войник участва в строителството на яз. “Копринка” край Казанлък като групов технически ръководител. През 1956 г. постъпва на работа в Окръжен народен съвет Велико Търново, като началник отдел “Водно стопанство”. Там той разработва проекта “Задание за язовир “Йовковци”. Убеждава ръководителите на окръга да одобрят и финансират идеята му за строеж на язовир, в който да се акумулира вода за цялото население на старата столица и за напояване на 100 000 дка обработваема земя. Инж. Марков изчислява, че от река Веселина годишно може да се събират 50-60 млн. куб. м, от Костелска река 30-40 млн. куб.м, и от река Плаковска 20-30 млн. куб.м. Трите водосбора се намират в Еленския Балкан и затова Марков предлага язовирът да се построи на река Веселина, а след това да се изградят деривации за отвеждане на водите от другите две реки в чашата му.
“Енергопроект” София, с главен проектант инж. Владимир Панчаревски прави плановете за съоръжението с височина на стената 66 м. Завирен обем от 92 млн. куб.м. Водата, която може да се използва за пиене е 77 млн. куб.м. Успоредно с това се разработва и проект за пречиствателна станция за питейни води, която да преработва 2,5 куб. м. вода в секунда.
Строителството започва през 1960 г. и се извършва от “Водстрой” с назначения вече за директор инж. Владимир Марков и гл. инж. Стефан Йонков. През 1972 г. строителството е продължено от “Хидрострой” Велико Търново, с директор инж. Стефан Йонков и гл. инж. Иван Петров. През 1980 г. за директор на “Хидрострой” е назначен инж. Марков, а гл. инж. става Георги Георгиев.
Стената на язовира е каменно-насипна с вертикално глинено ядро от прахово песъклива глина. В основата й е изградена контролно-инжекционна галерия. Подаването от водовземната кула става през стоманени тръби с диаметър 1500 мм за питейни нужди и 700 мм за напояване. От язовира до пречиствателната станция е изпълнена 5 км стоманобетонова деривация и 2 тунела. Към градовете са направени около 200 км водопроводи от стоманени, стоманобетонови и етернитови тръби. Сградите в селата, попадащи в чашата на язовира, са съборени, с изключение на черквата в село Йовковци, защото строителите отказали да я разрушат. И до днес, когато водата спадне с 56 м, покривът на черквата се появява над повърхността.
На 25 април 1979 г. е пусната вода към пречиствателната станция и към Търново, при изпълнена стена 2 м по-ниско от проекта и небетониран преливник с вода в язовира около 40 млн. куб.м. Със завиряването на съоръжението главният проектант подписва заповед, че разрешава водоползване, но нарежда нивото да се поддържа така, че да не превишава повече от 40 млн. куб.м. През май и юни 1982 г. обаче започват обилни валежи. Зам. председателят на Окръжния народен съвет Никола Панайотов, чийто принос към строителството също е неоценим, издава заповед началникът на язовира Трифон Станчев и главният инж. Георги Георгиев да дават денонощни дежурства и да докладват до какво ниво е стигнала водата, но не и да я изпускат. Когато след 14 дни тя изпълва 70% от обема, дъждът спира. Така благодарение на поетата отговорност в язовира се събира вода за две години, а инциденти не са допуснати.
През 1984 г. яз. “Йовковци” е завирен напълно с 92 млн. куб.м вода. От 1985 г. досега водата прелива през преливника седем пъти. Хидровъзелът е завършен напълно през 1987 г. Стойността на изпълненото строителство е 52 млн. лв., а населението на целия окръг участва с доброволен труд. “За изграждането на хидровъзела работиха стотици строители. Безспорно заслужава да помним имената на инж. Енгьозов, техниците Рако Радков, Пламен Левичарски, Любчо Пенчев, Николай Терзиев, Захари Захариев и инвеститорския контрол Пеньо Атанасов. Всички ние пазим спомените за тези изпълнени с трудности, но хубави времена”, споделя днес инж. Георги Георгиев. Що се отнася до създателя на проекта за яз. “Йовковци”, инж. Владимир Марков, през 1987 г. той успява да реализира и другата си мечта. Тогава започва изграждането на Костелската деривация, която може да подава годишно минимум 2030 млн. куб.м вода в яз. “Йовковци”. До 1990 г. са изградени около 800 м от стоманобетоновата деривация и 72 м от тунела за отвеждане на водата в язовира. След 1990 г. финансирането на проекта е прекратено. През 2000 г. са демонтирани част от стоманобетоновите тръби, както и кофражите и механизацията на тунела.
Природата днес ни показва, че трябва да продължим да изграждаме “Костелска деривация”. Това е 17 км тръбопровод и 11 км тунели, или общо 28 км, които отвеждат водите на река Костелска и 4 притока в яз. “Йовковци”. Водовземното съоръжение е на юг от Костел, а вливането в язовира е в землището на Яковци, на северозапад от Елена село Вълчевци.

Иван ГЕОРГИЕВ